петък, 9 януари 2015 г.

"Макар студени, изгарят те отвътре" (Gambler's lament - Rigveda X.34)


Играчът на зарове (X.34) е уникален химн от ригведическия свещен корпус. Отличава се от останалите химни с това, че не представлява типичните за паметника възхвали (стути) към конкретно божество. Тук е налице молба, отправенa към игралните зарове. 

Езикът и стилът на химна се характеризират със силна изразителност и образност. Преплетeна е както личната идентификация на слушателя с героя-играч, така че той сам да се превъплъти в персонажа и да преживее болката, разочарованието и страданието от хазартната зависимост, което пък се редува с моменти на обективна равносметка и съпричастност като на човек, наблюдаващ отстрани. Играчът се опитва да се противостои на зова на заровете, но както по всичко личи, му е изключително трудно.

Химнът според мнозина ведолози спада към магическите молитвиОт една страна илюстрира мощта на заровете и тяхната магия, а от друга представлява магически акт на освобождение от властта на заровете. (Русева) Според други става въпрос за магия за осигуряване на успех в залозите (Бешам). Поемата би имала съвсем светски характер, ако не беше молитвата към Савитри в края й и съществената ритуална значимост на играта на зарове в брахманическата идеология.

Хазартът е заемал много важна роля в древността. Не случайно четирите еона (вселенски епохи) носят имената на термини от хазарта – крита (четворка); трета (тройка); двапара (двойка); кали (ек, единица). За зарове се използвали подобни на орехи плодове на дърво, известно като вибхитака. Играело се е с голям брой зарове, като целта била играчът да хвърли число кратно на четири (крита) – символ на златната епоха. 


Играта на зарове е имала огромно сакрално значение. Участвала е в не един и два обреда, като най-съществена е ролята ѝ в церемонията по коронясване на владетеля - раджасуя. Тогава заровете символизират посоките на света, а разиграването им е свързано с конструирането на битието, с подреждане и структуриране на космоса (Братоева). Участниците в играта символизират четирите съсловия. Царят сам по себе си не е играч, а зрител. Той не може да играе, защото от една страна би нарушил етичния кодекс, който не повелява на владетеля да играе недостойни игри, а от друга  защото владетелят трябва да е единственият вечен победител. Той е земно превъплъщение на бога-воин Индра. 

Играта подобно на ритуала цели създаването на порядък. Неспазването на строго зададените правила води не до обновяване на космическия порядък, а напротив до глобално унищожение. Това именно се случва при играта на зарове, описана във втора книга на епоса Махабхарата. Най-голямото прегрешение в случая се оказва нарушаването на забраната за участие на избрания престолонаследник. Така Пандавите начело с Юдхищира загубват царския си статут и биват пратени в изгнание.

По-надолу може да прочетете целия химн в превод  от санскрит на доц. Гергана Русева:


 
परावेपा मा बर्हतो मादयन्ति परवातेजा इरिणे वर्व्र्तानाः |
 सोमस्येव मौजवतस्य भक्षो विभीदको जाग्र्विर्मह्यमछान ||

Клатушкащите се, родени на ветровито място от високо ме радват, като се въртят по таблата за зарове. Като глътка сома от планината Муджават, живителният вибхидика (дървото, от което се правят заровете), ме изпълва с щастие.

 न मा मिमेथ न जिहीळ एषा शिवा सखिभ्य उत मह्यमासीत |
अक्षस्याहमेकपरस्य हेतोरनुव्रतामप जायामरोधम ||

Тя не ме е гълчала, не се е ядосвала, била е добра към мен и приятелите.
 Заради непечеливш зар аз отблъснах отдадена жена.

दवेष्टि शवश्रूरप जाया रुणद्धि न नाथितो विन्दतेमर्डितारम | 
अश्वस्येव जरतो वस्न्यस्य नाहं विन्दामिकितवस्य भोगम || 

Свекървата ме мрази, жена ми ме отблъсна. Търсещият помощ не намира благодетел. „Както от остарелия кон за продан, така и от комарджията не намирам аз полза.”, казват те. 

अन्ये जायां परि मर्शन्त्यस्य यस्याग्र्धद वेदने वाज्यक्षः |
 पिता मता भरातर एनमाहुर्न जानीमो नयताबद्धमेतम || 

Други прегръщат жената на този, към чието богатство побеждаващият зар беше алчен. Бащата, майката и братята казват за него: „Ние не го познаваме, вържете го и го отведете!” 

यदादीध्ये न दविषाण्येभिः परायद्भ्यो.अव हीयेसखिभ्यः |
 नयुप्ताश्च बभ्रवो वाचमक्रतनेमीदेषां निष्क्र्तं जारिणीव |

 Когато си мисля: „няма да ходя с тях, ще бъда оставен от моите отиващи да играят приятели.” Тогава, хвърлени, кафевите зарове надигат гласове и аз мигом отивам на уреченото място подобно на влюбена жена.

सभामेति कितवः पर्छमानो जेष्यामीति तन्वाशूशुजानः | 
अक्षासो अस्य वि तिरन्ति कामं परतिदीव्नेदधत आ कर्तानि || 

Играчът на зарове отива към сборното място, като пита себе си: „Ще победя ли?” и трепери с цяло тяло. Заровете се втурват срещу желанието му и даряват противника с най-добрите хвърляния 

अक्षास इदनकुशिनो नितोदिनो निक्र्त्वानस्तपनास्तापयिष्णवः |
 कुमारदेष्णा जयतः पुनर्हणो मध्वासम्प्र्क्ताः कितवस्य बर्हणा || 

Заровете имат куки, пронизват, мамят, причиняват страдание и карат други да причиняват страдание. Като децата дават, а после си взимат обратно даровете, удрят обратно победителите. Те са смесени с мед от магичната сила над играча.

तरिपञ्चाशः करीळति वरात एषां देव इव सवितासत्यधर्मा |
 उग्रस्य चिन मन्यवे ना नमन्ते राजा चिदेभ्योनम इत कर्णोति ||

 Тяхната група от сто и петдесет играе като бог Савитри, чиито закони са истина. Те не се прекланят дори пред гнева на могъщия. Дори кралят им прави поклон. 

नीचा वर्तन्त उपरि सफुरन्त्यहस्तासो हस्तवन्तं सहन्ते |
 दिव्या अङगारा इरिणे नयुप्ताः शीताः सन्तो हर्दयंनिर्दहन्ति || 

Те се въртят надолу, те отскачат нагоре, без ръце надвиват ръкатия. 
Божествените въглени, хвърлени върху таблата за игра,макар студени, изгарят сърцето. 

जाया तप्यते कितवस्य हीना माता पुत्रस्य चरतः कवस्वित | 
रणावा बिभ्यद धनमिछमानो.अन्येषामस्तमुपनक्तमेति || 

Изоставена жената на играча страда, също и майката на син, който ходи кой знае къде. Задлъжнял, уплашен, търсещ богатство, отива нощем към чуждите домове 

सत्रियं दर्ष्ट्वाय कितवं ततापान्येषां जायांसुक्र्तं च योनिम | 
पूर्वाह्णे अश्वान युयुजे हि बभ्रून सोग्नेरन्ते वर्षलः पपाद || 

Тъжно му е на играча, когато вижда жена, съпруга на друг, и нейния добре подреден дом. А той впряга кафевите коне в зори и пада вечер като просяк близо до огъня. 

यो वः सेनानीर्महतो गणस्य राजा वरातस्य परथमोबभूव | 
तस्मै कर्णोमि न धना रुणध्मि दशाहम्प्राचीस्तद रतं वदामि || 

Пред този, който е генерал на най-доброто хвърляне и като крал е станал първи от вашата тълпа. Отварям дланите си и казвам: „Аз не кътам никакви пари, това е истината.” 

अक्षैर्मा दीव्यः कर्षिमित कर्षस्व वित्ते रमस्व बहुमन्यमानः |
 तत्र गावः कितव तत्र जाया तन मे विचष्टे सवितायमर्यः ||

 „Не играй със зарове, обработвай земята си, наслаждавай се на богатството си, цени го. Там е твоят добитък, играчо, там е жената ти.” Това тук благородният Савитри разкри на мен. 

मित्रं कर्णुध्वं खलु मर्लता नो मा नो घोरेण चरताभिध्र्ष्णु | 
नि वो नु मन्युर्विशतामरातिरन्यो बभ्रूणाम्प्रसितौ नवस्तु || 

Бъдете приятели, бъдете благосклонни към нас! Не ни омагьосвайте насила с магичната си мощ. Нека вашият гняв, вашата враждебност сега се успокои. Нека някой друг падне в клопката на кафевите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар