Храмът Ранганатхасвами в Тиручирапали (Ranganathaswamy, Trichy)

© Elenikindia & Vanya Topalska

    Храмът в Тиручирапали (Тричи), разположен живописно край бреговете на река Кавери, е един от най-пищните вайшнавски храмове в Южна Индия. Ако Ангкор Ват в Камбоджа е най-големият храмов комплекс, съществуващ в лоното на хиндуизма, то Ранганатхасвами в Тричи е най-големият функциониращ храм в света. Комплексът заема площ от 156 акра с периметър от 4 116 метра. Централният храм е опасан от седем концентрични кръга, всеки от който е като малък квартал, помещаващ цветни сергии, заведения, квартири за поклонници и малки светилища.

Индийски полъх на българска земя

 © текст: Галя Краликова

  в-к Литературен вестник, брой 29, 2014

   Не искам и няма да прикривам емоционалното си отношение към творчеството на Елена и Николай. Защото това би означавало да залича въздействието, което успяват да предизвикат техните слова върху мен като читател. А не е ли в това смисълът? Пишещият човек да успява да влияе, да докосва – понякога нежно, друг път по-грубо – дълбините на нашата чувствителност, да ни накара да мислим, да губим спокойствие от всички нови размисли, породени от образите, които са изрисували в съзнанието ни майсторски подредените думи на авторите. Ето защо аз съм щастлива, че мога да подходя емоционално към написаното от двамата автори, понеже времето, отдадено на страниците от двете им книги, е дар за сетивата.
      
     В днешната реалност все по-ясно се долавя поривът за излизане извън „рамките“, желанието за надникване в „другостта“, която не е задължително враждебна и непостижима. А основното всъщност е да има кой да ни говори за нея, да успее да ни я покаже – друг начин на живот, друго мислене, друго световъзприятие. И най-важното – да ни помогне да видим, че „другият“ начин не е погрешен само защото не е „нашият“.

Дурга-дватришан-нама-мала (Garland of 32 names of Durga)

    © Elenikindia

Ето как изглеждат и се произнасят тридесет и двете имена на Дурга. Това е една от най-погрешно превежданите и изписвани мантри в нета. Може да я намерите във всевъзможни варианти, кой от кой по-грешен и "дообогатяван" от лични интерпретации. Всяка мантра по традиция има три основни тела. Първото от тях се нарича физическо и предполага спазването на качеството на отделните звуци - дали е дълъг или кратък гласен, съгласен с придихание или без, мек или твърд, звучен или безвучен, със назал или без. Ако допускаме грешки още на това ниво, можем да мантруваме с дни и седмици, но това не ще доведе до сериозни успехи, защото в основата е нарушена соничната конструкция на мантрата. Със същия успех можем да вземем коя да е българска дума или комбинация от думи (примерно "ала-бала портокала") и да очакваме постигане на вътрешна трансформация с многократното ѝ повторение.

दुर्गा दुर्गार्तिशमनी दुर्गापद्विनिवारिणी 

दुर्गमच्छेदिनी  दुर्गसाधिनि दुर्गनाशिनी 

दुर्गतोद्धारिणी  दुर्गनिहन्त्रि दुर्गमापहा 

दुर्गमज्ञानदा  दुर्गदैत्यलोकदवानला 

दुर्गमा  दुर्गमालोका दुर्गमात्मस्वरुपिणी 

दुर्गमार्गप्रदा  दुर्गमविद्या दुर्गमाश्रिता

 दुर्गमज्ञानसंस्थाना दुर्गमध्यानभासिनी  

दुर्गमोहा  दुर्गमगा दुर्गमार्थस्वरुपिणी 

दुर्गमासुरसंहन्त्री  दुर्गमायुधधारिणी 

दुर्गमाड्गी दुर्गमता दुर्गम्या दुर्गमेश्‍वरी 

दुर्गभीमा दुर्गभामा दुर्गभा दुर्गदारिणी 

Дурга Дургатир-шамани Дургапад-виниварини 

Дургам-аччхедини  Дурга-садхини Дурга-нашини 

Дургатод-дхарини Дурга-нихантри Дургам-апаха 

Дургама-джнанада  Дурга-дайтяа-лока-даванала

Дургама Дургам-алока Дургаматма-сварупини 

Дурга-марга-прада  Дургама-видя Дургам-ашрита 

Дургама-джнана-санстхана Дургама-дхяна-бхасина 

Дурга-моха Дургама-га Дургам-артха-сварупини 

Дургам-асура-санхантри Дургама-юдха-дхарини 

Дургам-анги Дургамата  Дургамя Дургамешвари 

Дурга-бхима Дурга-бхамa Дурга-бха Дурга-дарини

Анализ:

Обърнете внимание, че има разлика между думите दुर्ग (дурга) и दुर्गा (дургаа). В първия случай, с кратко "а" в краесловие, думата означава "демон", а във втория, с дълго "а", името на богинята. Дурга като съществително означава още "трудност", "изпитание", затова и повечето нейни епитети носят тази семантика.

Убедете се в красотата на санскрит (The beauty of sanskrit)

© Elenikindia

 

     Езикът отразява културата на един народ, неговия мироглед. А начинът, по който са мислили древните индийци е наистина забележителен. За него можем да съдим благодарение на удивителните черти на санскрит и способността му да компресира максимално много смисъл в съвсем малък текст или дума. Ако в английския или българския имаме просто думи като „дърво”, „океан или „земя”, при които не се откроява нищо особено като семантика, то в санскрит дървото или земята никога не са просто „дърво” и „земя”. Погледнете каква красота и прозорливост са заложени в думите, които при превод губят толкова много от своята семантична наситеност:

 Дървото е पादप (падапа) – „пиещ с краката”
 Океанът е पयोनिधि (пайонидхи) „вместилище на водата”
 Лотосът е पंकज (панкаджa) „роден от кал” лотоса

   А думите, които носят значението на „земя” са много и коя от коя по-интересни като съдържание:

Как да се храним евтино в Индия

     Още един добър начин да се храните евтино в Индия са ресторантите марка Ошо – засега сме попадали на такива в Мандви, Гуджарат, и Пуне, щата Махаращра. Ресторантите от веригата Ошо предлагат ей такива сериозни тхали-та (като на снимката по-горе), а принципът е плащаш 90 рупии (2.80 лв) и ядеш колкото ти побира стомахът (ще си мечтаете да имате поне още няколко, гаранция) Служителите на ресторанта, разхождащи се с легени и кофи с храна, се мусят доста, ако си тръгнеш само с едно опоскано тхали и още повече, ако дръзнеш да оставиш нещо недоизядено в чинията (която както се вижда е с размера на улична шахта). Също така единственият начин да преустановите процеса на угояване е да кръстосате ръце над чинията, с което давате знак за пълна абдикация от временно заемания от вас пост на индийски махараджа.

"Няма такова нещо като безплатен обяд" не важи за Индия

Безплатна кухня във вайшнавския храм Свами Нараян по време на празник на Кришна

   © Elenikindia  

     Много хора ни питат как може да се пътува из Индия с малко пари. Ето един от начините:

Да бъдеш пеперуда или човек на мига

 © Текст и снимка: Elenikindia

©  статията е публикувана в брой 4 на сп. Алтернатива

       • Богът Амбиция

      „Насочи се към нещо по-перспективно” – бяха думите, които най-често чувахме от роднини и приятели, когато бяхме кандидат-студенти. Десет години по-късно песента звучи по сходен начин, но с нов рефрен. „Няма ли най-накрая да си намерите сериозна работа?” Да правиш нещата, които обичаш явно никога не е минавало за сериозна работа. Нито пък отговорът, че това те прави щастлив. От момента, в който записахме специалност Индология в СУ приехме бремето, което неминуемо идва с това да изучаваш нещо нестандартно и неконвенционално – бремето да вървиш по неотъпкан път и да ти внушават, че си вечно недорасъл, витаещ в облаците Малечко-Палечко. Обществото иска от теб да бъдеш Гъливер. То щади великаните, но презира лилипутите. Колкото повече са твоите желания и амбиции, толкова повече се увеличава и ръстът ти… поне в хорските очи.   
       Винаги ни е било странно що за система ще измерва човек единствено и само по амбициите, които храни, по професията и капиталите, които има и същевременно ще оставя понятия като щастие и здраве ( да не говорим за обикновените човешки достойнства) да бъдат последната дупка на кавала. Безспорно общество с нездрав ум. Но с времето установихме, че по-добре да си здрав и щастлив лилипут, отколкото богат и нещастен великан.

Махамритюнджая мантра - правилно произношение и превод (Mahamrityunjaya mantra)

   © Elenikindia
 
    Махамритюнджая мантра буквално означава "побеждаваща смъртта". Мантрата се среща за пръв път в строфа от Ригведийски химн (RV 7.59.12), посветен на буреносните ветрове Марути, чийто баща е Рудра. Траямбака или "Триокият" е характерен за Рудра епитет, преди да се обвърже с Шива.

     Не без основание учените смятат, че в сравнение с Вишну Шива е далеч по-древно божество, култ към когото, макар и не напълно идентифициран и назован, е регистриран още сред предарийското население на Индия. Основания за подобни твърдения учените религиоведи откриват в сходствата, както на атрибутите, така и на функциите с фиксирания върху множество харапските печати образ на божество, наречено от Джон Маршал Прото-Шива. Името на Шива не се среща в Ригведа. Разрушителните и страховити качества в най-древния сборник принадлежат на Рудра, с когото Шива е обединен впоследствие.

Рецензии за "Прах от нозете"

    Ето и рецензиите за "Прах от нозете", които открихме в литературните блогове.

Левитация: блогът на Станислава

http://whisperofahyacinth.blogspot.com/2014/07/blog-post.html

Книголандия и Христо Блажев:

http://knigolandia.info/book-review/prah-ot-nozete/

Славена Маринова от Azcheta.com

http://azcheta.com/prah-ot-nozete-nikolay-yankov-elena-shtereva/

Книгозавър: "В Индия чудесата са ежедневие"

http://knigozavar.com/prah-ot-nozete/

На по книга две: Темз Арабаджиева

http://knijno.blogspot.com/2014/10/blog-post_5.html

Топ 5 книги за 2014 от Христо Карастоянов

http://lira.bg/?p=88886

Две тихи книги: Виолета Станичич

http://ploshtadslaveikov.com/?p=14481

Еволюция на кастите - III част (Evolution of castes III)

© Elenikindia

Предната част може да прочетете тук: II част

Е) сблъсъкът между аря и дасю

     
     Най-ясното и категорично разделение във Ведите е това между аря и дасю. За да разберем има ли кастовата система в Индия расов белег, нека анализираме думите. Аря, ариец (ārya, आर्य) е с първо значение „благороден”, „уважаван”, „достоен”, а впоследствие става синоним на „господар”. Аря е човек, който изповядва високи морални ценности (аряварта). Пътят на благородника (арямарга) е път на праведност, чест и морал. Аря контрастира с този, който е ан-аря (अनार्य) – нисш, недостоен, груб. Това е човек, който не следва арийския мироглед и затова е неблагочестив и безбожен. Другата дума, с която назовават не-ариеца е дасю (दस्यु) – „враг”, „демон”. В митологията има цял клас от демонични същества под това име (такива са Самбара, Сушна) - все врагове на първенеца бог Индра. Дасю надхвърля значението си на „враг на боговете” и се пренася въобще върху всеки враг на арийския владетел, който в индоарийските представи е разглеждан като наместник на Индра на земята. Споменаването на дасю в свещените текстове винаги е придружено с изреждането на любопитни епитети, с които се описва врага – грознолик (анаса), нисш (адхара), нечовек (аманушя).