Думичка за деня - oodal (oodal word)

Tамилското oodal - преувеличеният, хиперболизиран гняв и драматизирано мусене, които се използва от съпрузите по време на караница с цел единият да накара другия да признае грешката или вината си.

Колко точно само :)

Думичка за деня - Ya’aburnee (Ya’aburnee word)

Ya’aburnee  (يقبرني ) е много красива дума от арабски, която буквално означава "Ти ме погреби" и е израз на любовта между двама души. Това е желанието да умреш преди любимия човек, защото в противен случай не би понесъл живота без него.

Думичка за деня - dynke (dynke word)

Макар да си нямаме норвежкото съществително dynke, не е като да не знаем за какво става дума - "това е да натикаш нечиe лице в снега".

Ако имате работа с общински служители, тo често ще си мислите за сладки думички като dynke.

Инуитски думички на снежна тематика (Inuit words)

С оглед на времето навън считаме, че следните инутиски думи ще намерят добро приложения в бита и речта ни в следващите няколко дни:

tunuallak – да се подхлъзнеш и да паднеш по гръб, докато вървиш
pukajaw – твърд сняг, който лесно се реже и от него става добър подслон
iktsuarpok – да излизаш често навън, за да провериш дали някой се задава
laglerolarpok – скърцане със зъби
aimerpok – да гостуваш с надеждата, че ще те нагостят
sunasorpok – да изядеш остатъците от храната на някой друг
paarnguliaq – тюлен, който се е изгубил и не може да намери дупката, откъдето да си поеме дъх
katiksugnik – пресен сняг без заледяване
kanut - твърд сняг
sillik - мек сняг, идеален за пътуване 
mauyasiorpok - мек и дълбок, за който са необходими снегоходки 
taiga - сняг на прах
nutagak - солен сняг 
kiksrukak – мокър сняг
aniuk - снегa, който кучето яде
aniusarpok - сняг, който може да се пробива
mauya - носещ се върху водата сняг 
qanisqineq - сняг за строене
auverk - сняг по дрехите
tiluktorpok – много сняг по дрехите 
ayak – изтръскан от дрехите сняг 
pukak - надвиснала снежна маса, готова да падне
navcaq – сняг, посипал дърветата
qali – сняг, навят в дома

Думичка за деня - японски суеверия с числа (Japanese superstitions)

В Япония четири (ши) и девет (ку) се смятат за неблагоприятни числа, защото думите звучат досущ като тези за „смърт“ и „болка“/ „тревога“ съответно. В резултат на това някои болници не предлагат стаи с номерация 4, 9, 14, 19. Сред низвергнатите номера са също 42 (ши-ни), което се препокрива със значението на „умирам“, 420 (ши-ни-рей), което може да значи и „зловреден дух“ и 24 (ни-ши), което носи смисъла на „повторна смърт“. В някои болници, особено в родилните отделения, отсъства и стая с номер 43 (ши-зан), тъй като същата дума може да означава и „мъртво раждане“.

Въобще нямаше ли да е по-лесно ако бяха кръстили болничните стаи с имена на цветя по азбучен ред?

Думичка за деня - tsundoku (tsundoku word)

С остаряването човек натрупва все повече книги, а непрочетените от тях гледат все по-страшно и заплашително от рафтовете. Колкото повече човек расте и поумнява, толкова повече непрочетените книги се множат. Това е нормално. По-лошо би било да е обратното, растейки непрочетените книги да намаляват. Както казва Умберто Еко „прочетените книги имат далеч по-малка стойност от непрочетените“. 

В японския си имат и дума за това: tsundoku – това е да купиш книга и да я оставиш непрочетена при другите непрочетени на лавицата.

При нас поне две лавици с книги си стоят още непрочетени и си чакат реда.

Думичка за деня - Forelsket (Forelsket word)

Forelsket – от норвежки – поне веднъж всеки човек я е изпитвал на собствения си гръб.  Това е „вълнението и дори еуфорията, които съпътстват първите стъпки на влюбването“ тоест разните му там пеперудки в стомаха, омекване в коленете, витаене в облаците и т.н

Думичка за деня - Jayus (Jayus word)

Eдна от любимите ни думи идва от индонезийския. Jayus се нарича "онази смешка, която е толкова зле разказана или толкова несмешна и направо тъпа, че просто не можеш да се сдържиш да не се засмееш. :)

А на вас колко често ви се е случвало?

Думичка за деня - Koyaanisqatsi (Koyaanisqatsi word)

Koyaanisqatsi [koy-on-iss-KOT-see] Много красива и смислонатоварена дума от езика на племето хопи (юто-ацтекската езикова група), която в личен план се използва за обозначаване на човек, който води „луд, завихрен живот“ , а в по-общия си смисъл означава „живот извън баланс” и касае настоящата епоха. Според космологията на племето хопи, населяващо югозападните земи на САЩ, настоящият свят се възприема за Четвъртия по ред. Предишните три били разрушени заради действията на човешките същества, които се отклонили от свещените пътеки, завещани им от Твореца. Настоящият свят, както и предишните, те описват именно с думата Koyaanisqatsi (Коянискатси).

Думичка за деня - Sehirlilestiremediklerimizdensiniz (Turkish word for)

В турския език има една хубава и дългичка дума Sehirlilestiremediklerimizdensiniz (да, това всичкото е една думичка според лингвиста Guy Deutscher), която означава „човек, когото с никакви средства не можеш да превърнеш в гражданин“ . 

Да ви се струва познато?

Санскритско пожелание от нас (ॐ सर्वे भवन्तु सुखिनः)

Хайде, едно коледно и новогодишно пожелание на санскрит от нашата индоложка групичка. За жалост мантрата е непроследима във времето откъм източници, но пък дори и късно създадена (при всички положения тежат й на гърба поне няколко века) е изцяло в духа на Упанишадите, будистките джатаки и джайнистките агами.

ॐ सर्वे भवन्तु सुखिनः
सर्वे सन्तु निरामयाः ।
सर्वे भद्राणि पश्यन्तु
मा कश्चिद्दुःख भाग्भवेत् ।
ॐ शान्तिः शान्तिः शान्तिः ॥

Ом сарве бхаванту сукхина(ха)
сарве санту нирамая(ха)
сарве бхадрани пашянту
ма кашчиддукха бхагбхавет
ом шанти(х) шанти(х) шанти(хи)

нека всички бъдат щастливи
всички да бъдат здрави
всички да виждат много благодат,
нека никой не бъде нещастен

Думичка за деня - dii-koyna ( dii-koyna word)

На езика на племето ндебеле от Южна Африка има дума dii-koyna, която означава „да разрушавам собствените си вещи от ярост“ - импулс, който повечето от нас са изпитвали поне веднъж в живота си. Забележете за импулс иде реч, не за самата реализация. Импулсът да треснеш, да скършиш, да бацнеш, да слобутиш, да поломиш я вратата, я стената, я молива, папката, компютъра или кафе машината - мисля, че у всеки се появява от време на време. 

Пък и май и студентите бая го спрягат този глагол dii-koyna. Или при тях може би по-релевантен би бил глагол със значението на "разрушавам черния си дроб от ярост заради невзет изпит" Хайде да им е честит празникът и да внимават кои глаголи ще спрягат тая вечер.

Думичка за деня - wo-mba (wo-mba word)

В езика на племето баквери от Камерун (част от езиците банту) съществува една очарователна думичка, която повечето езици си нямат. Това е wo-mba, или "усмивката на дете по време на сън“.

Думичка за деня - nakhur (nakhur word)

В персийския има различни думи за камила според вида и особеностите им. Но може би най-интересната е nakhur – „камила, която не дава мляко, докато не бъде погъделичкана по носа“

Думичка за деня - tsuji-giri, (tsuji-giri word)

В японския има глагол tsuji-giri, който означава „да изпробвам новия си меч над случаен човек“. Дам, Япония, приятели. Всичко е възможно.

Успешен, безавариен и най-вече безсамураен ден на всички ви!

Любопитни думички (Curious words)

Обичаме да се ровим в речници, енциклопедии и езиковедски книги за интересни, любопитни или непреведими думи от най-различни езици. Така че с голям кеф ще започнем да ви представяме своите нови открития.

Всеки един от нас например се е срещал поне веднъж в живота си с немското Zechpreller, „човек, който си тръгва, без да си плати сметката“, работил е с neko-neko, индонезийската дума за „някой, който има креативна идея, която само прави нещата по-зле“; прекарвал е време с човек от типа ataoso, дума от централноамериканския испански, с която се обозначава „човек, който вижда проблеми във всичко“. Случвало ни се е да общуваме и с nedovtipa, „човек, който не отбира от намеци“ (от чешки) или да заговаряме bakku-shan „жена,която изглежда хубаво, погледната отзад“ (японски).

Така ли е?

Думичка за деня - кукурмутта (Kukurmutta word)

Думата за "гъба" в езика хинди कुकुरमुत्ता (кукурмутта) означава "кучешка урина", като тълкуванието е, че гъбите растат по ъгли, кьошета и скътани местенца, които обикновено се припикават от кучетата 

Думичка за деня - дохада (Dohada word)

Думата दोहद (дохада) в санскрит означава "онова непреодолимо желание, което изпитва бременната жена към някакъв предмет или вещ."

Линията, която Акбар начертал (Akhbar's line)

Веднъж цар Акбар начертал една дълга права линия и попитал министрите си:

— Как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея?

Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия друга, но по-дълга от нея.

Любимите думи на българите, изучаващи хинди

Във всеки един език съществуват думи, които можем да определим като „двойници“ - т.е. такива, които на фонетично ниво са абсолютно идентични с думи от други езици (звучат по един и същи начин), но носят коренно различно лексикално значение.  Такива двойници могат да се намерят във всеки един език без това да означава, че сравняваните езици споделят общ произход или че имат някаква историческа връзка помежду си. Простата причина за това е, че езиковите възможности на човешкия говорен апарат не са неограничени и е нормално думите в различните езици да се дублират в най-външната си форма, каквато е фонетичната.

Например: 

"Йога" в Уганда е поздравът „здравей“ или пък английското „кил“ (убивам) в арабския носи значението на „приятел“.

Ето някои любими хинди думи, които нямат обща лингвистична основа с българския, но се дублират на фонетично ниво и поради тази причина са станали любими на нашите ученици по хинди:

глаголи: „болна“ (говоря) ; "сочна" (мисля) ; "банана" (приготвям); "духна" (изстисквам, доя); "падна" (пърдя); "чукна" (изчерпвам се, свършвам се) ; "джанта" (знаещ)

съществителни: "курси" (стол); "гол" (кръгъл) ; "мутра" (урина), "стрий" (жена); "зъб" (мъжки полов орган) 

И накрая култовото словосъчетание, подшушнато ни от учителя по практически санскрит в СУ - доц.Русева

"ушна кал" (горещо време)

Из пътешествията на Рафаил Данибегашвили (Excerpts from the travels of Rafail Danibegashvili)

На 15 март 1795 г. грузинецът Рафаил Данибегашвали потегля за Индия по заръка на грузинския цар Иракли. Публикуваме откъси от дневниците му, като се спирам на няколко от по-любопитните обичаи, които той описва из странстванията си.

Първият откъс е от посещението му в град Патна, столицата на днешния щат Бихар. Градът е изключително древен и през вековете винаги е бил културно и духовно средище. Ето на какво се натъква Рафаил по време на престоя си там:

ПРИТЧА ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО

В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.
Ранга Гуру му казал:

- Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“
И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват.

Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.
Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив ,защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру:
- Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!

За трудностите и пътя на стрелата

- Учителю - попитал веднъж ученикът – защо има трудности, които ни пречат да постигнем целта, отклоняват ни от избрания път, опитвайки се да ни накарат да признаем слабостта си?

- Това, което ти наричаш трудности – каза учителят – всъщност е част от твоята цел. Спри да се бориш с това. Просто помисли за това, и му обърни внимание, когато избираш пътя си. Представи си, че стреляш с лък. Целта е далеч, а не я виждаш, тъй като на земята е паднала гъста мъгла.

Нима ще се бориш с мъглата? Не, ще чакаш, когато задуха вятър и мъглата се разсее. Сега целта е видима, но вятърът отклонява полета на стрелата ти. Нима ще се бориш с вятъра? Не, просто ще определиш посоката му и ща направиш корекция, като стреляш под малко по-различен ъгъл. Твоят лък е тежък и твърд, нямаш сили да опънеш тетивата. Ще се бориш ли с този лък? Не, ще тренираш мускулите си, и всеки път все по-силно ще опъваш тетивата.

- Но има и хора, които стрелят с лек и гъвкав лък в ясно, тихо време – казал обиден ученикът. – Защо само моят изстрел среща толкова много препятствия по пътя си? Дали Вселената се съпротивлява на движението ми напред?
- Не гледай другите – усмихнал се учителят. - Всеки избира свой лък, своя мишена и свое собствено време за изстрел. За някои целта е да улучи мишената, а за други – възможност да се научи да стреля.

Учителят снишил глас и се навел към ученика:

- И още, аз искам да разкрия една ужасна тайна. Вселената няма нищо общо с това. Тя не се противопоставя и не помага на никого. Мъглата не пада на земята за да попречи на твоя изстрел, вятърът започва да духа не за да отклони стрелата ти, твърдият лък е създаден от майстора не за да покаже твоята слабост. Всичко това съществува само по себе си, независимо от твоето желание. Ти си решил, че в тези условия трябва да поразиш целта. Ето защо или спри да се оплакваш от трудностите и започни да стреляш, или усмири гордостта си и избери своя лесна цел. Цел, по която можеш да стреляш от упор…..

За правилното изписване и произнасяне на понятия от хинди и санскрит - част II (Correct spelling of Hindi and Sanskrit terms)

Брой 36, 2014

В продължение на материала от миналия брой ще разгледаме още няколко типа често допускани грешки при предаване на понятия от хинди и санскрит на български език.

Придихателни съгласни

Една от основните особености на деванагари, характерна за древните езици, е наличието на придихателни съгласни, което често създава трудности и поражда неточности при предаване на понятия и имена. Придиханието представлява х-образен призвук, леко освобождаване на дъха при произнасянето на съгласен. Всеки съгласен в деванагари ( звучен или беззвучен) им свой придихателен вариант, който се произнася с по-силна струя дихание и се изписва със самостоятелен писмен знак. Така съгласните образуват свои двойки от непридихателни и придихателни : ка и кха, га и гха, ба и бха, па и пха, ча и чха , та и тха са все отделни букви. Прибавянето на „х” в предаването на думите на български език (макар че то не звучи като твърдото българско „х”) е задължително, колкото и да ни се иска да улесним произношението, като го изпуснем от състава на звука. Пренебрегването на тази особеност може да промени семантиката на цялата дума. Например пал на хинди е „миг”, но същата дума изговорена с придихание „пхал” означава „плод”.

Два живота (Two lives)

Две години. Връщаме се с умиление към 2014 г. 

Година, в която износихме два живота. Година, в която родихме, а след няколко месеца родихме още веднъж. Има нещо наистина магично в това да пишеш, докато бременееш. Пълнее коремът, пълни се сърцето, изпълва се с думи и листът пред теб. Скачени съдове, в които една драгост прелива в друга. Пълни се, прелива, излива, попива. Ако мога да избирам, бих избрала винаги да пиша, когато съм бременна и когато бременея, все така да пиша. И да пълнее с драгост и тялото, и листът. 

Има нещо наистина велико в това да родиш два живота в една година. Единият остава при теб, доде го откърмиш, доде закрепне боязливата му душица, другият се ражда готов да поеме своя път, сам прерязва пъпната връв, нетърпелив, без страх, впуска се да прегръща света, защото той принадлежи на него.

2014 беше много пълна година и винаги ще се връщаме с умиление към нея. Двама връстници - Алекси и „Прах от нозете“. Навярно ще дойде и денят, когато единият ще прочете другия.

Индийско гадаене по...(Indian divination)

Ей на такива неща попада човек, докато си рови из текстовете.

Може да го кръстим "Индийско гадаене по кучешка урина". Авторът е Варахамихира, 6-ти век

„Ако куче уринира върху човек, кон, слон, гърне, седло, млечен храст (индийска млечка), купчина тухли, слънчобран, сламеник,пейка, хаван, стълб, каур или върху място с цветя или храстчета, след което мине пред някой пътник (ятри), неговото начинание ще се увенчае с успех. Ако кучето уринира или подритне отровен или трънлив храст, дърва за огрев, камък, изсъхнал дънер или кости от погребалните клади, след което премине пред пътник, това предвещава нежелани последствия. Ако уринира върху ред счупени или здрави керамични съдове, това означава, че злощастие ще споходи дъщерите на пътника; ако е върху използвани сандали, ще пострада съпругата, а ако уринира върху крава, това предвещава кръвосмешение с парий (извънкастов човек)“

Откъс от енциклопедичния текст Брихат Самхита 89.1 , раздел Швачакра (Цикълът на кучетата)

Тези трима са най-трудни за намиране (These three are hardest to find)

श्रीमानजननिन्द्यश्च शूरश्चाप्यविकत्थनः ।

समदृष्टिः प्रभुश्चैव दुर्लभाः पुरुषास्त्रयः ॥

- योगावासिष्ठ, वैराग्य

śrīmānajananindyaśca śūraścāpyavikatthanaḥ |

 samadṛṣṭiḥ prabhuścaiva durlabhāḥ puruṣāstrayaḥ

- Yogavasistha

Богаташ без вина, смелчага, който не се хвали и цар, който мери с един аршин (гледа на всички като равни) – тези трима души са най-трудни за намиране.

- Йогавасиштха

Граматически анализ:

श्रीमान् – богат човек (номинатив) от श्रीमत्
अ-जन-निन्द्यः - без вина, безгрешен, който не може да бъде обвинен (съгласувано с богат човек)
च – съюз „и”
शूरः – смелчага, воин (номинатив.) м.р.
अपि - дори (наречие)
अ-विकत्थनः – активно сегашно причастие, който не се хвали; нехвалещ се
सम-दृष्टिः - умението да виждаш всички по един/равен начин, ж.р.
प्रभुः – господар, цар, м.р. (номинатив)
एव – наистина
दुर्लभाः труднопостижим, труден за намиране, ( номинатив), мн.ч.
पुरुषाः – мъже, хора  (номинатив), мн.ч.
त्रयः - трима

За особеностите на санскрит (Some peculiarities of the Sanskrit language)

Санскритската литература не е лишена от неприлични думи и описания. Понякога те са задължителен елемент от ритуала, както е при размяната на еротични реплики между царицата и жреца в жертвоприношението на кон (ашвамедха). Понякога неприличният и груб език са част от фолклора, както е при хиндуисткия празник Холи, по време на които в възприето да се пеят песни с отявлена сексуална тематика.

Неприличен език се среща дори в класическата поезия на санскрит. Употребата на всяка дума, колкото и неприлична да е тя, е оправдана стига да е използвана в подходящ контекст и да е съобразена с правилата за играждане на поетични образи и сюжети. Например неприлично е да се илюстрира любовния акт между бог и богиня или между двама родители. За сметка на това прелюдията, водеща до любовния акт, е обект на множество творчески интерпретации, обикновено детайлно описани и богато украсени с художествени тропи.

Според поетолозите от древността майсторството на поета се изразява именно в това да поднесе тайните послания на еротиката като подтекст, тя да се имплицира, като се използват думи, които съдържат еротично-неприличното на вторично ниво.

Според поетолозите съществува цял клас от неприлични думи или т.нар. шрутидушта - думи, обидни за слуха. Такива думи са тези, при които в първото си значение имат приемлив за слуха, т.е. "добър" смисъл, докато във второто си значение съдържат някакъв вид вулгаризъм или нещо будещо неприятна асоциация. Например vit ("търговец" в първото си значение и "екскремент" във второто) ; varcas (1."мъжество"; 2. "сперма"); vānta (1."излъчен";2."повърнат"); visarga (1."освобождение; 2."еякулация") yantrita (1."застопорен" ; 2."проникнал" в сексуален смисъл).

По същия начин се избягват думи, които са фонетично близки с други думи, имплициращи нещо неприлично и неблаговидно, тъй като имат склонноста да събуждат подсъзнателно нежелани в поетиката образи:

palava (нежен) и pala (скротум) ; upasthita (присъстващ) upastha (мъжки полов орган) ; andaja (птица) и anda (тестис).

Ето един пример, с който Бхамаха илюстрира как може да се замаскира неприличното в едно изречение, като същевременно събуди подсъзнателно усещането за еротика в читателя/слушателя, но за целта той трябва да е достатъчно образован т.е да спада към категорията на идеалния рецепиент на санскритската драма или литература. Думите в този случай се отнасят за едно, но както ще видим, могат да имплицират съвсем друго.

"Падението на порочния (същата дума е и мъжки полов орган), винаги готов да убива (също и да атакува сексуално), арогантен (също и твърд), копнеещ за пропастта (женски полов орган), е толкова голямо, че той не може да се въздигне отново."

Думите в първите си значения не носят сексуален оттенък, но специфичната им подредба в изречението и, разбира се, контекста могат да насочат читателя или слушателя към образи, натоварени със сексуално съдържание.

Какво може да ти стори кали юга (sadayaṁ hṛdayaṁ yasya)

   photo:Nitin Rai

सदयं हृदयं यस्य भाषितं सत्यभूषितम् ।

कायं परहितं यस्य कलिस्तस्य करोति किम् ॥

sadayaṁ hṛdayaṁ yasya bhāṣitaṁ satyabhūṣitam

 kāyaṁ parahitaṁ yasya kalistasya karoti kim ||

На този, който има изпълнено със съчувствие сърце,

чиято реч е украсена с истинност (т.е говори истината), чийто нрав е отдаден на добруването на другите,

какво може да стори нему Кали юга (настоящата епоха на раздора)?

Анализ:

सदयं – милостив, благ, добър. (номинатив)

हृदयं – сърце, ср.род (номинатив)

यस्य – чийто (генетив от यः)

भाषितं – реч, слово – ср.р. (номинатив)

सत्यभूषितम् – украсен с истинност (номинатив)

कायं – тяло, нрав (ср.р. номинатив)

परहितं – чуждото благоденствие, ср.р. (номинатив)

कलि: -  кали, епохата на раздора, м.р. (номинатив)

तस्य – генетив. от सः (на него)

करोति – от कृ правя, причинявам (8 гл.клас.)

किम् – въпр.местоимение – какво, защо

Историята на Маниша (The story of Manisa by W. Dalrymple)

   Снимка:invokingthedoddss.lk 
   Из "Девет живота- по следите на свещеното в съвременна Индия" от Уилям      Далримпъл

"Още от дете съм много набожна. И двамата ми родители са религиозни и у дома всеки ден правехме малка пуджа в чест на богинята. Деви винаги ме е привличала в различните си форми - като Кали, Дурга, Тара и така нататък - и винаги съм вярвала, че тя ме закриля от опасностите. Още като дете обичах да ходя по празници и мела, особено на Дурга Пуджа - това беше любимата ми седмица през годината. Обичах да наблюдавам как потапят богинята в реката в края на десетдневния празник. Докато бяхме там, общувах със садху и им задавах въпроси. Един от най-ранните ми спомени е за Дурга Пуджа, на която присъствах още невръстна в прегръдката на татко. Приятно ми беше дори само да наблюдавам панаира и всички пъстри гривни, които се предлагаха за продан по сергиите. Баща ми винаги успяваше да спести по нещо за този ден и да ни купи джалеби.

„Ти действително не умираш“ – рационализация на насилието във ведическото жертвоприношение

Статията е публикувана в електронното списание за азиатски и африкански изследвания "Манас"

Един от фундаменталните въпроси, терзаещи жертвопринасящите култури в древността, е отразен в парадокса, че човек трябва да убива, за да живее. Повечето традиционни общества намират решение на породилата го дилема, като създават подходящи средства, с които да легитимират насилието над ритуалната жертва. Най-често тази функция се изпълнява от митовете, чийто еквивалент се явява ритуалът. Ведическата култура също демонстрира ярко чувство на неудобство спрямо традицията на жертвопринасяне. В свещения канон прозира особена чувствителност към ритуалното насилие и дори се създава усещането за наличие на сериозно противоречие. В настоящата статия разглеждам методите, с които ведическите специалисти по ритуала намират решение на посочения парадокс. А той не е нищо друго освен инвариант на по-съществения екзистенциален конфликт, заложен във ведическото жертвоприношение – как човек да осъществи своя идеал и да принесе себе си в жертва на бога-творец (по подобие на божествения прототип) и в същото време да съхрани живота си на земята.

„Ти действително не умираш“ – рационализация на насилието във ведическото жертвоприношение

автор: Николай Янков

Класическото разбиране за жертвоприношение е приношение, при което жертвата (растителна, животинска, човешка) или част от нея се унищожава и поднася в дар на божествените сили, като повечето експерти по ритуала са единодушни, че по същността си жертвоприношението винаги имплицира някаква форма на насилие или на проливане на кръв. Насилието и ненасилието са широко дискутирана тема в индологията, най-вече от гледна точка на произхода и параметрите на принципа ахимса в Индия. Някои учени като Шмидт лансират идеята, че ненасилието води началото си именно от ведическото жертвоприношение, други като Х. В. Бодевиц твърдо вярват, че корените на този принцип са в антиритуалните брожения и в оформянето на аскетичните ордени в епохата на Упанишадите, докато трета група учени поддържат гледището, че идеите и принципът за ненасилие са външно привнесени в хиндуизма чрез ученията на Буда и Махавира. В настоящата статия не дискутирам тези вече придобили широка популярност въпроси. Целта на това изследване е да се разгледа насилието в перспективата на ритуалната мистификация и рационализация или както Силван Леви го нарича –особената форма на сакрално „хитруване“ (цит. по О`Флеърти, Смит 1989: 191). В настоящия материал илюстрирам и анализирам методите, с които ведическите експерти мотивират своите действия в ритуала, доводите, с които аргументират и оправдават ритуалното насилие независимо от засиливащото се напрежение в брахманическите среди и разрастващите се анти-ритуалистични и анти-насилствени движения, реформирали духовната обстановка в страната в периода на средните и късните Упанишади (около VII–VI в. пр.Хр.).
Насилието като иманентна част от ритуала

Жертвоприношението според учени като Емил Дюркхем и Зигмунд Фройд е заложено в темелите на човешката цивилизация. Цялото съществуване на човек в културно-социален аспект е поредица от смърт и прераждане, т.е. един непрекъснат процес на жертвопринасяне. Според изследователите на този културен феномен, убиването е sine qua non за всяко жертвоприношение. То по дефиниция се свързва с три престъпления – самоубийство, убийство и богоубийство (деицид) – от които не би се различавало, ако не беше сложната мрежа от роли, символи и свещени връзки, съставляващи ритуалното пространство. Централна място в тази мрежа заема жертвата. Тя именно осмисля всички останали елементи. Интересно е наблюдението на ведолозите, че в описанието за това какво се случва с растението сома по време на ритуала агништома многократно се употребява един характерен глагол – „убивам“ (han). В последния ден от сома жертвоприношението стъблата се изцеждат, за да пуснат своите драгоценни сокове. Денят се разделя на три стривания (savana). Всяка процедура се прави по абсолютно идентичен начин. Жрецът адхварю взема стръковете сома от ритуалната кола и изливайки вода върху тях, ги счуква с помощта на камък. Стритите стъбла се събират, измиват и изцеждат през платнена цедка в специални и удобни за консумация съдинки. Ведическите текстове изрично охарактеризират стриването на растението сома с убийство. „Те убиват сома, когато го изцеждат. С убиването на сома жертвата бива убита“ (ТБ 6.6.9.2).  „Растението се посреща като специален гост, самият бог Сома се въвежда на жертвеното място“ (ТС 6.4.8.1–3). „С изстискването на царя (Сома), те го убиват“ (ШБ 2.2.2.1). Друга строфа от същия текст дава повече подробности за това своеобразно убийство на бога:

„Когато посяга да удари (сома), той трябва да си представя този, когото ненавижда, мислейки си: „По него удрям, не по тебе, Сома“. Тъй като виновен е този, който убие брахман, но тогава каква ли вина ще има този, който посяга към Сома, след като Сома е бог? А те го убиват, когато го стриват. Така той (жрецът) се надига от мястото и остава жив, без да си навлича вина“ (ШБ 3.9.4.17).

Целият текст може да прочетете ТУК:

Възхваляваната от света Гангa (Ganges- praised by the world literature)

  © Ken Hermann
   © от списание Светилник, брой 6

       Ганг или Ганга, както е автентичното й название - най-старата река в света е вечна, пише Марк Твен. Нейната гледка е запленявала през вековете всеки. Легендите разказват, че когато ариите видели реката за пръв път, решили да се заселят по бреговете й. За хиндуистите Ганга е не просто реката на Индия - тя е душата на Индия. Тя таи в дълбините си не само историческото минало на Индия, но също така и пулса на нейното настояще. Като символ на прогреса на индийската цивилизация, Ганг тече и към бъдещето. Не един пътешественик е разказвал за красотата и великолепието на тази величествена река, най-почитаната от всички. Чуждестранни пътешественици са писали за Ганг - дошли от Гърция (като Магестен) или поклонници от Китай (като Фа Сиен, Сюен Цан, И Цин и О Кин), арабски пътешественици (най-известният от които е Ал-Бируни), европейски пъ-тешественици (като Берние, Таверние. Пигьр Мънди, Ръдярд Киплинг, Едуин Арнолд) и американци като Марк Твен. Всеки един от тях е описал впечатленията си от тази свещена река, а някои, като Марк Твен и Ал-Бируни, дори са се занимавали задълбочено с влиянието, което реката оказва във философията и религията. 
       Произведенията на тези пътешественици са важен източник на информация относно историята на Индия.

Откриха родство на аборигените с индийските племена (Indian and Australian connection)

Учени успяха да открият в Индия неуловимите предци на австралийските аборигени – по-точно, потомците на тези предци по женска линия. Съдейки по всичко, австралийците са потомци на първата миграционна вълна, затова и техните генетични следи са били почти заличени от следващите вълни на миграции.

Времената, когато аборигените в Австралия и Нова Гвинея са били смятани за «по-примитивни» от жителите на Европа, Азия и Африка, отдавна са минало. Сега знаем, че всички хора, населяващи Земята са потомци на раса, зародила се в Африка преди около 150−200 хиляди години, която започва да се разселва извън Черния континент преди 50 хиляди години.

Защо Хитлер е звезда в Индия (Why Hitler is a star in India)

В почти всяка книжарница и всяко павилионче за книги в Катманду (бел. прев. - столица на Непал) или Ню Делхи можете да откриете копия на Хитлеровия манифест "Моята борба". Обикновено той седи редом до творби, дело на хора, които общо взето се смятат за големи мислители и водачи - Алберт Айнщайн, Ганди, Аун Сан Су Чи, Ейбрахам Линкълн, Нелсън Мандела, Стив Джобс и - понякога - Хари Потър, пише Дейвид Капрара за "Вайс".

"Моята борба" е забранена за издаване в Германия от ВСВ насам. Миналият месец там изтече 70-годишната давност за авторско право и по рафтовете в книжарниците в страната скоро ще се появят нови издания на книгата. Те обаче ще бъдат придружени с 3500 коментара от историци и специалисти, които целят да "отрекат пропагандата и лъжите на Хитлер".

Научни обяснения на някои хинду практики (Scientific answers to some Hindu customs)

* Защо в Индия се поздравяват със сключени длани пред тялото?

Когато подаваме ръка за ръкостискане, ние влизаме в контакт с отсрещната страна, с другия индивид. Показваме желанието си да скрепим приятелството си, да опознаем непознатия, да се помирим и съюзим. Но понякога подаваме едната си ръка, докато другата остава скрита зад гърба. А тя може да е свита в юмрук или да държи пистолет. Лидерите на много страни често се ръкостискат с онези, които се готвят да унищожат в рамките на няколко дни. После пак се ръкостискат и пак се нападат. Поздравът в Индия, жестът на сключване на длани пред гърдите и леко покланяне, е натоварен с още повече символика. Един-единствен жест, съдържащ толкова много заряд, смирение, мощ и уважение. С него можеш да почетеш човек, божество, та дори и цяло множество, като влизаш в контакт с отсрещната страна, без да имаш физически допир с нея. Науката твърди, че има съвсем логически произход на жеста – здрависването е възможно най-лесният и най-разпространеният начин за пренасяне на опасни бактерии. Несъзнателно пипаме какво ли не, дръжки на врати, ключове, лоста в градския транспорт – идеални паразитоносители. Жестът "намасте" определено е идеален начин да поздравиш без да се превръщаш в предавател и приемник на зарази.

"Индия: усещане и опит" - един филм на специалност Индология (“भारत : एक अनुभव” वृत्तचित्र)

С огромно удоволствие искам да ви представя новия прокет на специалност Индология, реализиран благодарение на усилията на оператора и режисьора Сашо Богданов, на целия екип от специалността, който прегърна идеята толкова всеотдайно и на съдейството на посолството на Индия в България.

Едни от най-хубавите и стойностни мигове от живота ни се родиха именно на ул. Тодор Александров 79, сред коридорите на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет и класните стаи на специалност Индология. Индологията, а не просто Индия, направи много за нас. С това че ни събра заедно, че ни срещна с редица важни и скъпи нам хора, превърнали се в съставна част от нашата същност подобно на глинените тухлички, изграждащи олтара на Агничаяна. Разкри пред нас широки хоризонти, отвори безброй врати, дари ни с нови сетива. Нещо повече точно индологията в голяма степен ни оформи такива, каквито сме днес. Направи го не само с поднесеното знание, но най-вече с отношението на преподавателите към това знание, с разбирането, подкрепата, любовта и добрината, която откъсваха те от душите си, ей така без капка резерви, без грам колебание и корист, за да бъдат всецяло в услуга и разположение на своите студенти, на своите деца. 

Да, обичаме Индия заради специалност Индология, а не обратното. Тя е корабът, с който прекосихме океана, за да стъпим на здрава земя, на полуостров Хиндустан. 

Благодарим ви, скъпи наши любими хора!