"Взимам прах от нозете" или Падаспаршан (Padasparshan)

Всеки знае онзи момент във вечерта преди Пасха, началото на Тайната вечеря, когато Христос се навежда, за да умие нозете на учениците си, както е прието да правят прислужниците за някой високопоставен гост в дома. С един едничък жест той изпепелява гордостта, самомението и показва на своите ученици какво значат те за него. Изравнява ги до Бога. Това е един от най-изразителните начини да почетеш и възвисиш човек в християнския мироглед. 

Но ако този израз на почитание е отдавна забравен в съвременния християнски свят, то символиката около нозете, умиването и докосването им, е все още жива в индийската култура и традиция.
Нозете според хиндуистките представи са смятани за най-нечистата част от човека. Не случайно най-нисшата каста се възприема като произлязла от краката на Първочовека Пуруша. Според етическите правила стъпалата никога не бива да сочат към уважаван човек, към храм, олтар или изображения на божество. Когато настъпи някого, хиндуистът се извинява невербално, като го докосва с дясна ръка по крака, а после докосва челото или гърдите си. Ако настъпи книга или банкнота, прави отново извинителни поклони или жестове. Настъпването на книга или документи се смята за обида към Сарасвати, богинята на знанието, и е гаранция, че ще имаш проблеми на предстоящите, да речем, кандидат-студентски изпити. Настъпването на банкнота е не по-малко зло. Така накърняваш честта на Лакшми, богинята на богатството и благоденствието. Затова за да избегне резки спадове в бизнес печалбите, хиндуистът бързо ще се извини като на човек.

    Възможно най-оскърбителният жест в Индия е

Химн възхвала към Вишну (Shri Vshnu stuti)

   © Elenikindia

शांताकारं भुजगशयनं पद्मनाभं सुरेशं ।

 विश्वाधारं गगनसदृशं मेघवर्णं शुभाङ्गम् ।

लक्ष्मीकान्तं कमलनयनं योगिभिर्ध्यानगम्यम् ।

 वन्दे विष्णुं भवभयहरं सर्वलोकैकनाथम् ।।

Излезе преводът ни на Нисаргадатта (Nisargadatta Maharaj)

Излезе преводът ни на беседите на известния философ от школата на Адвайта Веданта - Нисаргадатта Махарадж.

Ето кратка анотация за книгата:

„Любовта ми казва, че съм всичко, 

мъдростта ми казва, че съм нищо, 

и между двете моят живот тече.“

 „Когато не искаш нищо от света, нито от Бог; 

когато не искаш нищо, не търсиш нищо и не очакваш нищо, 

тогава Върховното състояние ще те намери неочаквано и неканено.“ 

За първи път представяме на български език словата на мумбайския мъдрец Нисаргадатта Махарадж, записани от неговия преводач С. К. Мулларпаттан през последните две години от живота му. Махарадж посрещал своите слушатели на ежeдневни беседи в скромната си стаичка в Мумбай в периода между 1951-1981 г. Постепенно стаичката се превръща, както сам Махарадж се изразява, в гара. Слушателите, идващи от цял свят, можели да останат до десетина дни (достатъчно време, че да получиш всичко, което ти е нужно) и след това трябвало да отстъпят място на новодошлите. Въпреки че формално принадлежи към традицията на адвайта веданта и джнана йога, в своите беседи Махардж разкрива спонтанно недвойствената истина, идваща от непосредственото преживяване на автентичния Аз, а не изразява толкова рефлексии върху свещените текстове. Стилът на Нисаргадатта напомня на старите дзен майстори – рязък и безмилостен – сякаш с едно движение на меча разсича обвивката и достига есенцията.

 „Отвъд свободата“ е книга за всички, които търсят истината отвъд религиозни доктрини, философски спекулации, културно обусловени системи от вярвания, социални догми, готови да скочат в безкрайната бездна на необятното... Аз. 

Книгата може да се купи от "Чайната" на ул.Бенковски 11 ; от център Ананда на ул. Йоан Екзарх 10 или да се поръча
 на следния сайт:

http://www.stenobooks.com/product/1866/otvad-svobodata.html

Храмът сам идва при теб (The temple that finds his way to you)

© Elenikindia

"Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед"... Така и в хиндуизма - ако не ти остава време да отидеш в храма, храмът сам идва при теб. 

 Всеки който е чел хиндуистка митология знае, че боговете в Индия подобно на хората си своенравни и ревниви. Вместо да седят в своите храмо­ви дворци, те предпочитат да надзирават владенията си, да бранят територията си. По тази причина на големи празници ги изнасят извън храмо­вете, обличат ги, украсяват ги с накити и с гирлянди, поста­вят ги върху паланкин или храмова колесница, поднасят им листа от бетел и ядки от арекова палма, а после ги разнасят наоколо - като раджа, който инспектира владенията си - за да затвърдят властта си и да обиколят царството си. 

Сакралното знание - лекция II

 
Нашият много любим преподавател по Древноиндийска  литература проф.Братоева ще изнесе своята първа лекция от поредицата "Сакралното знание" в център Ананда. Всички са добре дошли.

Тема на лекцията: 

Ведическият публичен ритуал като система от магически идентификации (бандху) 

кога: 22.11, от 16:00ч
къде: център Ананда, Йоан Екзарх 10, кв. Лозенец
цена: 15 лв 

(местата са ограничени, затова желаещите нека се обадят на 
  тел. 0896 820 769 или да пишат на мейл (info@ananda-bg.com


Анотация:

Ведическият публичен ритуал, наречен шраута яджна, се утвърждава постепенно като средоточие и фундамент на ведическата цивилизация. Шраутаяджна е структуриран като триединство от правилна ритуална реч, правилно ритуално действие и правилно ритуално знание. Ключова роля в това триединство играе правилното ритуално знание, в чиято основа стоят т. нар. бандхуили нидана – идентификации или хомологии между обекти, предмети и феномени от различен порядък, реализирани в рамките на ритуала, който функционира като своеобразен мезокосмос, между макро- и микрокосмоса. Именно тези хомологии познават, контролират и манипулират жреците, така че да направляват процеса на вътрешна трансформация на патрона на ритуала (яджамана), който трябва да преживее себе си като идентичен на жертвата, която от своя страна е идентична на бога демиург Праджапати (= Пуруша). По този начин във и чрез ритуала яджамана не само се отъждествява със своя първосъздател, но и ментално пренарежда и преформатира своя Аз (атман), реинтегрира и хармонизира собствената си личност. В същото време ритуалът, съгласно ведическата метафизика, гарантира и поддържа порядъка и хармонията (рита) и на макрокосмическо равнище.


За проф.Братоева

Проф. Милена Братоева е от малкото специалисти по древна индийска литература в България. В СУ „Св.Климент Охридски“ води курсове по Ведическа литература, Епическа и класическа санскритска литература, будистка санскритска литература, както и съвременна хинди литература. Заместник-председател е на Индологическа фондация „Изток-Запад“. Автор е на множество научни издания, сред които „Ехо от мълчанието на Пробудения“ (2002); „Вкусът на изкуството: произход и развитие на индийската естетика“ (2011); „Светлина-видение-просветление- митология, ритуали и религиозно-философски идеи във Ведите“ (2012)

Магията, наречена бакшиш (The magic of baksheesh)

"Бакшиш" е дума, която отваря и най-здраво залостените врати в Индия, така както стотици хиляди други думи, изговорени с най-милия и неустоим тон не биха могли да го сторят. Бакшиш е дума, която върши чудеса...истински чудеса. За по-малко от трепване на окото намира липсващи вещи, топла вода или добра стая, осигурява алкохол, трева, животоспасяващо лекарство, документи и разрешителни, даже просветление и избавление от земните окови и привързаности и каквото още поискаш независимо от това колко труднопостижимо или забранено е то, дава достъп до непристъпни за чужденци места, намира транспорт в последния момент, за която посока ти скимне, издава ти болничен дори когато си напълно здрав, осигурява ти свидетели дори когато е нямало такива, гарантира ти тишина и спокойствие, когато изпитваш болезнения им дефицит. 

Бакшиш е намек за почерпка. Но това не е като бакшишa, който даваш за добре свършена работа, а стимулът тя да бъде свършена въобще. Бакшиш е единственият сигурен начин да мотивираш полицая, хотелиера, рикшаджията, лекаря, продавача, чистача или който и да е друг да си свърши работата бързо и прецизно. Бакшиш е магическа дума, мантра, която гарантира по-високо качество на услугите. Осигурява на мига близък до европейския стандарт. 

Това не е рушвет, или както хинди-говорящите казват „ришват“. Повтарям БАКШИШЪТ не е РУШВЕТ. Рушветът е нещо обидно за човешкото достойнство, нещо престъпно и сенчесто, а повечето, които ще вземат бакшиш са все почтени и услужливи хора. 

Единствената причина нещата в Индия да се случват въпреки смразяващата, унищожаваща цели човешки животи бюрокрация е ефикасността на „феномена бакшиш.“

 Затова когато се озовете в Индия, бъдете готови по-често да казвате: „бакшиш чахие, бхай сахаб?“

Черните хълмове Кало Дунгар (Kalo Dungar)

  © Elenikindia

Едно от любимите ни места в Индия - царство на номадите-камилари - на което никога не ни омръзва да се връщаме. Кало Дунгра или Черните хълмове е най-високата точка в Къчх, Гуджарат, от която наблюдаваме това лъснало под слънцето огромно парче солна пустиня - естествена граница с Пакистан.

Танджавур и храмът Брихадешвар (Thanjavur and Brihadeshwar temple)

   © текст и снимки: Elenikindia

Ей ни нà в Танджавур (или още Танджор) - някогашната столица на древната династия Чола, а днес 250-хиляден град, обливан от водите на свещената река Кавери. Именно тук, на това страхотно местенце, веднъж месечно се поднасяла човешка жертва на богинята Кали до 1835 г., когато практиката била официално забранена от британците. Но затова след малко. Първо да ви запознаем с особеностите на храма.

Там, където почитат жените (Where women are worshipped)

 

यत्र नार्यस्तु पूज्यन्ते रमन्तेतत्र देवता: 

यत्रैतास्तु न पूज्यन्तेसर्वास्तत्राफला­: क्रिया: 

शोचन्ति जामयो यत्रविनश्यत्याशु तत्कुलम् । 

न शोचन्ति तु यत्रैता वर्धतेतद्धि सर्वदा 

Там, където почитат жените, обитават боговете.

Там, където не почитат жените, всяко дело е напразно. 

В чийто род жената страда, бързо той се разпада.

Там, където е щастлива, родът вовеки процъфтява

Истинското богатство струва точно 1 рупия

©Photo: Rajagopalan Sarangapani
  Text: Elenikindia 


   Вчера си припомних една популярна индийска притча. Историята за Чайтра и Майтра. Знаете ли я? Един ден техният гуру им дал по една рупия и ги завел в две празни стаи. Накарал ги да използват рупията така, че да успеят да напълнят стаята. Майтра се втурнал към пазара и се опитал да намери нещо за една рупия, с което да успее да напълни стаята. Разбира се, нямало нищо на тази цена. „Ще отида при продавача на смет”, решил той и купил цяла камара вмирисани отпадъци, с които гордо напълнил стаята. Чайтра обаче медитирал в стаята си, после спокойно излязъл и купил кибрит, пръчка тамян и един светилник. Запалил светилника и напълнил стаята не само със светлина, но и с прекрасен аромат. 
Когато гуру дошъл да провери стаите, отвратено се извърнал от пълната с отпадъци стая, но радостно влязъл в осветеното помещение, където ухаело на сандалово дърво и жасмин. 

    Тази история ми напомня, че и ние всеки ден с излюпващото се слънце получаваме по една такава монета от един голям и животворен Гуру. Подхвърля ни тази монетка и тя се разкрива пред нас под формата на новия ден, новите възможности и свежи сили, които идват с него. От нас зависи как ще я похарчим, в какво ще въплътим усилията си – дали ще я вложим във вмирисани отпадъци, с които ще изпълним стаичката на сърцето си или ще я изпълним с благоухание и светлина. Всеки божи ден Гуру ни подхвърля 1-та рупия и всеки ден ние правим своя избор. Всеки ден имаме шанса да избираме между Чайтра и Майтра. И в тази едничка паричка се състои цялото богатство на света.

За упътването в Индия

   Снимка: Vanya Topalska
 

   Ако пътуваш към непознато място в Индия и се налага да питаш за пътя и посоката, питай поне няколко пъти от няколко различни места, а в най-добрия случай различни по възраст, тегло и вероизповедание хора. Защо точно тези три характеристики, още не е научно доказано. Но със сигурност е най-добрият (тестван) начин да съберете възможно най-обективна информация, тъй като тези три критерия предполагат принадлежност към различни социални среди. После анализираш получената информация, съпоставяш казаното от всички и където отговорите се дублират, има шанс това да е вярното. Но не е задължително. Индийците са болезнено, дори опасно любезни. Винаги искат да бъдат полезни на "гостите на страната", чувстват го като висш граждански дълг. Готови са да те упътят дори когато нямат ни най-малка представа за мястото, за което питаш. Защото за индиеца няма нищо по-срамно от това да каже твърде принизяващите за него думи - "не знам". 

За правилното произнасяне и изписване на наименования и понятия от хинди и санскрит

   © Снимка; Oochappan  
   © Текст:Elenikindia, публикуван в сп. Йога за всички, април 2014
  

     Деванагари, както се нарича азбуката на санскрит и хинди, е буквена система, която се състои от 51 знака. Поради фонетичните й особености, често понятия и наименования, свързани с индийската философия, литература, история, религии и пр. биват произнасяни или изписвани погрешно на български език. Някои от тези особености са: наличието на дълги и кратки гласни, придихателни (бха, дха, гха и др.) и ретрофлексни (с извит назад език) съгласни, струпвания на повече съгласни и назализираност (носов резонанс). Част от грешките при предаване на понятия са следствие от разликите във фонетичната стойност на някои графеми в санскрит и хинди или от опита наименованията да бъдат предадени чрез език-посредник (руски, английски и др.).