Пустинният град! ( The Desert city )

© Еленикиндия, 2008

Джейсалмер...като от пясък.

Скритият град ( The Hidden town )

Снимки: Еленикиндия, 2007
Среща от третия вид
из дневника на Елена: „Ученици на Бхарата“

      Орчха е малко градче на 18 километра от Джханси. Тъй като всички влакове за Южна Индия минават през Джханси, подозирахме, че ще са претъпкани до козирката. Оказахме се прави. Нямаше билети. Единствената ни възможност беше минути преди да се качим във влака да купим билети за „дженеръл клас” (обща класа) и да се надяваме, че ще издържим четири часа.
     „Дженерал клас“ бе меко казано любопитна гледка. Хора стърчаха от всички отвори на вагона, докато други почти седяха върху главите на останалите. Представете си цял вагон, препълнен подобно на софийски автобус от градския транспорт в понеделник сутрин, умножено по десет, и ще ви стане ясно.
     С появата на нашия влак надеждата да се качим в най-ниската класа се стопи. Тълпи от хора заляха входовете още преди пътниците да успеят да слязат. Трябваше тутакси да вземем решение, защото влакът нямаше да ни чака. Какво да правим - решихме да си опитаме късмета в следващата класа. Бяхме виждали много индийци да правят този трик. Качваха се в по-горна класа с обикновен билет и доплащаха на кондуктора. Той не гарантираше, че ще им намери място, но поне ги оставяше на мира. Шмугнахме се ние в спалните помещения и се настанихме на земята до тоалетните. Миризмата не беше от най-приятните, но бяхме доволни, че сме на широко и че през отворената врата се разкривахa хубави гледки на оризища и памукови полета.

Пътувахме си спокойно, когато по някое време пред нас се разкри странна картинка.

Речните градове ( The River Towns )

© текст и снимки: Еленикиндия,2007-2008

Животът е вода
из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“

     Индия е благословена с много реки, които през вековете са допринасяли за процъфтяването ѝ. Тя самата прилича на река. Бъбли, кипи във вечна промяна и въпреки това винаги остава една и съща. И точно там, където водите ѝ изглеждат най-плитки, тя е най-дълбока. Там, където изглежда кристално бистра, всъщност е най-мътна. Ако си сигурен, че можеш да я преплуваш, ще потънеш. Ако искаш да я прекосиш, бързеят ще те отнесе с главата надолу. Можеш да я гледаш от брега или да се носиш по нейната повърхност, но най-трудно е да я прекосиш. Да, Индия е река. Дори името ѝ за пред света води началото си от родената от хималайските ледове и снегове река Инд или Синдху, която в своето пътешествие от Тибет до Арабско море изминава 4200 километра. В миналото гръко-персийците са я наричали лъв, който понякога спи, друг път реве, а случи ли се да излезе от леговището си, залива безпощадно цели долини, селища и градове, оставяйки хората без покрив над главите. По-могъща и разрушителна от Нил, десетилетия наред река Инд всявала ужас сред крайбрежното население, докато съвсем неотдавна правителството не озаптило звяра с масивни бетонни барикади и обширни преливници и резервоари.
Няма сила, която може да се равнява на водата. В зората на сътворението вода и само вода е обгръщала Земята. От вода произлязъл земният живот. Ние самите сме изградени от вода. Тя се съдържа в нас в по-големи количества от всеки друг елемент. Може да се каже, че ние, човеците, сме подвижни езера, плуващи в морето на Абсолюта. Вода прелива във вода и всичко това е Вселената.

Agra-culture

© текст и снимки: Еленикиндия, 2007-2008
  


О, братко град, остави ме да си ида...
из дневника на Ники „ Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“

     Агра, с теб живяхме доста месеци! Месеци на взаимна поносимост и малко разбиране. Извини ме, не се обиждай, но това е истината. Всеки друг град, в чийто плен щяхме да стоим месеци наред, би имал същата участ. Знам, че си приютил едно от новите седем чудеса на света - Тадж Махал. Че не си никак лошо място за неколкодневна екскурзия. Но хайде, дай си и ти сметка за нещо – че нямаше как да спечелиш за себе си сърцата на студентите. Ти беше предварително обречен. Нямаше как да си станем близки, защото ти се опитваше да ни вържеш камък на шията, а не просто да ни очароваш. Мисълта за теб асоциирахме с отегчителни класни занимания, с невинаги заслужено мърморене и гълчене, с улични досадници и натрапници и с всички нерекламни качества на града - смрад, шум, мръсотия. Разбери, че ти се оказа доста различен от представите ни за красота и покой. В теб красивото и отблъскващото естествено си съжителстваха. И ако в началото дори с непознатите и враждебните си лица ни се струваше интересен и различен, то с времето започнахме да мислим малко по-другояче.

Розовият град ( The Pink city )

© Еленикиндия, 2007

Едно добро начало
из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“

    Първият ни сблъсък с индийската железопътна система ще остави траен спомен в мен. Тъй като ни регистрираха като временно пребиваващи жители на страната, не можехме да се възползваме от бързите услуги на туристическите бюра, които издаваха билети на туристи за всяка възможна дестинация. Трябваше да се научим да пътуваме като всички останали граждани на Индия, което ще рече - да се редим за билети седмици преди заминаването, да си пробиваме път през тълпи от хора, да спорим и да се настъпваме, да попълваме формуляри, да ни връщат за други формуляри, да „удължаваме“ ръцете си със силата на мисълта, че да подадем формулярите на служителя, преди да е завалял пороят от други ръце, да не ни разбират, ние да обясняваме и пак да не ни разбират. Изобщо трябваше да се справим със суровата бюрократична индийска действителност. Оттук следваше, че се нуждаем от желязно планиране и железни нерви.

    След като най-накрая държахме първите си билети за отиване и връщане, хукнахме да издирваме перона за нашия влак. Открихме го и зачакахме. Скоро влакът се появи. Заехме стартова позиция. Влакът пристигаше, но не намаляваше. Гледахме безпомощно как вагонът ни профучава покрай нас. Индийци тичешком се добираха до влака

Началото- мъжките общежития! ( The male hostel )

© Снимки: Еленикиндия, 2007

Централният хинди институт. Тук започна нашето обучение и продължи по прашните улици, китните селца и мръсните влакове.

Химикал, шоколад и две рупии! ( Pen, chocolate and two rupees)

"Every person that happens to visit India inevitably becomes a worshiper of an unthinkable for our time and space God - “The God of small things”. The God of those small things which we don't see at home and thus irresponsibly consider non-existent. However, they do exist and they are much more than small, for they are part of the chemical formula of the indian air. Part of what “comes with the first breath and goes with the last” as indians say.

You, dear reader, are about to open the magical “verbal reality show” of Elena and Nicky. Sorry if this combination of words annoys you because of the overexposed vulgarity of its last components these days. But I can't think of any better way of naming what is hidden between the pages of this book.
It shocks. It brings tears and smiles and doubts. It frustrates, inspires, incites, analyses and denies. It predicts, bodes and divines. It draws and blots. It flatters and offends. It praises and forbids. It surprises and tortures. It caricatures and stigmatizes and who knows what else.

It can't be differently as India is a dynamic and absolutely unpredictable “reality show”, which is so well captured and stamped with words by Eli and Nicky that you feel like dashing out the house and trying to reach the fastest way some of the destinations, making this unforgettable and picturesque embroidery of thousands of colourful threads..."

Tatyana Evtimova, expert of urdu language and doctor of philological science


"The India, these young authors are going to tell you about, is just their India.
There they saw not the deceptive exоtic character of the well-paid gurus, not the world of Bollywood, but a living, dynamic world, in which buses are filthy and trains - cram-full. This is a real penetration in nowadays India. The authors say it well: “From place to place as if with a magic wand the ordinary Indians managed to untie the knot with which as foreigners we had tightened up our hearts.”

…Oh, yes, should I not forget: this is a book about real love. Have it in mind!..."
Hristo Karastoyanov, author and editor

More about the book

What makes the book interesting and original is the fact that everything is told from two points of view, from the perspectives of two separate diaries that each of us had been keeping. These viewpoints do not contradict but complement each other. India's richness manifest not only through people, religion and culture but also through the unordinary situations, through the big range of thoughts and feelings it causes in everyone that gets in touch with it. This richness inspired us to keep diaries where we share even the slightest details of our impressions and moments of joy and sorrow. After coming back to Bulgaria a desire grew in us to share our memories with all those people who have been inspired in some way by India.

In addition to our stories we present also topics that differ from the well-known image of India. These are the topics to which we have affinity, which build up „our India“ – tribal people or adivasi, natural resources and environmental issues, place of ecology in religion, animal cults and animal issues, village folklore, Chipko Andolan, the art of kalaripayattu and kathakali, the kabaddi sport including the interesting lifestories of famous people, with whom bulgarian readers are not familiar – the tribe researcher Verrier Elwin, the ornitologist Salim Ali, the wonder worker from Ahmedabad, Reuben David, the hunter Jim Corbett and others.

As a whole we may say that the book is a product of the effort to describe some different from the well-known aspects and characteristics of the large and colourful world of India and also a product of both - the subjective world of the emotions and thoughts of two young students with a passion for exploring and learning from nature with the objective world of the facts and explanations that we as graduated indologists can offer.

We hope this book will be useful to all future travellers and people who have planted India in their hearts.

_____________________________________________________________________________________


"Всеки човек, озовал се в Индия, неминуемо става поклонник на един немислим за нашето време и нашите пространства бог – „Богът на дребните неща“. Богът на онези дребни неща, които ние у дома не забелязваме и поради това напълно безотговорно смятаме, че не съществуват. А те не просто съществуват, ами са толкова не-дребни, че са се превърнали в част от химическата формула на индийския въздух. В част от онова, което според една индийска пословица „идва с първия дъх и си отива с последния“.

Ти, прелюбезни читателю, си на път да разгърнеш вълшебното „словесно риалити“ на Ели и Ники. Извинявай, ако това словосъчетание те дразни, поради преекспонираната напоследък вулгарност на втория му компонент. Но аз не се сещам за по-уместно назоваване на събраното между кориците на тази книга слово.

То шокира, разплаква, разсмива, озлобява, вдъхновява, подстрекава, разколебава, анализира, отрича, предрича, вещае, гадае, чертае, нарежда, рисува, зачерква, ласкае, ругае, оскърбява, осведомява, напътства, забранява, хвали, заклеймява, учудва, заслепява, стряска, възбужда, омилостивява, окарикатурява, превъзнася, тормози и какво ли още не.

И няма как да бъде инак, защото Индия е едно динамично и абсолютно непредсказуемо „риалити“, което е така добре уловено и запечатано с думи от Ели и Ники, че ти иде да изхвърчиш от къщи и по най-бързия начин да се опиташ да стигнеш до някоя от точките, изграждащи това неповторимо и живописно везмо от хилядолетни шарени нишки..."

Татяна Евтимова, индолог, специалист по урду, дфн




Сред първите вдъхновители на нашата книга „Химикал, шоколад и две рупии“ са преподавателите ни от специалност индология. Неведнъж са ни казвали, че пазят писмата, които им пращахме и че един ден биха искали да ги видят, събрани в отделна книга. Вдъхновители са, разбира се и удивителните места, необикновените срещи и вълнуващите ситуации по време на нашето 7-месечно обучение, част от специализацията ни в Централния институт по хинди в Агра, Индия.
-->Книгата е продукт на усилията ни да опишем и разкажем за онази Индия, каквата я виждат двама студенти, отдадени на екологията и природосъобразния начин на живот, заинтригувани от фолклора и племенния бит и култура. Най-общо книгата може да бъде определена като пътепис, тъй като проследява пътешествията ни в над 40 места в повече от десет щата и придружаващите ги особени обстоятелства и незабравими моменти, които добавят уникален аромат към тях. Наред с това книгата се стреми да разкаже за една алтернативна, по-малко позната Индия, която излиза от рамките на клиширания ѝ образ и навлиза в области, кито са вълнували нас от самото начало и които сме сигурни ще развълнуват още мнозина.

В книгата намират място теми като племенното богатство на Индия; ролята на екологията в религията и екологичните бунтове през 70-те; влиянието на глобализацията върху облика на индийското село, култовете към специфични животни като змията и тигъра, магията на селския фолклор, древните бойни изкуства “каларипаят“ , „латхи“, "гатка"; малко популярният спорт „кабади“, тайното общество „Тхаги“, невидимия живот в гората, воинската традиция и божествените коне, кашмирската нишка в живота и смъртта на пророка Иса.

-->

Текстове се базират на дневниците, които всеки от двама ни си водеше по време на тамошния престой. Те разкриват съкровения психологически свят на двама отдадени на природата и животните студенти, получили шанс да усетят на живо и да вкусят реалността, която са изучавали по учебник цели четири години. Богатството на Индия не се изчерпва с до болка познатите туристически обекти, а се крие в множеството необикновени ситуации, в които те поставя, в цветната палитра от емоции и размисли, които пробужда у теб и в способността ѝ да изважда на бял свят от ковчежето на душата сили, качества и черти от характера ти, за които не си подозирал.

-->

Надяваме се, че с тази книга ще предложим по-различен, оригинален и проникновен поглед, които ще бъде от полза за студентите, еколозите, пътешествениците, последователите на Изтока или почитателите на индийския чай и кино, но най-много се надяваме чрез нея да поднесем своя благодарствен дар към онези далечни и същевремнно близки нам земи, докосвани от свещени ръце и изривани от тежки колесници.

_____________________________________________________________________________________

Хинди модули в Ананда

                             

    Обучението по хинди в център Ананда е разделено на модули, всеки от който е с продължителност един месец. Първите няколко модула дават основни познания по езика - след първия месец учениците ще могат свободно да пишат и четат на деванагари (азбуката на хинди и санскрит), да се ориентират в превода на несложни текстове и да провеждат елементарни разговори. Всеки модул се състои от лекционна и практическа част, подплатени с интересни занимания и факти, свързани с индийската култура.

 Първи модул - 8 часа, 1 месец  

 1. Представяне на езика Хинди и писмеността Деванагари (теоретично представяне - произход на Хинди, подредба на буквите в Деванагари, някои общи принципи и правила) 

2. Изписване на гласните и съчетания гласна-съгласна.

3. Изписване на съгласните. Основни лигатури (съчетания от 2 съгласни - "тр", "кш" и др.). 

4. Упражнение - писане на срички и думи. Глаголът "съм" - спрежение ("аз съм", "ти си", "те са"). 

5. Словоред на простото изречение в Хинди. Лични местоимения (аз, ти, той и т.н).

6. Прости съобщителни, въпросителни и отрицателни изречения (Как си? ; Казвам се...; Къде е..?) . Притежателни местоимения (мой, твой, негов и т.н). 

7. Съществително име. Особености на родовете съществителни имена. Основни видове съществителни имена от мъжки и женски род и форми за множествено число.. 

8. Някои основни думи (малко прилагателни, числителни бройни до 10 (или 20), въпросителни местоимения и някои наречия) и съставяне на изречения.

За повече информация относно местоположението и записването може да видите в страницата на център Ананда, където ще се провеждат заниманията.

http://ananda-bg.com/