събота, 18 октомври 2014 г.

Снизхождането на Ганга на Земята (Descent of the Ganges)

   © Elenikindia

    В южния град Махабалипурам стоим пред прочутия шедьовър на древноиндийското изкуство от времето на династията Паллава – масивна скала с размери 30 на 12 м, за която се твърди, че е най-големият барелеф в света. И наистина прилича на приказка, изписана върху тялото на кит. Барелефът с тези десетки сцени на животни и божества, на нимфи, джуджета, небесни музиканти, хора-змии, хора-птици, хора-лъвове и т.н ни говори и раказва като някой надъхан придворен поет. Изнася своя каменен прочит на легендата за раждането на Ганга. Естествената пукнатина в скалата, образувана от някогашно поточе, е умело включена в композицията, за да се пресъздаде напълно митът за изливащата се от небето река. Според някои в композицията е изваян образът на героя Арджуна, който се покайва пред Шива, за да си осигури оръжие и мистична сила малко преди да влезе в битка с Кауравите, но според повечето историци изваяният камък все пак разказва популярната легенда за раждането на Ганга. Затова и паното е позната с две имена: „Покаянието на Арджуна“ и „Снизхождането на Ганга на Земята“.


     Легендата разказва за Ганга, която била дъщеря на царя на планината Химават и сестра на Парвати - божествената съпруга на Шива. Всеки от боговете желаел да я запази за себе си. Намирали я за твърде красива, че да я дадат току тъй на земните жители. Обаче се появил цар Бхагиратха, който дълги години живял сред планински-те чукари като отшелник, защото искал бог Брахма да чуе неговата една единствена молба. Той искал Ганга да слезе на земята, да я напои хубаво и да облее костите на неговите 60 000 братя, изпепелени от разгневения мъдрец Капила. Само Ганга можела да ги съживи. Брахма му обещал това да стане, но само при условие, че Шива усмири водите й с косите си, защото инак реката щяла да помете със своята мощ всичко по пътя си. След дълги увещания Шива склонил и Ганга протекла през сплъстените коси на Шива. Така се разделила на 12 потока, сред които Алакнанда, Мандакини, Бхагиратхи и Ямуна. Оттогава съществува вярването, че всеки, който се изкъпе във водите на Ганга, измива греховете си и си осигурява по-добро следващо прераждане.


Шива е мъжът с четирите ръце, носещ нещо като тризъбец или оръжие и заобиколен от своята орда от помощници (гана). Арджуна или Бхагиратха е слабичкият и дългобрад, изпит от аскеза мъж. Вдигнатият крак и ръце също потвърждават, че е положил тялото си на духовно изпитание. Виждат се ловци, които преследват лъв и други, които носят вече убита плячка. Над Шива е изобразен слънчевият бог Суря. Съществата с човешки тела и криле на птица се наричат киннара и често придружават боговете.


Двата слона с малкото са сред най-красивите изображения. До тях се вижда котка, която е вдигнала ръцете над главата си в очевиден опит да подражава на аскета (явно древните каменоделци все пак са имали чувство за хумор)


Към цепнатината на скалата са отправили взор други митологични създания като нага, кимпуруша, гандахрва, якша. Сякаш всички същества са затаили дъх в очакване на чудото.


Множество змии и змиеподобни същества като нага изпълзяват от подземното царство, за да станат свидетели на случващото се.




Няма коментари:

Публикуване на коментар