© Elenikindia"Когато Мохамед не отива при планината, планината отива при Мохамед"... Така и в хиндуизма - ако не ти остава време да отидеш в храма, храмът сам идва при теб.
Всеки който е чел хиндуистка митология знае, че боговете в Индия подобно на хората си своенравни и ревниви. Вместо да седят в своите храмови дворци, те предпочитат да надзирават владенията си, да бранят територията си. По тази причина на големи празници ги изнасят извън храмовете, обличат ги, украсяват ги с накити и с гирлянди, поставят ги върху паланкин или храмова колесница, поднасят им листа от бетел и ядки от арекова палма, а после ги разнасят наоколо - като раджа, който инспектира владенията си - за да затвърдят властта си и да обиколят царството си.
По улиците и нивите божествата получават почести и жертвени дарове, а техните поклонници и поданици - включително хората от по-нисшите касти, които традицията не допуска в храмовете, - могат да ги зърнат, да направят даршан и така да доставят на боговете удоволствие, като същевременно си осигурят духовни заслуги. Подобни шествия понякога завършват с къпането на божеството в устието на някоя свещена река или с разходка с лодка из езерото в храма. На връщане хората къпят статуите с мляко, извара, масло, мед и захар, после ги мажат с паста от сандалово дърво й ги обличат във фина коприна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар