Танджавур и храмът Брихадешвар (Thanjavur and Brihadeshwar temple)

   © текст и снимки: Elenikindia

Ей ни нà в Танджавур (или още Танджор) - някогашната столица на древната династия Чола, а днес 250-хиляден град, обливан от водите на свещената река Кавери. Именно тук, на това страхотно местенце, веднъж месечно се поднасяла човешка жертва на богинята Кали до 1835 г., когато практиката била официално забранена от британците. Но затова след малко. Първо да ви запознаем с особеностите на храма.


По времето на династията Чола империята разполагала с огромен и силен флот, който контролирал целия трафик в Индийския океан и постепенно започнала да демонстрира своите колонизаторски амбиции. Благодарение на Чола хиндуизмът се разпространява чак до Камбоджа и Индонезия. Владетелите от тази династия се прочули освен като славни воини, но и като велики храмостроители, които оставили за поколенията напред огромно архитектурно наследство. Храмовете от времето на Чола се нареждат сред най-импозантните култови съоръжения на земята, а Брихадешвар е безспорно най-върховото им постижение, пет пъти по-голям от всеки друг от храм на Чола. 

Храмовият комплекс е построен през далечната 1010 г, с което владетелят искал да ознаменува славата си. Оттогава сякаш не е мръднал. До голяма степен това се дължи на устойчивостта на използвания материал. Твърди се, че за строителството му отишъл гранит, колкото за строежа на Хеопсовата пирамида. Майсторството на строителите се подчертава и от факта, че при съграждането не е използван никакъв хоросан. Дворът на комплекса е с внушителните размери 152 на 76 м и спокойно може да приюти поне няколко от най-големите дворци на Европа.

Още на влизане те посреща слон, който благославя посетителите, като ги докосва дружески по главите с хобота си. 

От километри над града се вижда превъзходната пирамидална храмова кула (вимана), висока впечатляващите 68м. издига се над селските къщи с плоски покриви и селскостопнаските полета точно, както средновековните европейски катедрали доминирали над пейзажа и внушавали страхопочитание в величие. Гигантският купол в най-високата си част се състои от два долепени каменни блока, всеки от които тежи по 40 тона. Как са били вдигнати тези тежки блокове на 68 м височина преди 1000 години, е тайна, над която не един и двама историци са си блъскали главите. Тази проста наглед операция отнела години работа и наемането на стотици каменоделци. Наскоро гледахме един документален филм на BBC, който разкри загадката. Тайната е разгадана след като била открита рампа, от която тръгвал 4-километров път с наклон 6 градуса. По него блоковете били теглени с исполинската сила на слонове. Пътят се падал на нещо като възвишение, докато строежът на храма бил разположен в ниското. Така използвайки височината и наклона, били издигнати тежките блокове на върха на купола. Мащабите на акцията изглеждат невероятни дори и от съвременна гледна точка.

Но така или иначе създателят на храма, Раджараджа Чола I Велики (985-1014), не бил от най-пестеливите владетели. Той се прочул с това, че харчел баснословни суми за строителство на храмове и тяхното обзавеждане, а също и за издържането на стотиците девдаси (божий слуги и храмови танцьорки), без чийто танц статуите на божествата нямали своята свръхестествена сила. Един камък от негово време представлява древно свидетелство за някогашната бюрокрация. Върху него са изписани инструкции за управлението на храма, а също и списък на даровете, които раздавал на своите съпруги и военачалници. На него може да се прочете също, че в култовата обител са служили повече от 50 певци, 80 музиканти и 600 танцьорки.

Под каменен навес в среда на комплекса се вижда огромна статуя на бика Нанди - както разбираме, втората по големина в света. Дълга е 6 м, висока 3 м и тежи повече от 25 тона. Срещу нея се издига централната храмова сграда, до която водят широки каменни стъпала. По цялото ѝ пирамидално тяло са изваяни фигури на богове от целия 330-милионен хиндуистки пантеон. Необикновеното въздействие се дължи не толкова на гигантските размери на храма, колкото на идеалния баланс в пропорциите и най-вече на прецизните му архитектурни детайли. Вътре в светилището се помещава огромен Шива лингам, около който горят маслени светилници. Че храмът е посветен на Шива става ясно и от множеството скулптури и стенописи с изображения на Шива. Бронзов Натарадж е поставен в отделно светилище, на север от огромната статуя на Нанди. Натарадж е Шива в своя аспект на космически танцьор. Единствената му опора е левият крак, с който е стъпил върху главата на джудже. Смачквайки го, Шива унищожава невежеството, а с ударите на краката си по барабана поражда гръмотевицата на съзиданието и същевременно освобождава огъня на разрушението. В края на танца той вдига ръката си в успокояващ жест. Така, според южните легенди, с танц е създаден целият свят.

През годината тук се честват множество празници, всеки от които трае с дни, но през януари е най-големият. Точните дати се определят от астролозите. Тогава статуите на главните храмови божества се изнасят от недостъпните за друговерци светилища, за които се говори,че са пълни със злато и скъпоценни камъни още от времето на Раджараджа. Тържествено, под звуците на музика, статуите се качват на огромни колесници, теглени от хиляди поклонници, като се вярва, че всеки, който вземе участие в тегленето го чака житейска сполука.

Когато днес човек влезе в храма и мине по топлите плочи през двата великолепни двора, в които се влиза през мону­ментални порти, навсякъде ще види черни намаслени статуи на богове и демони, на светци и на отшелници, и по-конкрет­но на бог Шива и на неговите съпруги. Пред някои от тези статуи поклонниците лягат проснати, а пред други поставят цветя като дар или палят малки камфорови светилници.

Често в храмовете на Южна Индия от периодите на династиите Паллава и Чола могат да се открият изображения на човешки жертвоприношения, в които доброволец предлага собствената си глава като жертва на Кали, съпругата на Шива. За човешки жертви се споменава още в Шилападикара – тамилско произведение от 3 –ти век.

     До 1835 г. веднъж месечно в същия този храм в Танджор невръстно момче било поднасяно в жертва на богинята Кали, докато практиката не била забранена от британците. В петък през нощта момчето, на което оказвали тази чест, заставало в седнала позиция пред олтара на богинята Кали и започвало да напява мантри. Напявало докато превърне себе си и съзнанието си в пречистен дар, готов да бъде поднесен на върховните сили. По негов знак мъж с меч в ръка, намиращ непосредствено зад него, с едно единствено движение отрязвал главата на жертвата. Кръвта и главата се слагали на специален ритуален поднос и се предлагали на богинята.
   

Според хиндуистките представи богините като Кали се нуждаят от кръв не от жажда за насилие, а заради аналогията с животворните процеси на човешката бременност. В примитивните представи на дравидите преустановяването или спирането на менструацията при бременност е доказателство, че ембрионът в утробата черпи от натрупаната преди това кръв. Богинята следователно също ще се нуждае от повече кръв преди етапа на раждане, раждането на новата реколта, за да черпи сили за творческия акт. И преди, както и сега тези места по поречието на река Кавери са житницата на Южна Индия. Земеделието има ключова роля в препитанието на селяните.
     Символиката има и други измерения. Някои общности в Тамил наду разглеждат надигането на свещените реки като първата и най-силна менструация на богинята. Нейното кървене в този случай е израз на узряване ( в предния случай кървенето се раглежда като белег за зачеване), което облагородява сезонните насаждения. И в двата случая на богинята трябва да бъде поднесена животворна кръв, тъй като тя се нуждае от нея, за да възстанови загубата на кръв при своите месечни цикли. Хората се включват в този съзидателен акт, като й помагат да възвърне своята животворна сила. Най-богата на животворна сила е именно човешката кръв.

Батални сцени от времето на Чола

Много красиви стенописи от времето на династията Чола украсяват Брихадешвара. Повечето от тях изобразяват митологични сюжети. Запазен е и портрет на владетеля, смирено застанал пред своя гуру.

  

В редица отношения управлението на Раджараджа е "златният век" за местната култура, предизвикало небивало възраждане в литературата, науката, философията и поезията. Династията Чола е свалена от власт през тринайсети век, но създадената и наложена от тези владетели класическа тамилска цивилизация е оцеляла непокътната и до днес. Някои от ритуалите, които човек може да наблюдава днес в храма в Танджор, са описани в „Ригведа“, създадена когато пира­мидите и Стоунхендж все още са били активно използвани. Само че езикът на Ведите, санскрит, е жив и днес и макар Зевс, Юпитер и Изида да са вече позабравени, бог Шива в момента е почитан повече от всякога, а великите храмове на Чола в Чидамбарам и в Танджор процъфтяват и са изключи­телно оживени.