Еволюция на кастите - III част (Evolution of castes III)

© Elenikindia

Предната част може да прочетете тук: II част

Е) сблъсъкът между аря и дасю

     
     Най-ясното и категорично разделение във Ведите е това между аря и дасю. За да разберем има ли кастовата система в Индия расов белег, нека анализираме думите. Аря, ариец (ārya, आर्य) е с първо значение „благороден”, „уважаван”, „достоен”, а впоследствие става синоним на „господар”. Аря е човек, който изповядва високи морални ценности (аряварта). Пътят на благородника (арямарга) е път на праведност, чест и морал. Аря контрастира с този, който е ан-аря (अनार्य) – нисш, недостоен, груб. Това е човек, който не следва арийския мироглед и затова е неблагочестив и безбожен. Другата дума, с която назовават не-ариеца е дасю (दस्यु) – „враг”, „демон”. В митологията има цял клас от демонични същества под това име (такива са Самбара, Сушна) - все врагове на първенеца бог Индра. Дасю надхвърля значението си на „враг на боговете” и се пренася въобще върху всеки враг на арийския владетел, който в индоарийските представи е разглеждан като наместник на Индра на земята. Споменаването на дасю в свещените текстове винаги е придружено с изреждането на любопитни епитети, с които се описва врага – грознолик (анаса), нисш (адхара), нечовек (аманушя). 

     Думата "даса" (दास) е производна на дасю и носи същото значение, а в по-късните текстове като Атхарваведа се сдобива със семантиката на „роб” и „слуга”. Бхакти течението в хиндуизма му придава сакрален смисъл със значението на „слуга на бога”. В епосите с думата дасю се назовава всеки низвергнат от обществото, отритнат човек. Според старите текстове човек, който е аря, може да деградира до даса, както и даса да се издигне до аря. В Ригведа има няколко изтъкнати личности, носещи „даса” в името си като крал Диводаса например. Ариец, който се държи непочтено, независимо дали е владетел или не, също може да бъде заклеймен като дасю. Такива примери се съдържат и в най-ранния паметник Ригведа (7.6). В някои случаи аря и дасю се бият рамо до рамо срещу общ враг, което навежда изследователи като Парпола на мисълта, че аря и дасю са родственици и че последните най-вероятно загубили своя изначален статут заради непридържане към социално-религиозните норми.

      В Ригведа обаче даса и дасю най-често се появяват с определения като „кришна” и „асикни” или „асита”, всички те със значение на „черен”. Асикни в Атхарваведа е дори име на господаря на тъмнината и магията. Така например в РВ (2.2.7) четем: „Индра, убиецът на Вритра и унищожител на крепостта, разпръсна живеещите в тъмнина даса." На много места победата над дасю води до възвръщане на светлината (3.1.3; 3.3.3.; 3.2.17) Дали текстовете имплицират черната кожа на врага или е просто метафора? Дори да приемем, че е метафора, не бива да забравяме, че в духа на химните на Ригведа черното винаги се асоциира с нещо опасно, лошо, различно, чуждо. А от историческа гледна точка, когато знаем, че врагове на арийте са били именно хора с черен цвят на кожата, каквито са и съвременните дравиди и мунда племена, внушенията стават съвсем ясни. 

     
      В РВ (5.29.10) дасю се споменават в съчетание с още една интересна дума – анас (अनस ан- без; ас – лице). Друго характерно определение по адрес на дасю е мридхравача (с говорен дефект; с лош език). Описанието на враговете даса е като за хора, които са грозни (т.е. нямат лице), говорещи неразбираемо и покрити в черно, което може да се тълкува и като невежи. Със същите епитети римляните описвали варварите или персийците – своите племенни врагове.

    От текстовете става ясно, че главното различие между аря и даса опира в религията. За това имаме множество препратки. Даса и дасю са наречени брахмадвиша – незачитащ арийската религия, а също и мразещ брахманите. Ралф Грифит го превежда като „мразещ молитвите”. В РВ 10.22.8 даса се описват като а-карман и а-яджна (неизвършващи свещени жертвоприношения), а също и като аня-врата (спазващи аня т.е. „други” ; врата - „порядки”), като ан-рик (непеещи възхвала на боговете; ригведа идва от „рик”) или а-дева-ю (незачитаща дева) (РВ 8.70.11). Това недвусмислено говори за различие в религиозните представи на аря и даса. 

     Когато ариите пристигат на индийския полуостров, те познават идеята за различните типове хора, която лежи в основата на социалната стратификация – сред тях има жреци, воини и пастири, но най-вероятно тези категории били доста размити и нерегламентирани по своя характер. Аря допускат синтеза с дасю, както ломбардите взаимодействали с италианците, франките с галите, норманите с французите, маврите с испанците. Съвременните индийци и индийската култура са следствие от този синтез. Тези процеси са свързани с естественото съжителство между цивилизациите и разбира се на-вече с междубрачията. Често браковете между представители на различни народи, особено когато те са с  различен цвят на кожата, буди неодобрение. Стриктните правила за ендогамия често идват като резултат от процесите на междукултурен обмен и изразяват страх от заличаване на изначалния генофонд. 
      
     Повечето историци са единодушни, че междубрачията между аря и дасю не траят дълго. Литературните паметници също ни оставят сведения, че смесените бракове започнали да се превръщат във все по-голям проблем на индийския субконтинент. Освен династични и политически бракове все повече зачестили браковете между миряни. Във войнското съсловие на ариите били инкорпорирани местни вождове. Местни дравидски знахари пък си проправяли път към брахманската институция. Така обаче брахманите започнали да губят расовата си чистота. Появили се техни конкуренти, които все повече трупали опит и печелили престиж. Стигнало се до вътрешнокласово съперничество. След заплахата от загуба на генетичното превъзходство на ариите и тенденциите към засилване на позициите на местните представители, стратификацията се засилила. Смесването оставило след себе си наличието на множество разнородни групи, а ситуацията предизвикала и тенденция към стриктна ендогамия. Но това били само тенденции. Истинската стратификация се случва в периода на големите нашествия в Индия, когато властта е превзета от различни друговерци – това е и периодът около оформянето на хиндуизма. 

Следва продължение...