вторник, 13 декември 2011 г.

Какво свързва България и Индия?


      Питали ли сте се някога каква е връзката между България, Лондон и Индия? Отговорът е... 2820 тона варовик. Точно толкова висококачествен камък, добит старателно от недрата на България, е бил използван за изграждането на най-големия хиндуиски храм извън Индия, който се намира в Лондон.

     Мандирът BAPS Shri Swaminarayan е притегателна точка за индийците и всички изповядващи хинду религията от цял свят. Храмът, който напомня видение от приказките, се издига величествено в северозапандия квартал "Neasden" в британската столица.

    Храмът е първият в Европа и най-големият хинду мандир извън пределите на родината на хиндуизма - Индия.

     Това е регистрирано официално и в рекордите на Гинес през 2000 г., а през 2007 г. е обявен за едно от седемте чудеса на Лондон.

     Изграден е само от естествени, природни материали, обработвани и сглабяни цели три години от 1500 майстори и доброволци. За направата специално са поръчани 2820 тона висококачествен български варовик и 2000 тона италиански мрамор. Скалите са пренесени с кораб до Индия, там стотици сръчни ръце са дялали камъка в божествени изображения и след тежки месеци на молитва и упорит труд 26 300 парчета са пренесени до Лондон, за да се слеят в едно- свещен мандир.

   От официалното откриване през август 1995 г. през масивните порти на храма са преминали повече от 6 милиона посетители. За да отдадат почитта си към една от най-древните религии в света, в мандира са дошли принц Чарлз, принцеса Даяна, Тони Блеър и кралят на Непал.

     Всички са добре дошли тук. Посещенията обаче се извършват при безпрецедентни мерки за сигурност. Повече от 15 униформени охранители следят за реда денонощно. Вътре се влиза едва след като всички чанти, раници, фотоапарати и камери се оставят на съхранение в определено за целта помещение. Първото нещо, което виждат посетителите, когато прекрачат прага, е скенер, през който преминават дори и служителите в мандира. Поклонниците са празнично облечени, смирени и тихи. Жените и мъжете събуват обувките си в различни отделения и с приведени глави се отправят из светлите коридори на храма, за да намерят усамотение в някоя от молитвените зали. Таваните, които се извисяват на повече от 6 метра височина са покрити от дърворезба, която изобилства от детайлни изображения. Едно в друго се преплитат листенца лотос, пауни, слонове и божества в безкрайна, топла, дървена картина. Главната молитвена зала, наречена "Haveli", се простира на 2500 кв. м и по време на големи празници може да побере повече от 2000 вярващи.

    Хиндуизмът е третата по популярност религия в света, а последователите й са над 900 милиона. Във Великобритания изповядващите хинду са около половин милион. Корените на хиндуиското движение в Лондон лежат в далечната 1950 г. Тогава за първи път индийските преселници се осмеляват да отстояват вярата си и да я проповядват открито.

    В края на 50-те години вълна индийски емигранти залива британската столица. Стотици хиляди семейства се преселват завинаги на Острова, бягайки от мизерията с надежда за по-добър живот. Те носят със себе си незаличимите порядки на Изтока, традициите, принципите си и силната вяра. Освен изповядващите хинду в покрайнините на Лондон се заселват и множество сикхи.

     От тогава е минал половин век. Достатъчно време, за да се зароди не просто град в града, а цяла мини държава. Добре дошли в "Малката Индия". Това трябва да е надписът на входа на един от най-бедните, но и най-колоритните квартали в английската столица - "Southall". Разположен в една от най-западните части на мегаполиса, до самото летище "Хийтроу", кварталът остава скрит за хилядите туристи.

    Още с излизането на станцията на метрото случайният посетител разбира, че е попаднал в друг, екзотичен и различен свят. Табелката "Southall" е изписана на латински и на Gurmukhi. Из улиците се носи натрапчив аромат на къри, звучат индийски напеви, а цветовата ферия трудно може да бъде описана.

     Това е единственото място в Лондон, в което можете да намерите всичко азиатско - храна, дрехи, подправки, бижута. В квартала живеят 65 000 души. Обитателите се заселват със семейства си, работят в района, пазаруват всичко, което им е необходимо от дюкяните през улицата и всеки ден ходят в храма, за да се помолят. Голяма част от жителите не са напускали пределите на "Southall" никога.

     Това чудновато местенце се е превърнало в дом за хиндуисти, сикхи, мюсюлмани, християни и будисти. Всички те имат своите свещени здания, вярвания и обичаи, но живеят в перфектна симбиоза и хармония.

      На няколко метра от мандира на хиндуистите се издига най-големият храм на сикхите извън Индия - Gurdwara Sri Guru Singh Sabha. За изграждането на сградата са били похарчени 17.5 милиона лири, събрани изцяло от дарения на вярващи. Официално храмът е открит на 30 март 2003 г. и е място за утеха и молитва на стотици последователи. Според принципите на сикх религията вярващите не трябва да режат косите и брадите си. Те носят гребен в тюрбаните си и мият главите си два пъти дневно. Сред символите им е ножът, скрит под дрехите, и гривната, която показва връзката на вярващия с Бога. В храмовете на сикхите, известни като Gurdwara се влиза с боси крака и покрита с шал глава. Още на входа с отворени широко врати посреща кухнята - "Langar". В нея се предлага безплатна храна за всички. Сред основните принципи на религията е последователите да получават в храма духовна и телесна храна.

     В квартала освен два големи мандира и десет храмове на сикхи има още три християнски църкви и три джамии.

     Тук са едни от най-известните индийски и пакистански ресторанти. Дори в "МакДоналдс" вместо добре познатите сандвичи, се предлага "халал". Бутиците пък изобилстват от лъскави модерни и традиционни индийски облекла. В единственото кино - "Himalaya Palace" се въртят само боливудски ленти. Именно в "Southall" е сниман нашумелият филм "Да риташ като Бекъм", в който изгря зведата на британската актриса Кийра Найтли.

     В някои от кръчмите можете спокойно да се разплатите с индийски рупии, ако не ви се намират лири. Има няколко местни вестника на хинди и едно радио. А от квартала са издигнати и редица политици, които да бранят интересите на малцинството.

    Най-впечатляваща е главната търговска улица. Тя е окъпана в цветовете на дъгата, богата на култура, езици, традиции, звуци и миризми. Лесно можете да се загубите в пъстрата тълпа и за миг да забравите, че всъщност сте в Лондон.

Източник: http://www.politika.bg/article?id=14655

Няма коментари:

Публикуване на коментар