сряда, 22 октомври 2014 г.

Знанието дава смирение (विद्या ददति विनयम्)

     Снимка: интернет
 © Текст: Elenikindia

     
   विद्या ददति विनयम्  (Vidya dadati vinayam ) "Знанието дава смирение" гласи прочут стих от санскритския нравоучителен текст Хитопадеша. Мисля си, че смирението би трябвало да е най-съществената характеристика на човека, вървящ по пътя към самоусъвършенстване. По това би трябвало да разбираме дали един човек действително работи върху себе си или просто си прави духовна прическа и педикюр. Работата ни в холистичен център предпоставя това да се срещаме с най-различни "търсещи" и "алтернативни" хора. Но за жалост почти не минава и ден, в който да не се сблъскаме с толкоз духовни и ефирни особи, че вече едва стъпват по земята; "хелиеви балони", които до вчера са били ученици, а днес надуват перки, че са учители и инструктори, които явно няма какво повече да учат от другите. Хора, които изпълняват безупречно своите асани, но в общуването си с отсрещния човек, в овладяването на своето его и гордост не са постигнали ни най-малка трансформация независимо от дългите години практика.

    Мисля си все пак, че йога не се свежда до това как се държим на възглавницата за медитация. Едно е да изпитваш състрадание към всички същества, когато седиш тихо в залата и визуализираш, че обливаш света с любов и благодарност, докато рецитираш "Ом шанти-шанти". Съвсем друго е обаче е да се научиш да проявяваш търпение и състрадание в задръстванията, на улицата, у дома, в работата, в реалния живот, белязан от динамиката на съвременния свят и сложни човешки взаимоотношения. Не случайно първите два принципа в йога са яма и няма - самоконтролът, дисциплината, която включва и умението да владеем себе си, да приемаме другите, да почитаме и да се смиряваме.


     Мисля си, че както истинската артистична дарба оцветява целия изглед на художника, пренася се не само в неговите творби, но напира в неговото слово, походка, в начина му на общуване, в начина му на гледане, в най-обикновените му жестове, така и смирението придава свят, блажен и възвишен вид на своя носител и въвежда особен аромат и мекота във всичките му действия. Но това смирение, придобито с реалната вътрешна трансформация на човека, е естествено и неподправено и контрастира с престореното смирение, което мнозина люде надянват като маска, за да си придадат повече духовна значимост. 

     Мисля си, че от всеки духовен и мъдър човек се очаква да посвети своите най-добри качества в служба на обществото. Би трябвало тази нужда сама да извира от същността му с прогресивното нарастване на знанието. Замислете се колко много от външно добрите и полезни за обществото дела се вършат от "духовни" хора със скрити мотиви, хора, желаещи да утвърдят своя авторитет на светци, ала всъщност даващи храна на своето петимно за ласка и внимание его. 

      Защото както казва санскритската шлока истинското знание винаги е съпроводено със смирение, с преклонение пред света и свещената същност на всяко същество. Знание, което не трансформира из корен човешкия характер и не разтърсва из основи крепостната стена на Аза, е откъслечно и непълно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...