Индийските жени са пословично свенливи, но знаете ли, че в недалечното минало съществували немалко райони на Индия, в които жените се разхождали по без горнище на публични места. При това не било въпрос на вкус или избор, а на закон. Закон, който забранявал на индийските жени да покриват гърдите си.
На редици древни скулптури и панели, а също и в немалко стари текстове индийските жени са описвани по без горнище. Като оставим митологията, при която този тип изобразяване на богове и нимфи е често срещано и в кръга на нещата, има множество скулптури и изображения от светски характер, които илюстрират битието на древния индиец и които показват голяма част от жените с непокрити гърди. Това особено важи за Южна Индия, където влажният и горещ климат оказал силно влияние върху мъжкото и дамско облекло. Факт.
Когато през 1662 г холандският пътешественик William Van Nieuhoff е на посещение при царицата на Колам, Керала, той споделя следното в дневника си: „Бях представен на Нейно превъзходителство. Тя разполагаше с над 700 найрски войници, всички облечени по малабарска традиция. Облеклото на царицата се състоеше само от памучен плат, увит около около кръста й, като горната част на тялото й в голяма степен оставаше непокрита, а платът падаше свободно през раменете й и покриваше леко главата й. Ушите й бяха нeобичайно дълги от тежките обеци, а шията и ръцете й – богато украсени със скъпоценни камъни, златни гривни и пръстени….”
Само преди 150 г. жените в Керала се вдигат на масови протести за правото да покриват гърдите си. Точно така само допреди век и половина не са имали правото да покриват гърдите си на публични места, като главно това правило важало за жените от по-нисшите касти. Когато някой от по-висшестоящите лица се появил в селото, се смятало за неетично жените в селото да скриват гърдите си. Брахманските жени по това време били извоювали правото да крият гърдите си, когато излизат навън, но вътре в дома били задължени да ходят разголени от кръста нагоре. Кшатрйските жени не можело да крият гърдите си пред брахмани, а тези от нисшите касти не можело пред никого. Освен това платът, който носели около кръста не трябвало да е по-дълъг от коляното.
Това, което води до драстични промени в мирогледа на южняците е контактът с британците. Немалко индийци приели християнството и започнали да носят облекло по европейските тертип, т.е покрити изцяло. Жените започнали да се срамуват от голотата си, да бъдат подигравани от християнизираното население. Това все повече ги карало да се чувстват нисши и изостанали.
Засвидетелстван е случай, в който една индийка се завърнала от Европа, покрита в дрехи отгоре до долу и получила сурово назидание за поведението си от управляващата царица, за която европейската мода била вулгарна. Чак след редица протестни движения и надигания, жените в Керала получили правото да носят горнища.
И все пак, и днес може да чуете от индийки, че техните прабаби се разхождали свободно без горнище, когато в други части на Индия това било абсолютно недопустимо и престъпно. A Social History of India на Sadasivan ни казва още нещо любопитно. Безспорно гениална индийска идея е законът, който налагал на жените да плащат данъци според размера на гърдите си. През 1800 г. жените от нисшите касти трябвало да плащат mulakkaram ("такса гърда") ако искали да покрият гърдите , когато излизат навън. Таксата била висока и варирала според големината на гърдите. Един от често цитираните случаи е от 1840 г. когато жените от Чертхала, Керала, отказали да платят на бирника. В знак на протест една жена отрязала част от гърдата си и я хвърлила по царските служители. Жената умряла през нощта заради загуба на кръв, но жертвата си заслужавало, защото таксите отпаднали още на следващия ден.
Днес индийките искат да носят по-оскъдно и изрязано облекло, за да разкриват повече от красотата си, скоро може и да искат отново да ходят без горнище.
И така колелото ще се завърти отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар