сряда, 19 ноември 2014 г.

Храмът сам идва при теб (The temple that finds his way to you)

© Elenikindia

"Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед"... Така и в хиндуизма - ако не ти остава време да отидеш в храма, храмът сам идва при теб. 

 Всеки който е чел хиндуистка митология знае, че боговете в Индия подобно на хората си своенравни и ревниви. Вместо да седят в своите храмо­ви дворци, те предпочитат да надзирават владенията си, да бранят територията си. По тази причина на големи празници ги изнасят извън храмо­вете, обличат ги, украсяват ги с накити и с гирлянди, поста­вят ги върху паланкин или храмова колесница, поднасят им листа от бетел и ядки от арекова палма, а после ги разнасят наоколо - като раджа, който инспектира владенията си - за да затвърдят властта си и да обиколят царството си. 

По улиците и нивите божествата получават почес­ти и жертвени дарове, а техните поклонници и поданици - включително хората от по-нисшите касти, които традицията не допуска в храмовете, - могат да ги зърнат, да направят даршан и така да доставят на боговете удоволствие, като съ­щевременно си осигурят духовни заслуги. Подобни шествия понякога завършват с къпането на божеството в устието на някоя свещена река или с разходка с лодка из езерото в хра­ма. На връщане хората къпят статуите с мляко, извара, мас­ло, мед и захар, после ги мажат с паста от сандалово дърво й ги обличат във фина коприна.




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...