събота, 23 август 2014 г.

Мирча Елиаде и Индия (Mircea Eliade and India)

© автор: Огнян Стамболиев


"Освен към Запада непременно трябва да се обърнем и към Изтока и най-вече към древна Индия, за да открием корените на нашия дух. Да асимилираме древните култури, за да можем да обясним нашето духовно наследство..."


Мирча Елиаде, 1982 г. 

    Без съмнение Мирча Елиаде (1907-1986) е сред характерните, значими за културата на нашето време писатели, определили до известна степен нейния облик, при все че редица критици и литературоведи все още не споделят това мнение. Твърде голяма е неговата популярност като индолог, културолог и историк на религиите. Многобройните му научни изследвания - уникални като тематика, динамично изградени и блестящи като стил - му донесоха заслужено световна слава. Повечето от тези книги, които той пише на френски и английски след Втората световна война, бяха преведени и публикувани в цял свят - от Чили до Токио, а след 1989 г. стигнаха и до нас. В тях откриваме невероятно широк диапазон от образи и сюжети от митологията, космогонията и религиозните вярвания - идеи и магии от различни култури и епохи. Зачетем ли ги, ще се убедим, че

това все пак не са строго изградени академични трудове - написани са живо и пластично. Съхранили са чувството на младия Елиаде при първата му, бих казал, любовна среща с едно от най-древните учения от Изтока, от неговата любима страна Индия - йога. Това е среща, белязала съдбовно целия му път на учен и писател. Наистина Мирча Елиаде е многостранна личност, трудна за разгадаване и за точно дефиниране. Този знаменит румънец се е докоснал до ключови за съзнанието и културата на ХХ в. теми като Мефистофел и Андрогина, вечното завръщане, Ерос и Танатос, алхимията и астрологията. Това е и базата на неговата забележителна и все още недостатъчно популярна, за разлика от научните му съчинения, проза. 

      "Освен към Запада непременно трябва да се обърнем и към Изтока и най-вече към древна Индия, за да открием корените на нашия дух. Да асимилираме древните култури, за да можем да обясним нашето духовно наследство..." - тези думи на Елиаде от пространния му разговор с френския критик Клод Анри Роке от 1982 г. са ключ към неговите търсения, на които се посвещава още през младостта си. 


     През 1931 г. випускникът на Философския факултет към Букурещкия университет, 24-годишният Мирча Елиаде заминава за Североизточна Индия със стипендия, отпусната от индийски махараджа-меценат. Това е най-щастливият момент в живота му. Там освен заниманията със санскритски език и традиционна индийска философия той започва да усвоява в ролята на манастирски послушник теорията и практиката на Тантра Йога в хималайските манастири Хардвар и Ришикеш под ръководството на знаменития Свами Шивананда Сарасвати - бивш лекар, навлязъл дълбоко в тайните на хиндуизма. Четиригодишният престой в Индия бележи по-нататъшната съдба на младия румънец. Този опит е в основата на последвалите негови знаменити опуси на учен и белетрист: "Есе за произхода на индийската мистика", "Йога. Безсмъртие и свобода", Патанджали и Йога", "Индия", а също и на романите, разказите и индийските му новели: "Майтрей", "Змията", "Нощи в Серампур", "Загадката на Доктор Хонигбергер", монографията "Индия"...


         Преди войната Елиаде напуска завинаги родината си и дълго странства из Европа - в Италия, Португалия, Англия и Франция, докато накрая не се установява в Чикаго, Америка. Именно там става световноизвестен, създавайки знаменитата "Чикагска митологическа школа", в центъра на която е древната индийска култура. 


      "Работата е в това не сляпо да вярваме на народните легенди и суеверия, а да не ги отхвърляме и хулим като вредни измислици на примитивния дух" - пише той в началото на 50-те години, когато в Чикагския университет специално за него се открива първата в света Катедра по сравнителна история на религиите и индология. Елиаде дава определен тласък и на изследванията в областта на фолклора. 

     Годините след Европейската война - период на разцвет на румънската култура и духовност, са и време, в което се формира младият интелектуалец Мирча Елиаде. Още тогава той открива своите две теми - историята на религиите и литературата, донесли му в края на 30-те години първите международни признания. Много по-късно, през 1977 г., по повод избирането му за член на Белгийската академия той ще заяви: "Принадлежа към културна традиция, която не изключва мирното съжителство между научното изследване и изящната словесност". 


      От литературата на факта и документа постепенно се обръща към литературата на фантастичното и магическото. Но то не измества реалното, а го осветлява съгласно неговата концепция. А тя гласи, че нашият свят е много по-божествен, отколкото го възприемаме ние със своето скептично съзнание. Разбира се, всичко това е резултат на дългогодишни упорити занимания главно в областта на историята на религиите - наука, донесла на Елиаде световно признание. 


     Всъщност Елиаде следва и продължава една традиция в румънската духовност - интерес към древната индийска култура в различна степен са проявявали още поетите Михай Еминеску и Джордже Кошбук, прочутият скулптор Константин Бранкуш (Бранкузи), много философи, учени, белетристи. Като изхожда от идеята за сътрудничеството между културите и категорично отхвърля европоцентризма (и обогатява представите ни за света), той вярва в близката победа на идеите на хуманизма в целия свят. Една от основните черти на този хуманизъм според него е историята на религиозните вярвания. Мирча Елиаде ги изучава системно и задълбочено в продължение на половин век. Той създава нещо като "духовна археология", с помощта на която се опитва да реставрира и обясни различните форми на общественото съзнание от древността, породили една или друга вяра, както и техните ритуали, обредни системи и църковни организации. Елиаде не отделя историята на религиите от историята на материалния живот. В центъра на изследванията му е откритата от него "техника за задълбочено изучаване на човешката психика" за нашата душа, криеща толкова неизвестности. Именно в тази връхна точка ученият и писателят Мирча Елиаде се сливат в една личност, поразително цялостна в своите проявления.


      ИЗ СПОМЕНИТЕ НА МИРЧА ЕЛИАДЕ ЗА ИНДИЯ 


      "Фактът, че успях да проникна в същността на древната индийска духовност, ми помогна след време по косвен начин да разбера устройството на румънската култура. Все повече осъзнавах значимостта на автохтонния доарийски елемент при формирането на хиндуизма. Най-характерните черти на индийската религиозност - на първо място култът към богинята на плодородието и мистичното преклонение пред нея - беше приносът на местните народности в духовността на Индия. Скоро разбрах, че подобен синтез е имало и в историята на румънската култура."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...