Значимостта на идеите в историята на Индия (The importance of ideas in Indian history)

© автор: Боряна Камова

 
      "Ако цялата структура на обществата - духовна, политическа и социална - зависеше от тяхната икономика, тогава между историята и живота на намиращите се при еднакви социални условия народи би съществувало поразително еднообразие и сходство" - отбелязва в "Лекции по история на културата" проф. Мутафчиев.
      Британският изследовател В. А. Смит пише в своята "Early History of India", че смята за "най-значимо направление в индийската история историята на индийската мисъл". Феноменът Индия е ярка илюстрация на тези твърдения, защото в предпоставките за специфичния път на развитие на Индия през вековете, както и за неповторимия й образ в света, съществено място заемат именно идеите.
         Територията на днешна Индия е била под единна политическа власт твърде рядко на фона на дългата й история. Представата за страната като за едно цяло може да бъде проследена в индийската традиция от дълбока древност, защото единството й се основава на по-трайни и дълбоки устои - на цивилизационната й опора.
         Принос за световната култура имат редица постижения на индийското творчество и мисъл, принадлежащи било то на хиндуистката, раннобудистката или джайнистката традиция на древна Индия, или на ислямската традиция в Средновековна Индия. В ново време стойностни са например идеите на Рам Мохан Рой и други реформатори от XIX в. и тези на Махатма Ганди от ХХ в., особено тактиката му на гражданско неподчинение. Но всички тези постижения, макар и олицетворяващи всяко по свой начин индийската цивилизация, не биха се случили, ако я нямаше специфичната индийска културна среда. Способността на индийската културна среда да поема и преработва, без да обезличава и унифицира, става основа за постигане на добре познатото като квалификация за индийската културна реалност "единство в многообразието". Така културната традиция се превръща в обединителен фактор в развитието на индийското общество и има съществена роля и в политическата история на субконтинента. 

        Разнообразието е една от най-отличителните черти на индийската култура и нейно богатство, а допускането му - ключ към хилядолетното й оцеляване. Схващането за различното като за проява на закономерното за съществуването многообразие е една от ключовите идеи, залегнали в основата на индийската културна традиция. Тази традиция се опира на специфичния индийски възглед за света и съществуването, формиран още в древни времена. Той е просъществувал в същностните си черти през хилядолетията и до наши дни и е намерил конкретни изяви не само в различните индийски религии, но и в светски план, вписан с отделни свои елементи в социални, политически или други концепции. 

       Централно място в този характерен индийски светоглед заема идеята за единната същност на всичко съществуващо, чиито проявления са многобройни. Тази основополагаща за индийската културна традиция и за спецификата на индийската културна среда идея е в основата и на отличителния исторически път на Индия. Тя не само допуска, но прави естествено съществуването на многообразие, както и същевременното свързване в единно цяло на многоликото множество, населяващо огромната територия на Индия. От тази идея и от една от главните й опори - идеалът за поддържане на равновесието (естественото състояние в изначалния порядък), могат да се проследят редица знакови за Индия, проявявани многократно в нейната история черти като например търпимостта и ненасилието, зачитането на другостта, отсъствието на разбиране за необходимост от налагане над други култури с оръжия или мисионерство, издигането на хармонията почти в култ в изкуствата, акцентирането върху стремежа към постигане на равновесие и в сфери, много по-подчинени на прагматични съображения като социалните и политически отношения, уважението към знанието като най-висша ценност. 
       Идеята за единност предпоставя и високата степен на адаптивност към нови реалности, която индийската традиция проявява, както и отвореността на тази културна традиция за възприемане на нови идеи и включването им в процеса на собственото й израстване и обогатяване. Тя обуславя и възприемането на различното, дори и то да означава несъвместимо разнородни по същество схващания и практики като част от естественото многообразие на съществуването. А това отношение към различното се проектира не само в допускането му в рамките на индийската цивилизация, но и в контактите с външния за тази цивилизация свят. Приемането на естествеността на многообразието в света лишава от основание стремежа към атакуване и преобразуване на различното. И така се ражда характерната индийска философия на съжителството, на която доминацията е същностно неприсъща.

    

  Показателен е начинът, по който идеалът за равновесието намира практическо изражение в обществените отношения и управлението в Индия, където то е постоянна тема. Необходимостта от поддържането на този идеал в условията на различните предизвикателства на всяко време е повод за създаването на редица уникални за индийската традиция подходи и практики. Ярък в тази насока е примерът на схващанията за управлението на моголския император Акбар (1556-1605 г.) и водената от него политика на принципа "мир с всички", съществена част от която са значителните свободи, които той дава на немюсюлманите, включително премахването на религиозния данък, взиман от тях, в управляваната тогава в духа на ислямската традиция Индия. В привързаността към идеята за секуларизма в съвременна Индия, на която се отдава особено съществено място в държавната политика и която е залегнала в конституцията на страната, също може да се разпознае този идеал. Като цяло секуларизмът в Индия се смята за основан не толкова на западната идея за равенството, колкото на индийските идеи за равновесието и за единството в многообразието. Ясна илюстрация за това, как още в древна Индия държавата се опитва да се съобразява с всички религиозни общности и да утвърждава верската търпимост в обществото, е управленският принцип, известен като "дхарма на император Ашока" (ІІІ в. пр. н. е.). 

    
Плод на тези нагласи са и други повлияли на индийската история и лансирани от Индия в света идеи. В ново време идеята за необвързване е една от тях. Индия е не само активен член на Движението на необвързаните страни, тя влага в него своето разбиране за международните отношения, основано на многовековния й опит и традиционни схващания. В древността ярък е примерът на провежданата от споменатия император Ашока политика на дхармавиджай, което буквално означава "победа на дхарма", но в конкретния смисъл най-добре може да се предаде като "победа чрез мирни средства" (дхарма е широко понятие в индийската традиция, което отъждествява и духовността, порядъка, дълга и др.). Начело на могъща империя, Ашока владее почти целия Индийски субконтинент заедно с части от днешен Афганистан. След единствената война, която води, се отказва от оръжията и лансира идеята, че всъщност много по-значима и трайна е победата на духа, на възгледите и идеите. И действително така Индия стъпва и в Югоизточна Азия, и в други краища на света и остава със своето влияние и наследство, без да се опитва да ги подчини политически. 

     Специфичната за Индия социална система - съсловно-кастовата, оформила се през древността и останала като една от отличителните черти на индийската действителност през значителна част от историческия път на страната, проявява забележителна устойчивост във времето. Устойчивостта се дължи преди всичко на тясната й обвързаност с основополагащи за индийската култура идеи, сред които е и една от значимите идеи за съществената роля и значение на духовността и знанието. Брахманите (най-висшето съсловие), които олицетворяват образоваността и духовността, запазват през целия период на съществуване на този социален модел първенствуващата си позиция. Това се дължи най-вече на факта, че в почитта към тях традицията е утвърдила познанието като висша ценност и идеал, като най-голямо богатство и сила. "Може би най-добрият критерий за характера на културното наследство на един народ и за целта - съзнателна и неосъзната, към която той се стреми, е на кой водач той оказва доверие"- пише Неру в "Пробуждането на Индия".

      С оглед на широко лансираната в миналото теза за неизменяемостта на обществено-икономическата организация в Индия заслужава да се отбележи, че в своята история страната преминава през всички фази на обществено-икономическо израстване и нито социалният, нито икономическият и политически модел или културата на Индия са останали непроменени в хода на историческото й развитие. До голяма степен причина за създаването на такава погрешна представа е устойчивостта на традицията в Индия. Това обаче, което най-съществено отличава историческия й път, е приемствеността, осъществявана в рамките на поне пет хилядолетия назад.

     Наред с това историческото развитие в Индия е осъществявано без сериозни поврати. Дори ислямското управление, което доминира на субконтинента в течение на няколко столетия - от ХІІІ до ХVІІІ в., и има своя значим отпечатък върху индийската история, не успява да промени коренно облика на живота в Индия, както това се случва на други места по света, и то с високо развита цивилизация. Така е и с европейските управници на Индия от ХІХ-ХХ в., които оставят и по-слаба диря. Но новите за държавата идеи и традиции, които получават съществени възможности за разпространение с настаняването на дошли от други земи управници, провокират осъществяването на поредния нов етап от развитието на индийската култура - от взаимодействието се раждат новаторски подходи, уникални стилове в архитектурата и изкуствата, възникват влиятелни реформаторски социални и религиозни учения и движения и специфични общественополитически нагласи. 

    Пътят на приемствеността - на вграждане на стойностното от миналото в осъществяването на напредъка и съхраняване на основополагащите ценности, запазва и пренася през вековете характерния облик на Индия. Непрекъснатостта в развитието на индийската култура означава, че днес тя пази живи едни от най-старите представи за света, съществували някога, но достатъчно широки, за да й дават бъдеще и днес. През изтеклите от началото на ХХІ в. години Индия се нареди устойчиво сред страните с най-бърз икономически растеж в света и все повече се превръща от значим регионален в значим световен фактор.