Убедете се в красотата на санскрит (The beauty of sanskrit)

© Elenikindia

 

     Езикът отразява културата на един народ, неговия мироглед. А начинът, по който са мислили древните индийци е наистина забележителен. За него можем да съдим благодарение на удивителните черти на санскрит и способността му да компресира максимално много смисъл в съвсем малък текст или дума. Ако в английския или българския имаме просто думи като „дърво”, „океан или „земя”, при които не се откроява нищо особено като семантика, то в санскрит дървото или земята никога не са просто „дърво” и „земя”. Погледнете каква красота и прозорливост са заложени в думите, които при превод губят толкова много от своята семантична наситеност:

 Дървото е पादप (падапа) – „пиещ с краката”
 Океанът е पयोनिधि (пайонидхи) „вместилище на водата”
 Лотосът е पंकज (панкаджa) „роден от кал” лотоса

   А думите, които носят значението на „земя” са много и коя от коя по-интересни като съдържание:

जगदवहा (джагадваха) „носещата всичко живо”
धारिणी (дхарини) "носещата", "поддържаща";
 भुवन (бхувана) "място на съществуване";
मृत्तिका (мриттика) "глинената;
 मही (махи) букв, "великата", но коренът „мах” означава „давам”;
पृथ्वी (притхви) от притху – просторен; широк;
 उर्वी (урви) "широката";
क्ष्मा (кшма) - от глагол кшам „търпелив съм” ; " търпеливата"

   Думите обозначаващи птица също са много интересни: 

विहग (вихага) и व्योमचारिन् (вьомачарин) - "ходеща по небето"; 
पक्षिणी (пакшини) от пакш „крило”; "крилата"); 
खग (кхага) "движещата се във въздуха; 
चञ्चुभृत्  (чанчубхрит) "имаща човка"; 
सूचीमुख (сучимукха) "с лице като игла" (визира човката)
अण्डज (андаджа) "роден от яйце"; 
द्विज (двиджа) "дваж роден"  (визира се снасянето като първо рождение и после излюпването)

 За желаещите да изучават санскрит, стартираме едномесечен модул през октомври. 
Повече инфо: http://ananda-bg.com/index.php?page=sanskrit