петък, 3 октомври 2014 г.

За Индия, плурализма и журналистиката


   "Индия е географско понятие. Да бъде наричана народност е все едно да наречем Екватора нация!" , казва Уинстън Чърчил. 

   И наистина, един от най-големите плюсове и минуси на Индия е плурализмът. В разнообразието ѝ се крие основната притегателна сила. Всеки западняк обожава факта, че прескачайки от щат на щат сякаш преминава в отделни държави с различна култура, език, кухня и празници. Но плурализмът е и причината за многото дремещи под повърхността конфликти. 

    Спомням си колко забавно и неадекватно беше поведението на една известна българска журналистка, докато взимаше интервю от дошлия на турне в България индийски писател Рана Дасгупта. В интервюто Рана Дасгупта ѝ обясни, че Индия е империя, под чиято шапка съжителстват премного етноси и култури, скрепени от съвсем крехки митове, че е страна защитена от хаос, насилие и безумие само с тънка стена от електрически ток ( при това опитите за създаване на единна нация и унификация са инициирани още от британците). След това изказване тя не просто го гледаше с потрес, директно прекрати интервюто, казвайки троснато, че това не е Индия-та, за която ще прави репортаж и не е Индия-та, която светът познава или иска да види. 
     Разбираемо. Заради такава журналистика Индия-та, която си представяме в повечето случаи е "страната на Ганди", страната на ненасилието, на Буда, на духовно просветените гуру и свами, на атлантите, медитиращи в Шангри-ла и т.н. Или пък обратната страна на монетата - Индия е тъмнина, боклуци, бедност и кастово разслоение. Индия, слава Богу, не е нито едното, нито другото. 

     Може би едно от най-добрите определения идват от друг индийски писател: "Индия е като амазонска джунгла. Тук важи правилото "всеки срещу всеки", а същевременно напук на всяка логика цари съвършен баланс."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...