текст: Elenikindia
Ето как звучи свадхяя, всекидневното устно изпълнение на Ведите.
Според разбирането на индиеца Ведите съдържат божествените истини, разкрили се на избран кръг от мъдреци (риши) чрез звуците от пукота на съчки на свещения огън, затова и знанието се определя като откровение, „нещо доловено, чуто“ (шрути) и като откровение то трябва да продължи да се предава от уста на уста, от учител на ученик.
Живата комуникация за разлика от индиректната е гаранция за безпогрешното предаване и съхраняване на канона, защото дава възможност на учителя да контролира и поправя ученика, а на ученика да задава въпроси. По този начин също така жреците упражняват контрол върху обществото, недопускайки знанието да премине в неподходящи ръце, това ще рече представители на нисшето съсловие шудра или у жени. ( В Гаутама Дхармашастра е казано, че ако шудра умишлено чуе рецитирането на свещените ведически текстове, ушите му трябва да бъдат напълнени с разтопен калай.)
Материализираното слово под формата на писменост дълго време се считало за вид десакрализация, упадане на истинската мистична, божествена сила, съдържаща се в живата дума или чутото слово. Появата въобще на писменост сред жреческото съсловие се дължи най-вече на надигащия се страх от загуба на знанието, явно следствие от войни и междуособици. Затова в Индия устните традиции са се поддържали векове наред, а продължават и до днес, когато все още можем да бъдем свидетели на изключителните способности на брахманските деца да запаметяват наизуст целия древен корпус от свещени текстове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар