Историята и българският комплекс

Нали знаете, проститутките не позволяват да им пускат ръка, преди да са им пуснали нещичко в ръката. А кажете сега, има ли по-голяма проститутка от историята? Всички политици от коя да е епоха и от коя да е страна на играта си я поръчват за по час-два, усамотяват се с нея зад завеските, правят там, каквото правят, а после я пускат да си върви. И тя с размазан грим и червило си развява байрака и новите бикини пред обществото.

След Освобождението русите налагат тезата за нашата славянска принадлежност. През Втората световна война, когато взимаме страната на немците славяните стават “непълноценна раса”, а ние се самоопределяме като “арийци”. След 9-ти септември отново ставаме чисти славяни, а прабългарите са “нищожен примес в голямото славянско море”. Днес пък като реакция на политическите издевателства над нашата история в миналото, както и в стремежа да си възвърнем погазеното (не от друг, а от нас самите) самочувствие се наслушахме на какви ли не нелепици, дошли от устата на учени, които в лицето на национализма намериха възможност да нахранят своето гладно и недооценено его. От малодушен и самосъжаляващ се народ се превърнахме в родоначалници на древната индийска култура, в строители на пирамиди, в по-древни от египетската цивилизация, страшилище за китайската империя, която, видиш ли, от страх си построила Великата стена. Поставихме ореол на богоизбраност над всичко българско, за да се почувстваме поне малко важни пред света и стигнахме до налудничавата идея, че
сме звезден народ, който се е спуснал от велика планета, някъде от пояса на съзвездието Рало (Орион) с мисията да облагороди човечеството. (Колко важно е да важничиш, когато си вярваш, че си важен) И пусто да остане, все ще се намери нещо да ни попречи да разкрием потенциала си! Все сме изиграни, спънати, саботирани и винаги за това ни е виновна очевидната световна конспирация срещу нас, недооценените. И гърците, разбира се.

Хипотезите за произхода на българите се роят като странджански мушици – тюркско-алтайска, хунска, угро-финска, иранска, славянска, автохтонна, която ни определя като клон на траките. Последната е сериозно лансирана с оглед на престижа, който България трупа навън с изложбите си от съкровищата на траките. Иранската обаче е сред най-старите. Още през 15-ти век Флавио Биондо твърди, че българите имат скитски произход, а както знаем, скитите са едни от най-известните ни ирански народи. През 1668 г. холандецът Хенсхен пише, че българите идват от Сарматия. У нас поддръжници на тази теза са възрожденецът Георги Раковски и редица изтъкнати историци като Гаврил Кацаров, Ал.Бурмов и Веселин Бешевлиев. Антропологическите проучвания в средата на 20-ти век от съветските учени също показват, че прабългарите са вторично тюркизирано сармато-аланско население.

В последно време името Кашмир се повтаря все по-често като хипотетична южна 
граница на българската прародина отпреди времето на нашето разселване. Да, наистина в кашмирската история Раджатарангини от XII в., съставена от пандита Калхана, се говори за страна северно от Памир и Хиндукуш, наречена Балхара („притежаващите сила“) и се казва още, че част от народа ѝ се преселил в земите на днешен Пакистан и северна Индия, където основал свои царства, а впоследствие бил завладян от династията на Маурите. Вярно е също, че до днес в Раджастан има село, наречено Балхара, както и това, че през XII в. Баху Балхара основава в щата Харияна най-голямото селище с потомци на балхарци. Оттам е родом бившият министър-председател на остров Фиджи, Махендра Чаудхри. В Индия може да се срещнат не една и две известни личности, носещи фамилията Балхара като модните дизайнери Аджай и Виджай Балхара или актьора Бхал Сингх Балхара, например. Не отричам, че в древния епос Махабхарата, който се характеризира с впечатляващ за времето си реализъм при предаването на имената на народите и на тяхното местоположение, се говори за царство Балх и народ балхика, които подпомагали Кауравите в битката им срещу рода на Пандавите. Истина е, че в древните сказания се среща легенда за произхода на балхика, според която народът им произлязъл от легендарния герой Дарста - деветия син на законодателя Ману. Този род дал редица славни герои, един от които е цар Кардама, а в още редица индийски текстове се изтъкват превъзходните качества на подправките и конете от Балхара, както и несметните богатства, с които балхика отрупвали владетелите на съседните царства. И като добавим, че днес са открити множество прилики във външния вид, погребалните обичаи и керамичните изделия между индоиранските племена (в частност тези на аланите) и българите, че в езика ни присъстват ключови думи с подчертано иранско звучене като бати, тати, стрина, кака, куче, кутре, царски имена като Бузан, Тервел, Аспарух, Вунд, Крум, които са със явен ирански произход, че местности в Афганистан, Таджикистан, Тибет и Индия носят познатите ни имена Мадар, Шуман, Варну, Бургаст, започваме да се отдаваме все повече на изкушението да се причислим към народа от древните писания. Така ще се включим към надпреварата с още редица народи, които отчаяно претендират да получат признанието да са „някой“. При това не кой да е, а славният ариец, светлоликият „благородник“. В крайна сметка на кого не му се иска да е бил съсед на Индия и да е бил вписан като смел и достоен народ в един от най-древните текстове на света, Махабхарата?

Но всъщност всички тези сходства не доказват нищо.

Първо трябва да ни стане ясно, че понятието “чисти народи” не съществува ( освен в нечии болни мозъци на разни фашизоидни воленсидеровчета и боянорасатчета). Азия и то точно територията на Вътрешна Скития ( Средна Азия) винаги е била врящ котел от народи, които са идвали, смесвали се и изчезвали. Поданиците на Персийската империя са били над 80 различни етноса. Опитът да се разбере кои народи са с тюркски произход и кои с ирански е толкова безсмислен, колкото усилията да се установи съдържанието на кремвиршите у нас. Най-малкото въпросът за това какви сме ние е не по-малко световен проблем, касаещ редица други народи. Възможно е да сме били конфедерация от племена, някои от които ираноезични, но да сме били тюркоизирани, както се случва с азерите. Ако анализираме названията на различните управителски родове – Угаин, Вокил, Дуло и др. става ясно, че прабългарите са имали поне четири етнически компонента – ирански, тюркски, тунгуско-манджурски и монголски. Да, възможно е част от прабългарските родове да са имали иранска кръв, но това не ги свързва с Персийската империя. Всъщност много по-вероятно е да сме били едни от многобройните ираноезични племена, обитаващи степите от Придунавието до Алтай, който са били върли врагове на Персийската империя.

Да, но някои ще рекат, че българите строели градове – белокаменни, с канализация. И това не доказва, че идваме от Персия. В крайна сметка хуните също са имали градове. Изобщо иска ни се да се изкараме не номадски, а уседнал народ, защото според учените това е белег за висока култура. А всъщност ако номадското общество беше толкова зле, защо хронистите от китайските, индийските и персийски империи ще пишат, че сънароднците им бягали при хуните? Отговорът е прост и също идва от старите анали “защото там хората са свободни и всеки ден ядат чорба с месо”. Защото от всичко на света съвременната цивилизация най-много ненавижда дума като свободата. Предпочита свободата да е контролирина, затова ни прибутва думи като „демокрация”. Залъгалка. Близалка за детето, което плаче за колело. Номадството е опасно, защото напомня на цивилизацията за първичния, естествен и свободен дух, с който се ражда човек и който е в основата на творението. Цивилизацията не може да го трае.