събота, 1 ноември 2014 г.

За правилното произнасяне и изписване на наименования и понятия от хинди и санскрит


   © Снимка; Oochappan  
   © Текст:Elenikindia, публикуван в сп. Йога за всички, април 2014
  

     Деванагари, както се нарича азбуката на санскрит и хинди, е буквена система, която се състои от 51 знака. Поради фонетичните й особености, често понятия и наименования, свързани с индийската философия, литература, история, религии и пр. биват произнасяни или изписвани погрешно на български език. Някои от тези особености са: наличието на дълги и кратки гласни, придихателни (бха, дха, гха и др.) и ретрофлексни (с извит назад език) съгласни, струпвания на повече съгласни и назализираност (носов резонанс). Част от грешките при предаване на понятия са следствие от разликите във фонетичната стойност на някои графеми в санскрит и хинди или от опита наименованията да бъдат предадени чрез език-посредник (руски, английски и др.). 

    Защо е важно правилното произнасяне и изписване?  

    Деванагари има сакрална стойност – всяка буква изобразява графично точно определен звук, който от своя страна носи специфичен заряд и вибрация. Самото произнасяне на азбуката е важна духовна практика в йога. От особено значение е стремежът към правилно произнасяне на мантрите, чиято сила се отключва както от звуковата вибрация, така и от броя на повторенията.
    В чисто прагматичен план, когато имаме интерес, свързан по един или друг начин с индийската действителност, част от увереността ни и истинността на нашите познания идва от правилната употреба на термините и понятията, описващи конкретната тема. Няма как да преподаваме йога без да знаем какво стои зад названията на отделните асани, няма как да говорим за хиндуизъм без да познаваме имената на божествата и техните епитети, както и наименованията на епоси и литературни творби.
    В настоящия материал с продължение ще включим често употребявани и погрешно утвърдени термини и наименования, както и обосновка за правилното им изписване и/или изговаряне:

1. Проблем с ударението 

Тук ще обърнем внимание на думите: асана, Рамаяна и Махабхарата. Проблемът с тези наименования засяга главно устната им употреба и идва от пренебрегването на фонетичните особености на деванагари и връзките (сандхи) между думите в санскрит.

Грешно изговаряне:  аса̀на ; Рамая̀на ; Махабхара̀та

Правилно изговаряне: а̀сана ; Рама̀яна ; Махабха̀рата 

Терминът асана се транслитерира по следния начин: āсана – чертата над „а” бележи дълга гласна. В този случай единствената дълга гласна в думата поема ударението и затова произнасянето с ударение върху второто „а” не е правилно. 

Подобен е случаят с Рамаяна. Думата се състои от рāма (Рама) и aяна (пътуване). Тук обаче при съчетаването на двете думи, на границата между тях, гласната „а” с удължава и така притегля ударението върху себе си. Всъщност, може да се каже, че всяка от двете съставни думи носи собствено ударение, но категорично второто ударение не пада върху „я”. 

При Махабхарата отново имаме две думи – първата е махā и означава велик, а втората е Бхāрата – името на легендарния родоначалник Бхарата. (Впрочем, това е и самоназванието на Индия - Бха̀рат). От транслитерацията на думата Махāбхāрата ясно се вижда мястото на ударенията – отново върху дългите гласни „а”.

2. „Джна” или „гя” - яджна, аджна, джнана

Както вече споменахме, хинди също използва графичната система деванагари, тоест азбуката на санскрит. Във фонологично отношение обаче има няколко разлики. Така например знакът за една и съща буква има различна звукова стойност – в санскрит се произнася „джна”, а в хинди „гя”. В този смисъл правилни са и яджна („(жертво)приношение”), аджна („нареждане, заповед”, наименованието на шеста чакра), джнана („знание”), и ягя, агя и гян. Когато обаче говорим за древни текстове или използваме като цяло термини и понятия от санскрит, тогава е редно думите, съдържащи тази буква да се произнасят не с „гя”, а с „джна”.
Ако например изреждаме наименованията на чакрите като: муладхара, свадхищхана, манипура и пр., то следва да прибавим аджна, а не агя чакра, тъй като прочетени на хинди чакрите са съответно: муладхар, свадхищхан, манипур и т.н Важно е също така да не образуваме хибридни понятия от рода на: гяна. Имаме или джнана йога (санскрит), или гян йог (хинди).

3. Свадхистхана или свадхищхана 

Наименованието свадхищхана идва от от глагола адхи-стха със значение „живея, обитавам”. Когато този глагол се спряга или от него се образуват производни думи (както е съществителното адхищхана), тогава „стха” става „щха”. Адхищхана означава "жилище", "обител". Значението на думата свадхищхана е „собствена обител”, тъй като представката сва се превежда като „свой, собствен”.

Очаквайте продължение по темата, където ще включим други често бъркани думи и понятия: Сарасвати, Парвати, Бхагавадгита, тулси, капха и наименованията на някои асани.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...