събота, 17 октомври 2009 г.

Agra-culture

© текст и снимки: Еленикиндия, 2007-2008
  


О, братко град, остави ме да си ида...
из дневника на Ники „ Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“


     Агра, с теб живяхме доста месеци! Месеци на взаимна поносимост и малко разбиране. Извини ме, не се обиждай, но това е истината. Всеки друг град, в чийто плен щяхме да стоим месеци наред, би имал същата участ. Знам, че си приютил едно от новите седем чудеса на света - Тадж Махал. Че не си никак лошо място за неколкодневна екскурзия. Но хайде, дай си и ти сметка за нещо – че нямаше как да спечелиш за себе си сърцата на студентите. Ти беше предварително обречен. Нямаше как да си станем близки, защото ти се опитваше да ни вържеш камък на шията, а не просто да ни очароваш. Мисълта за теб асоциирахме с отегчителни класни занимания, с невинаги заслужено мърморене и гълчене, с улични досадници и натрапници и с всички нерекламни качества на града - смрад, шум, мръсотия. Разбери, че ти се оказа доста различен от представите ни за красота и покой. В теб красивото и отблъскващото естествено си съжителстваха. И ако в началото дори с непознатите и враждебните си лица ни се струваше интересен и различен, то с времето започнахме да мислим малко по-другояче.

Прости ми, братко, това са тежки думи, но трябва да се освободя от тях..
Нощем, докато ти спеше, аз скришом пишех слова за теб. Длъжен съм да ги споделя., за да знаеш истината и да не ме мислиш за двуличник:


О, остави ме да си ида, братко град,

пусни ме, не издържам в твоя ад -
от шумове излишни, от бумтеж и глъч,
от прашни улици и съборетини, без слънчев лъч,
от пищни сгради, с килими и картини разни,
ненужен лукс и злато, ала инак празни,
в такива като теб човек се чувства сам,
и в най-голямото имение, е той като в капан.
О, братко град, така не мога, не издържам вече,
на тежки мъки защо сърцето ми обрече,
като змия сломи ме в смъртоносна хватка,
затуй не искам повече да съм ти брат, братко!
Не мога да живея с теб, и нито ти със мен,
лети ми се като орел, а не да съм заключен в плен,
не те разбирам, друже, а и май не ми е нужно,
защо да се лъжем, с теб някак ми е тъжно.






































Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...