ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА
За повечето хора име като "Тупурдия в градината с гуава" звучи като пиянски брътвеж. Само брилянтен писател обаче може да скрие зад подобно заглавие великолепен роман. Такъв е случаят с Киран Десаи - най-младата носителка на "Букър". Индийката получи престижната награда, когато бе на 35, през 2006 г., за романа си "По пътя на светлината" (ИК "Прозорец"). А "Тупурдията...." е нейният дебютен роман, който публикува на 27 и предизвиква светкавичен интерес в САЩ.
Всъщност фамилията на Киран не е непозната в литературния елит. Майка й Анита Десаи е известна писателка, номинирана три пъти за "Букър", но нито веднъж не е печелила отличието. Това обаче не я направило майка тип "квачка", която прехвърля болните амбиции към детето си. По свое желание Киран учи в Индия, Англия и САЩ, за да натрупа възможно най-богат жизнен и творчески опит. Упоритостта й явно не е била напразна - става най-младата носителка на "Букър" (единственият мъж, който я изпреварва, е Бен Окри, който е отличен на 32 г. през 1991 г.).
Романът, който донесе на Десаи чек от 50 000 лири, разказва историята на огорчен пенсионер, който жадува да намери покой в Хималаите. Компания му правят осиротялата му внучка Саи и неговият готвач. На пръв поглед нищо не пропуква идилията, в която тримата търсят - всеки по своя си начин - пътя към хармонията. Докато не назрява апогеят на непалското движение за независимост. Времето е средата на 80-те - годините, в които индийците се хвалят с новото си чудо - газови печки с кравешки тор. И продължават да се отнасят към непалците от някои райони като към малцинство. В разгара на политическите сблъсъци разцъфтява любовта между 16-годишната Саи и учителя й по математика. Заедно с тази сюжетна нишка Десаи проследява и друга - живота на нелегален емигрант в Ню Йорк, който е син на готвача. Така успява да опише Западния и Третия свят, като разкрива болката от самотата и изгнаничеството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар