На остров Диу, за втори път след Гоа имахме чувството, че все едно вървим из улиците на Лисабон.
Местните жени поне носеха сарита, а не латиноамерикански фусти и рокли на цветя, както в Гоа.
Подобно на Гоа и тук имаше хасиенди, църкви на католически светци, дори сиеста!
Първата ни цел бе „Найда кейвз“, комплекс от скални ниши, където португалците са складирали строителни материали и хранителни запаси.
Нямаше жива душа. Само следи на животни.
и на божествено присъствие..
Стигнахме форта, представляващ грамада от каменни блокове, омивана от водите на Арабско море.
Тук предлагат разходка и спане в гората на "глуполуние" , вместо на "пълнолуние".
Наехме колела за деня и завъртяхме педалите, накъдето ни видят очите.
Първо на север покрай малки заливи, тресавища и солници, после на юг покрай варовикови скали и палми с буйни корони.
Красива гравюра, на която пише Шри Рам.
"Светът е достатъчно голям, за да удовлетвори нуждата на всеки човек, но твърде малък, за да удовлетвори човешката алчност."
Няма коментари:
Публикуване на коментар