Всеки знае онзи момент във вечерта преди Пасха, началото на Тайната вечеря, когато Христос се навежда, за да умие нозете на учениците си, както е прието да правят прислужниците за някой високопоставен гост в дома. С един едничък жест той изпепелява гордостта, самомението и показва на своите ученици какво значат те за него. Изравнява ги до Бога. Това е един от най-изразителните начини да почетеш и възвисиш човек в християнския мироглед. Но ако този израз на почитание е отдавна забравен в съвременния християнски свят, то символиката около нозете, умиването и докосването им, е все още жива в индийската култура и традиция.
Нозете според хиндуистките представи са смятани за най-нечистата част от човека. Не случайно най-нисшата каста се възприема като произлязла от краката на Първочовека Пуруша. Според етическите правила стъпалата никога не бива да сочат към уважаван човек, към храм, олтар или изображения на божество. Когато настъпи някого, хиндуистът се извинява невербално, като го докосва с дясна ръка по крака, а после докосва челото или гърдите си. Ако настъпи книга или банкнота, прави отново извинителни поклони или жестове. Настъпването на книга или документи се смята за обида към Сарасвати, богинята на знанието, и е гаранция, че ще имаш проблеми на предстоящите, да речем, кандидат-студентски изпити. Настъпването на банкнота е не по-малко зло. Така накърняваш честта на Лакшми, богинята на богатството и благоденствието. Затова за да избегне резки спадове в бизнес печалбите, хиндуистът бързо ще се извини като на човек.
Възможно най-оскърбителният жест в Индия е
да наденеш наниз от стари обувки, сандали или джапанки на нечия шия. Това обикновено се прави по време на публичните линчове, когато обществото иска да сложи трайно клеймо върху провинилия се, да изрази своето презрение към неговото злосторничество. Друг израз на недоволство е замерянето с обувка (спомнете си иракчанина, който хвърли обувка по Буш). В обувките има нещо, което възпрепятства духовния напредък; те са физически и духовно нечисти, защото помещават най-нечистото - именно краката. Абсолютно правило е и сред мюсюлмани, сикхи и хинду да събуят обувките си преди да пристъпят в храм или нечий дом. "Долу" в хинду космогонията е пространство, което се свързва с мръсното, нечистото, подземното. Горе е измерението на чистото и възвишеното, което обяснява, защото досегът със земята се възприема като омърсяващ. Не случайно сутрешната молитва на санскрит звучи: „вишнупатни намастубхям падаспаршам кшамасваме” – "Прости ми, загдето те докосвам с нозете си, богиньо", като молитвата е в чест на богинята на Земята.
Веднъж едни туристи направиха грешката да вържат обувките за раниците си от страх, че ще им ги откраднат, ако ги оставят пред храма. Влязоха така и индийците бурно възнегодуваха, като едва ни ги изкараха с шутове оттам.
Ако видите индиец да се къпе на уличната помпа, ще се убедите, че всеки един от тях е склонен да изхаби цял сапун, за да изтърка ходилата и пръстите си. Все едно от това зависи по-доброто му прераждане.
Хинду смятат за върховен израз на почитание това да докоснеш нозете на светец, учител, гуру, уважаван или особено възрастен човек, а после и челото си. Децата, дори когато поотраснат, продължават да го правят с родителите си или с роднини, които не са виждали от отдавна. Уважаваните личности, въплъщаващи индийския идеал за морал и дълг, тези, които се явяват образци за подражание, са винаги представяни с чисти като лотос нозе. На тях се гледа като на съвкупност от положителни качества, неспособни да те омърсят с нищо, дори с най-мръсната част от тялото си. Нещо повече докосването на нозете им, метафорично изразено с фразата "взимам прах от нозете" се приема като върховна благодат и благословия. Вярва се, че прахът и следите, които оставят след себе си светци, аскети или могъщи животни като тигъра например са пропити с особена сила и потенция, затова на някой места действително се взима част от пръстта, за да се отнесе в дома.Много объркващо е преживяването по време на сватби, когато индийците се виждат за пръв път със свои далечни роднини и започва едно масово, кръстосано, безразборно докосване на нозете на хора, които често виждаш за пръв път, но знаеш, че са твои роднини. Едни се оказва, че са по-малки от теб на възраст, но по статут са по-големи (например са твои лели или вуйчовци) . Съвременните индийци не възприемат възрастта като единствен критерий и подлагат на преосмиляне традицията, като често се стремят да избягат от обичая. Например на сбогуване роднините стоят на вратата в очакване на племенника или внука им да се наведе и да докосне нозете им. Той обаче си прави оглушки. Гледат го настоятелно, родителите му подсказват с поглед какво е редно да направи, а той, ако рече да се заинати, е в центъра на много сконфузена ситуация.
Пиенето на вода, в която много уважаван човек е потопил крака си, също говори за абсолютната безусловна вяра, че възприемаш тази личност за свята и изтъкана от чистота. В Бенгал ортодоксалните хинду започват деня с глътка вода, в която брахман е потопил пръста на крака си – това се нарича бипра чаранаамрита „нектар от нозете на брахман”. Последователите на Вишну също пият от водата, в която са потопени краката от каменната статуетка на бога. Шива на свой ред, макар да означава „добър”, се смята за прекалено силен, опасен, с двойствен характер и никой например не смее да пие вода, в която е потопен неговия свещен символ - фалоса.
Авторитетните книги назовават правилното почитание това, при което лявата ръка докосва дясното ходило, а дясната ръка – лявото. Кръстът трябва да е прегънат, а главата поставена между ръцете. Почитащият в този момент излъчва шраддха (уважение, доверие, вяра, отдаденост), а даващият благословията излъчва каруна (състрадание). Така двамата се затварят в един кръг от взаимна благословия и обич. Но има различни варианти на изпълнение. За съпругите, почитащи мъжете е прието да коленичат и да поставят пръсти върху ходилото му. При племето тода мъжете вдигат крака си и докосват с пръсти главата на жената, давайки й благословията си. Много съвременни индийци и индийки предпочитат "мързеливия начин", като се навеждат само колкото да докоснат коляното на почитаемия и после се изправят. Реално всички тези разновидности са непълен вариант на най-древния и изразителен жест на почитание, което представлява прострацията в нозете на светеца или бога. Тя говори за пълната капитулация на "Аза" и безпрекословна преданост и смирение. В хинду храмовете все още могат да се видят значителен брой отдадени поклонници, които се изтягат с цели тела пред милостта на бога. Едно от най-неприемливите неща е да се отдръпнеш в момент, в който някой се опитва да докосне нозете ти – това означава, че не искаш да имаш нищо общо с този човек и му казваш нещо от сорта „Пръждосвай се, нещастник такъв”. Ако човек иска да спести усилието му, може да го спре като преждевременно докосне главата му и с това му даде благословията си или като го повдигне за рамене преди да се е поклонил изцяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар