събота, 17 октомври 2009 г.

Речните градове ( The River Towns )

© текст и снимки: Еленикиндия,2007-2008

Животът е вода
из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“


     Индия е благословена с много реки, които през вековете са допринасяли за процъфтяването ѝ. Тя самата прилича на река. Бъбли, кипи във вечна промяна и въпреки това винаги остава една и съща. И точно там, където водите ѝ изглеждат най-плитки, тя е най-дълбока. Там, където изглежда кристално бистра, всъщност е най-мътна. Ако си сигурен, че можеш да я преплуваш, ще потънеш. Ако искаш да я прекосиш, бързеят ще те отнесе с главата надолу. Можеш да я гледаш от брега или да се носиш по нейната повърхност, но най-трудно е да я прекосиш. Да, Индия е река. Дори името ѝ за пред света води началото си от родената от хималайските ледове и снегове река Инд или Синдху, която в своето пътешествие от Тибет до Арабско море изминава 4200 километра. В миналото гръко-персийците са я наричали лъв, който понякога спи, друг път реве, а случи ли се да излезе от леговището си, залива безпощадно цели долини, селища и градове, оставяйки хората без покрив над главите. По-могъща и разрушителна от Нил, десетилетия наред река Инд всявала ужас сред крайбрежното население, докато съвсем неотдавна правителството не озаптило звяра с масивни бетонни барикади и обширни преливници и резервоари.
Няма сила, която може да се равнява на водата. В зората на сътворението вода и само вода е обгръщала Земята. От вода произлязъл земният живот. Ние самите сме изградени от вода. Тя се съдържа в нас в по-големи количества от всеки друг елемент. Може да се каже, че ние, човеците, сме подвижни езера, плуващи в морето на Абсолюта. Вода прелива във вода и всичко това е Вселената.



След тежката нощ в автобуса от Делхи, Харидвар ни посрещна с усмихнати хора и прохладно време.


На гхатовете (пристаните) на Ганга беще пълно с хора още от рано сутринта.


Мало и голямо се къпеше в свещените води.


И ние не останахме по-назад, въпреки че не се осмелихме да се топнем изцяло...


...а само си напълнихме вода от Ганг в специални малки тубички.


После се се разходихме по протежението на реката до колосалната статуя на бог Шива.


Битовото бе навсякъде - оградата около статуята служеше за сушене на дрехи.


По пътя към един от големите храмове във високата част на града, продавачът настоя да се снимаме със свещените дарове, които продаваше.


Завършихме деня със самоси и качори, сервирани в чинийки от листа, а после се насладихме на разходка по моста и пристаните, докато траеше вечерната церемония за Дивали.


Вече в Ришикеш...


Надпис на пристана гласи: "Не замърсявайте свещената Майка Ганга, не извършвайте грях, пазете пристаните чисти и изхвърляйте полиетиленовите опаковки в кофите, не използвайте сапун"


Този дядо изработваше чудесни неща, но ги продаваше на цени за бели туристи.


Купихме сочни грейпфрути и решихме да споделим част от тях с кравата. Някакъв минувач ни направи забележка да не храним кравата, защото тя е божество!


Е, все пак и божествата имат нужда от разкрасяване...:-)


Тук Ганг ни се стори най-чиста и красива. Пясъкът на брега беше мек и бял, а усещането бе много по-приятно отколкото на препълнените с хора гхатове.


Докато вървяхме към националния природен парк Раджаджи тази група маймуни ни принуди да дадем последните лакомства, с които се канехме да се подкрепим.


Но и на гладен стомах, гледката си струваше.


На следващата сутрин се впуснахме в приключение в свещените води на р.Ганг. Рафтинг!


Е, имаше и по-екстремни изживявания.




Водачът ни беще нисичък непалец и въпреки благия си, но и сериозен вид, даваше строги заповеди.




   Последва спокойна разходка в града, а вечерта буквално избухна от множеството бомбички, отново по случай Дивали.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...