© Еленикиндия, 2008
Джейсалмер...като от пясък.
Разгледахме града набързо, тъй като нямахме търпение да се впуснем в пустинното приключение.
Сафариии! Пред дверите на пустинята Тар...
В началото пейзажът бе по-скоро прериен, отколкото пустинен.
Нашите камилари бяха деца, а през цялото време се държаха зряло и отговорно.
Грижеха се както за добрия вид и състояние на камилите, така и за самите нас.
С лекота приготвиха страхотно вкусен обяд под сянката на едно пустинно дърво.
"Моти роти" (дебела питка:-) бе най-сладкият хляб, който някога бяхме вкусвали.
За нас бе удоволствие и приключение да "поживеем" ден-два в пустинята.
Плувахме в пясъка и се забавлявахме като деца...
А пясъкът беше съвсем като жив...
За хората, които живееха там обаче, животът не бе приключение, а домът бе относително понятие.
Тук е нужно малко повече усилие да забележиш, че около теб се случват всички естествени неща.
..че тук създанията са по-малки, но не и по-незначителни.
...и че за приятелството няма граници.
След прекрасната звездна нощ - закуска на фона на пустинния изгрев...
Сбогом Тар...
Сбогом Джейсалмер...ще се върнем отново!
Няма коментари:
Публикуване на коментар