С Ники и Ели до Южна Индия с нова опция!

     С оглед на това, че има хора, които не могат да отсъстват повече от две седмици от работа, а искат много да се включат в пътуването до Южна Индия в началото на март, предоставяме и опция за тръгване от Кочи, на 14-ти я ден от маршрута. С останалите продължаваме още седмица, за да довършим кръгчето. При това положение цената, която успяхме да договорим е 739 долара или 1108 лв. за тройна стая. За двойна стая се доплаща еднократно още 40 долара или 60 лв. 
      
     Всичко останало си остава, както сме го дали в по-долния пост. 

ПС:  без малко да забравя. Носете си шалте или одеялце за пикник, тъй като сред нас ще има инструктор по йога и тези, който имат волята да стават рано преди закуска и желание да се включат в сутрешните занятия, нека се чувстват свободни да го сторят. 

Предпразнично!

   
 Отминава и този ден, поредното мънисто към огърлицата на времето, седя и си мисля ...

       Не сме ли всички ние пътешественици по природа? Че нали животът сам по себе си е най-великото пътуване. Пътуване, за което сме чакали много, може би десетки години, и сме дали всичко, не просто спестяванията си, а собствената си душа сме заложили на карта. За да бъдем точно тук и сега. Животът на Земята е единственото, което притежаваме и то не во веки. Единственият дар. Всичко друго е фалш и илюзия. Ала ние намираме време да се оплакваме, да разхищаваме, да обезсмисляме, да губим, да разпиляваме на вятъра ценните песъчинки на времето. Да забравяме. О да, най-вече да забравяме. Не бива да забравяме, че най-големият ни враг е забравата. Забравяме колко много сме вложили и сме чакали, за да поемем по своята земна пътека и да следваме своето предназначение.

     Нека не забравяме, че сега живеем в Кали Юга, в тъмни времена от религиозно-философска, етична, екологична и социална гледна точка. Времена на раздори, упадък на традиции и ценности, на разбити връзки и неспокойни души. Това е дъното на колелото на живота, точката на кипеж, където времето е ускорено, а животът обтегнат до краен предел. Епоха на забързаността и динамиката, които съвсем естествено са антипод на проникновеното разбиране, спокойствието, хармонията и мъдростта. Наричат времето, в което живеем „хоас, тъма и дори Ад“.

     Нека не забравяме, защото замислете се, приятели, колко невъобразимо красив и прелестен е всъщност света, в които живеем. Колко прекрасни неща разкрива той пред гледащия и търсещия ум. С колко вдъхновяващи и спиращи дъха от удивление неща може да ни изпълни някое кътче на земята, някой човек, нечий жест или просто мисъл..... И се чудя и мая как е възможно да съществува нещо по-приказно от това „тук и сега“ Ако отвъд ни чакат по-добри светове и епохи, ако това е дъното на дъното, а душата ми хич биля не ще и да напуска „тукашния ад“, то колко ли повече красота и великолепие съществува някъде „там и тогава“.  

    Тогава не ми остава друго освен с радост и вълнение, без капка страх и неувереност, да посрещна всяко утро и всяка промяна.

     Защото ако това е Ада и епохата на хаоса и тъмата, мисля, имаме всички основания да бъдем повече от щастливи и доволни. Всеки ден..всеки миг...Вървим и почитаме....Вървим и почитаме....

За вдъхновение

   

Засега имаме петима потвърдили за "Градината на Боговете" през март. 
    Чакаме включване от още петима и вдигаме гълъбите, яхваме метлите и обираме крушите за Индия.

С НИКИ И ЕЛИ В ЮЖНА ИНДИЯ - ПИЛИГРИМСТВО И ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ГРАДИНАТА НА БОГОВЕТЕ

Индия – онова кътче на планетата, което те кара да носиш цветни дрехи, да съчетаваш несъчетаемото, да се смееш и плачеш, да бъдеш спонтанен, неузнаваем и непредсказуем дори за самия себе си. Онзи вечно течащ поток, в който осъзнаваш, че ти също олицетворяваш многообразието в единството и че не си единствен в многообразието.

Очарователно безумие, пъстроцветна дъга, която напомня за вечното, непресъхващо детство, където всички сме поклонници на Бога на дребните неща – онези дребни неща, криещи големи истини. Страната на подправките, отправила взор към нас със своята неподправена красота.


Индия...Индия...Индия.... 

Приятели, много пъти сте ни питали кога най-после ще организираме екскурзия до Индия за повече хора, за да споделим заедно пъстроперите емоции, с каквито само Индия може да дарява пътешественика. И така, ние сме готови за път. И сме приготвили маршрут-мечта за самото начало на март (02.03.-23.03.2012)

Маршрут, който в първата си половина е посветен на едни от най- значимите и завладяващи поклоннически места в Южна Индия, за да прелее във втората си част в незабравими приключения из резервати и паркове, където ни чакат походи из джунглата, сафари със слонове, лодки, бойни изкуства, аюрведични терапии, съчетано с колела, отдих по плажове, пазари, и разбира се, божествената южноиндийска кухня.

Уредили сме 17 нощувки в хотели с отлични условия, частен превоз + едно пътуване с влак (задължително преживяване), а аз и Елена ще сме на ваше разположение през цялото време, 24-часа в денонощието, и като водачи, и като приятели, и като съпътешественици.

И най-хубавото е, че с помощта на друга пътешественичка и наша дружка Кeти от Лотус спирит успяхме да договорим наистина добра цена за тези 20 незаменими дни – 898 долара или 1 347 лв.


В тази цена не влиза самолетния билет, но и там обещаваме да съдействаме, за да намерим най-изгодния вариант, което ще рече да е в рамките на 600 евро в две посоки. Там нещата се менят доста динамично, затова очакваме потвърждение от вас за пътуването най-късно до края на януари.

И така, за 2500 лв ще можем да се гмурнем заедно в страната на чудесата и да се убедим, че Индия може да е всичко, но не и „тъмна“.


Nota bene!!!! (Важно съобщение!!!)

Пътуването с нас ще е заразително, тоест, като се върнете в България, не се учудувайте, ако несъзнателно сте прихванали навика да се пазарите на поразия, да вмъквате някоя друга хинди дума и да жестикулирате като индийци. Това е неминиуем ефект. Очакват ви още много културни зарази.

И още нещо, няма смисъл после да търсите специални билки отмайничета, да ходите при баячи и врачове да развалят магия. Веднъж омаяни, веднъж запленени, магията Индия остава за цяла живот. Нелечимо е. :)

По-долу ще видите подробен план на екскурзията, както и какво още включва и не включва тя.

В царството на тигъра и антилопата

Клуб „Приятели на Индия”,

специалност Индология в СУ и

Посолство на Република Индия в България

Ви канят на

В царството на тигъра и антилопата –

обиколка из природните паркове на Индия

илюстриран с прожекция на снимки разказ

на Николай Янков

и представяне на

брой 14 на клубното списание „Светилник”

19 декември 2012 г., сряда, 18.00 ч., в Зала 1 на

Центъра за източни езици и култури на СУ, бул. „Тодор Александров” № 79

(спирка „Опълченска” на метрото)

The Friends of India Club,

The Indology Department of Sofia University and

The Embassy of the Republic of India

have the pleasure of inviting you to

In the Realm of the Tiger and the Antelope -

a Walk through the Nature Parks in India

a talk-cum-slide show by Nikolay Yankov

and the release of

Club’s magazine “Svetilnik” No 14

December 19^th, 2012, Wednesday, 6.00 p.m. at the Centre for Eastern

Languages and Cultures, hall 1, 79 “Todor Alexandrov” Blvd.

Никулден по индийски

            

                      Като ще е гарга, да е рошава :)

India wildlife adventure- Elenikindia

India Wildlife Adventures Slideshow: Elenikindia’s trip to 14 cities including and Mysore was created with TripAdvisor TripWow!

Последният чай (The last cup of tea)

© literaturensviat.com

Казват, че петък вечер е парти вечер. За мен също е време за парти. Но по-необичайно. Решила съм да се нагостя с балканска реч и чай, но не обикновен, а последен. Тези, които следят книжните новини вече се досещат - подарявам си представяне на книга „Последният чай” на македонската писателка Винка Саздова.

Издателите от “Бард” и книжарите от “Пингвините” са се подготвили: масичка с два стола, чаша чай за писателката. Вероятно чаят не е последен и е приготвен с любов от балкански билки.

До началото има няколко минути и аз се зачитам в анотацията на гърба. „Състрадателен, обичащ, нежен и същевременно силен” роман, „който отключва нашите собствени истории.” Това звучи обещаващо. Книжарите още се суетят. Мога да разгърна страниците напосоки. Това е игра, която играя от малка. Понякога ме разсмива, а друг път ме води до прозрение. Нахъсана съм да разбера коя от моите истории би отключило случайно изречение от тази книга. Попадам на епизод, в който към героинята се залепва дете, нарича я „мама” и я следва навсякъде. Замислям се за женската си участ и за необходимостта да бъда мама, не само у дома за собствените си деца, а и за ученици, за приятели… при толкова различни ситуации. 

Поглеждам

Индийски приключения с Николай и Елена

   
   http://www.peika.bg/statia/Indiyski_priklyucheniya_s_Nikolay_i_Elena_l.a_i.72306.html

    "Преди около пет години една студентска стипендия отвежда Елена Щерева и Николай Янков за първи път в Индия. Те прекарват около осем месеца там, като живеят в студентско общежитие в град Агра и пътуват надлъж и нашир из страната. Приключенията и пътешествията им до Индия не спират, а значителна част от безкрайните им забавни истории са събрани в книгата „Химикал, шоколад и две рупии“, която за авторите е материален израз на благодарност към всички изпълнени с емоции и щастие мигове от първото им индийско приключение."

     Вижте тук интервюто ни за  www.peika.bg/,  а в края му ще разберете и как да спечелите копие от книгата "Химикал, шоколад и две рупии".

Тантра - пътят на познанието в епохата на Кали Юга (Tantra)

   

     текст: Николай Янков 
     снимка: Сонали Чаудхари (Third eye creations)

       При все че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенционални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече тантра не само зачита авторитета на Ведите (древните индийски текстове), но в много отношения се доказва като единствен приемник на ведическия ритуал. Чрез посредничеството на тантра за първи път в историята на арийска Индия идеята за Великата Богиня Майка започва да заема господстващо положение. А преоткриването на богинята е до голяма степен свързано с чувственото, сетивно състояние на духа на епохата Кали Юга - епоха на огрубяване и разпад на ценностите. Авторите на тантрическите трактати представят своето учение като ново откровение на истината, адресирана към човека от "смутната епоха", когато духовното е скрито под покривалото на сетивното, телесното и материалното.
       Едно от значенията на думата тантра е „система от напътствия"; „доктрина". Но мнозина изследователи като Андре Падукс, Катрина Ана Харпър виждат в тантризма не толкова определена система, култ или учение, колкото конкретен мироглед - идеи и схващания, които са залегнали , къде по-силно, къде по-слабо в съществена част от индийските учения и религии. Тантра според тях е повече методология и по-малко система от вярвания или теология. Повече наука за преживяването и психология, отколкото религия. Може би най-добър отговор дава пионерът в анализирането на тантризма Джон Уудроф: „Тантра по същество е енциклопедична наука. Напълно практична и лишена от многословност, тя запалва факела на знанието и огрява стъпка по стъпка пътя на пътника, докато той не достигне края на своето пътешествие."[1]
          Тантра не е хомогенна доктрина и има множество разновидности, които като цяло се побират в две направления - дакшина марга, „тантра на дясната ръка", която е в по-голям синхрон с ортодкса и конвенционалното поведение и вамачаря или „тантра на лявата ръка", която е хетеродоксална по своя характер, тоест обзвързана е с нарушаване на социалните табута и общоприетите морални норми. Тя е по-крайната и по-силно ориентирана към култа към женската сила, за разлика от дакшина марга, където фокусът пада върху мъжкото начало. Така че няма да е напълно вярно, ако възприемаме тантра като единствено и само култ към Богинята Майка и нейните проявления.
      Когато днес посетим сърцето на тантризма в индийските щати Асам, Кашмир или Западен Бенгал, край бреговете на реките ще видим брадати мъже със сплъстени коси и покрити с пепел от изгорелите клади тела да разговарят помежду си, докато отпиват по глътка вино или уиски под клоните на банянови дървета, украсени от горе до долу с боядисани в червено човешки черепи, много от които очевидно детски. Ще видим около домовете им изображения на Деви, Богинята Майка, тризъбци на Шива - нейния съпруг, гирлянди и пръснати навред животински черепи и кости. За поклонничка на тантризма като Маниша Ма Бхайрави Бог е съвършен и след като няма нищо на този свят, което да не е негово творение, то няма нищо, което да не е съвършено. В „Девет живота: по следите на свещеното в съвременна Индия" (Уилям Далримпъл, 2009) тя дава следния отговор на въпроса защо предпочита да живее на гробището, заобиколена от черепи, кости и мърша наместо в красивите и спокойни Хималаи:

„Кой казва, че гробищата не са място за просветление и осъзнаване? Тара (епитет на богинята Кали) е навсякъде около нас в Тарапитх: в листата на дърветата, в пъпките на ориза, в сока на палмите, в дъждоносните облаци. Ние само палим огньове в нейна чест, напяваме мантри и извършваме ритуали. Тя прави останалото... Не с страхуваме, защото тя ни обича... грижи се за нас."

Пълната статия може да прочетете тук: http://notabene-bg.org/read.php?id=246

Изначалният беззвучен звук и учението за АУМ

   
© автор: доц. Милена Братоева, преподавател по санскрит и древна и съвременна литература на Индия към  катедра Индология на СУ

    "Всяко поучение в упанишадите - пише Бриретън (цит. по: Оливъл 1996: lv ) - създава интегрална визия, възглед за цялото, което свързва в едно отделните елементи на света  и ги сбива в една форма." Едно от най-изкусните потвърждения на обобщението на американския индолог е упанишадата, чиито идеи ще се опитам да разтълкувам в настоящия доклад.    
      „Мандукя упанишад" е на-кратката от така наречените „класически" или фундаментални упанишади, създадена в традицията на „Атхарваведа" призлизително в периода 450-400 г. пр. Хр., тоест към края на ведическата епоха. За неин създател традицията почита мъдрец на име Мандукя, което означава „син на Мандука", а думата majduka означава „жаба", „жабок". В традицията съществуват редица спекулации във връзка с тази, най-малкото любопитна и не докрай прозрачна етимология на името, на които няма да се спирам. Ще отбележа само, че в „Ригведа" има химн (7. 103), в който жреците, провеждащи ритуали в чест на растението бог Сома са отъждествени с жаби и затова химнът е известен като „жабешкия химн".
        „Мандукя упанишад" се състои само от дванадесет сутри, с които би могла да остане дори незабелязана сред респектиращите, разбира се не само като обем, „Брихадараняка"-, „Чхандогя"- или „Тайттирия упанишад". Религиозно-философската традиция в Индия, обаче, й придава изключителна значимост, синтезирана по следния начин в един средновековен образец от комплекса на упанишадите - „Муктика упанишад":
     „За [постигането] на абсолютното освобождение от желаещите да се освободят е достатъчна единствено и само Мандукя упанишад."
     Това обобщение е продукт до голяма степен на високия статут, който придобиват идеите, изложени в нея, във философията на адвайта веданта, „забелязани" и откроени от един от най-великите първоучители на адвайта - Гаудапада, който ги коментира в знаменитите си „Мандукя карика" („Дефиниции в мерена реч върху Мандукя"). Квинтесенцията на учението, изложено в „Мандукя", е обобщена в т.нар. „велика мисъл", букв. „велико изречение" (mahavakya), кое то гласи следното:

  Ayam atma bráhma – Този атмане брахман. 

Това е т.нар. "истина на истините", или "реалност на реалностите", която е непостижима по рационален път. Този „велик израз", както и останалите три, идеи на упанишадите, но се използват и като медитативен инструмент за постигане на идентификацията на ātmán и bráhman. Формулирането на тази фундаментална за индийската религиозно-философска традиция, теза се явява до голяма степен закономерен резултат от усилията на древните мислители да прозрат и назоват единствената и абсолютна субстанция, до която може да бъде редуцирано безкрайното множество от феномени във видимия свят. Съзерцанието и осмислянето на външната обективна реалност довежда до изкристализирането на идеята за bráhman, докато самовглъбяването и проникването в дълбините на човешкото съзнание - до идеята за ātmán. В своето мистично прозрение духовните учители от епохата на упанишадите, така да се каже, обективизират субективното начало и субективизират обективното и осъзнават ātmán, като абсолютния еквивалент на bráhman на равнището на субективното. Затова, както подчертава Олденберг, "когато искат да опишат ātmán,, казват, че е bráhman. Ако някой попита за bráhman , те обясняват, че е ātmán." (Олденберг 1997: 35)

  Какво представлява ātmán?

      Изначалната субективна субстанция, представляваща иманентна същност на индивидуалното съзнание, започва да се нарича постепенно в упанишадите ātmán, термин, засвидетелстван, макар и много рядко, още в "Ригведа". Значението, с което се употребява в РВ  е „дъх", „а чак впоследствие се развиват и останалите й значения „същност, природа, дух, душа", както и употребата й като възвратно местоимение...." (Русева 2012: 22)

     Първоначалното значение на думата - "дъх", "дихание", "дишане" препраща към определени народни вярвания, предшестващи философската доктрина за Аза в упанишадите. Според едно такова популярно вярване Азът дъх, чиято "обител" е сърцето, напуска тялото на човека нощем по време на сън, приемайки формата на птица. Вярвало се, че това пътуване на Аза може да бъде опасно, защото винаги е можело да се появи причина, поради която дъхът да не се завърне обратно в тялото и да причини смъртта на човека. Затова стряскането от сън при внезапно събуждане се е мислило за особено опасно, защото би могло да доведе до смърт. Впоследствие, както е добре известно, сънят и съновиденията придобиват изключителна значимост в интерпретацията на ātmán. Друга народна представа, обвързана с предходната, разглежда слънцето като последна обител на диханието (Аза) на мъртвите, при това на най-добродетелните и на най-мъдрите.

  Пълната статия, четете тук: http://notabene-bg.org/read.php?id=248

Времето е странно нещо...

     Времето наистина е нещо странно. Разтегливо като локум, гъвкаво като гума, относително като пластелин. Свива се, разширява се. Часовете могат да бъдат дълги като дни, а понякога дните и месеците хвръкват за минути. Понякога Времето е като отвратителен плъх, който гризе за секунди небитието, а друг път го яде лениво и постепенно като тромав дървояд. Преди девет години на този ден смелостта най-накрая реши, че излезе от мишата си дупка, където се спотайваше през последните дни и месеци, за да човърка още повече в огъня на душевния раздор, и пламенно се метна на коня на желанието и устрема, който пък на свой ред хукна по мъхестата, но и чат-пат трънлива пътека на Любовта.

    С една дума там на пейката в същия като днешния мразовит ден, когато есента оцапваше света с шарената си кръв, а слънцето хвърляше уморени лъчи над главите ни, ние с Елена се погледнахме в кладенчетата на очите, душите ни се харесаха и засвириха в резонанс своята обща песен. Като две малки щурчета. Девет години, които са като девет секунди, а в същото време са толкова пълни от спомени и емоции, красиви и цветни, понякога тъжни, че ако ги сложа в торба и я зафича на дървото на спомените тя сериозно би натежали, та дори скършили клона.
      Дай Боже песента да продължи, все така в резонанс, и през следващия деветгодишен цикъл и никога да не запявам друга песен, че какво по-голямо нещастие от това - да секне песента на Любовта.

“सिर्फ खड़े होकर .....

Снимка: интернет

превод от хинди: Elenikindia ©

“सिर्फ खड़े होकर पानी को ताक कर आप समुद्र नहीं पार कर सकते।” - रबिन्द्रनाथ टैगोर

( sirf khaḍe hokar pānī ko tākkar āp samudra nahīṁ pār kar sakte )

 Не може да прекосите океана, ако само стоите и се взирате във водата -  Рабиндранат Тагор

Защо Индия - епизод II

Ахлият и способен ли си да промениш хода на живота си (Ahliyat)

© текст: Еленикиндия

Амил Кхан е млад актьор, автор на пиеси и на филми и виджей. Роден е на 18 ноември 1988 г. в Калкута, Индия. Бакалавърската му степен е в областта на търговските отношения, но от малък се занимава предимно с творчески дейности. Участва в телевизионни предавания, прави скечове, организира културните програми и представления в колежа си „Сейнт Хавиер“. От общо 75 участия в състезания и програми става победител в 55. Автор е на четири пиеси и на два късометражни филма. Член е на групата по ораторско  майсторство  на  хинди  и е активен
участник в множество дебати, ръководи и театралната трупа в колежа.

През 2009 г. с няколко свои приятели създава групата Nine Point Blank. През последните години участват в над 30 пиеси, телевизионни предавания и късометражни филми. Поставят множество пиеси в големите индийски градове Калкута, Мумбай, Делхи, Бангалор, както и извън страната – основно в Сингапур. Най-често се появяват в предавания на Sony Entertainment, Zee TV, Star One, Star Plus, Bindaas Channel, MTV и Channel V. Сред личностите, които го вдъхновяват, Амил нарежда: Стенли Кубрик, Кристофър Нолан, Анураг Кашяп, Рам Гопал Варма, а някои от любимите му актьори са: Ал Пачино, Робърт Де Ниро, Даниъл Дей-Луис, Амир Кхан, Панкадж Капур, Дилип Кумар.

Разговор с Амил Кхан на Елена Щерева

– Колко пиеси сте написали и поставили на сцена до момента?
Ако говорим за диалози, може да се каже, че съм допринесъл за всички пиеси, в които съм участвал като актьор, но преди писането не ме влечеше. Не се стремях към заслугите за авторството, достатъчно беше написаното от мен да ми помага да изградя по-добре образа на героя си на сцената. Винаги съм възприемал тази работа като екипна. През 2006 г. обаче започнах да правя скечове и свои авторски комични монолози. По-късно – през 2009 г. – с още няколко мои приятели и съмишленици основахме театрална трупа, наречена Nine Point Blank. Като автор съм работил върху четири пиеси до момента. Първата се казва Samay (Време, 2006 г.), в която съм съавтор. През 2009 г. написах F, съвременна адаптация на Д-р Фауст на Кристофър Марлоу. Заимствах идеята за човека, който продава душата си на Дявола, и въпреки че този мотив е доста експлоатиран, аз бях сигурен, че може да бъде разказан, разигран и интерпретиран по съвсем различен начин от оригинала. Пиесата породи крайни мнения и изказвания – някои казаха, че е прекрасна, а други я сметнаха за ужасна. Аз лично не бях доволен и затова след поставянето на F, се покрихме за известно време, за да помислим и обсъдим как да процедираме занапред. Честно казано, след F бях сигурен, че искам да се откажа от писането, но с течение на времето почувствах, че имам потенциал да напиша нещо много по-хубаво, затова отново хванах писалката. Следващата ми пиеса бе поставена на сцена през декември 2010 г. и се казва Ahliyat. Тя се оказа повратна точка. Заимства някои мотиви от Sleuth на Антъни Шафър, но сюжетът е доста по-индианизиран и в известна степен по-мрачен от оригинала. Получи се чудесно. Четвъртата ми пиеса, озаглавена Seven Psychopaths, също бих определил като мрачен трилър. Не смея да издавам много, но мисля, че това е най-добрата ми пиеса до момента.

– Как се захванахте с писане и кое провокира интереса ви към драматургията?

Индия - близка и далечна

 На гости в предаването "Всеки ден с Роси" по Канал 3.

 Темата "Индия-близка и далечна"

Като оставим безмилостно откъсналите се откровения на онова прямо момче, което на няколко пъти разгръщаше с пълна сила своята бляскава мисъл за красотата на божественото творение и думите му "Вие сте простаци" и "Вие сте курва" увисваха в п

разнотата на смълчаното студио като сопол, отделил се от тленните си букаи, мисля че прекарахме една чудесна, ободряваща сутрин върху прословутото бяло диванче на Канал 3 :) Какво по-хубаво от това да разчупим утринните вкаменелости със здравословна доза смях :) 

Защо Индия - епизод първи

Езиковите съвети на един 86-годишен полиглот

86-годишната Като Ломб е професионален преводач от Унгария, която знае 16 езика. Тя е посветила живота си на изучаването и разбирането на нова и нова чуждестранна реч. Усилията й дават забележителен резултат. За нея разказва автор в Adme.ru. При срещата си с него, Ломб му казва, че е само момче - на 54 години. "Стив, ти си толкова млад! Толкова много години напред ти предстоят, можеш да научиш толкова повече езици!"

За всички, които учат чужд език, тя определя 10 Божи заповеди на лингвиста. Обръща внимание на факта, че повечето от езиците, които е успяла да научи, е усвоила изключително с учебници и оригинална литература на целевия език. Представя методите си за развитие на езика в книгата си "Как да учим езици". В основата на подхода й е принципът на "пълно потапяне в езика" - развитието на граматиката в ума трябва да се съчетава успоредно с четене на оригинални текстове и запаметяване на поставените фрази, най-често използвани в речта. Съветите й са следните:

1. Ученето на чужд език е ежедневен ангажимент. Ако не разполагате с достатъчно време, можете да отделите за него 10 минути дневно. Особено добър вариант е това да се случва сутрин.

2. Ако усещате, че желанието ви да учите езика отслабва твърде бързо, не се насилвайте. В същото време не се отказвайте. Помислете за каквато и да е друга форма на самообучение: оставете книгата и слушайте радио на чуждия език. Оставете урока за упражнения и прелистете речника.

3. Никога не наизустявайте фрази, извадени от контекста.

4. Учете готови фрази, които могат да се използват във възможно най-голям брой случаи.

5. Опитайте мислено да превеждате всичко възможно. Надписите на светещите табла, на плакатите, фрази от дочути разговори. Това учене винаги е почивка, дори за една уморена глава.

6. Учете най-засилено това, което учителят коригира. Понякога не четем своите собствени коригирани упражнения. При многократно четене на погрешни текстове съхраняване несъзнателно всички възможни грешки.

7. Готовите фрази и идиомите трябва да се пишат в първо лице единствено число. Например „I am only pulling your leg” (“закачам се с теб“) на английски език.

8. Чуждестранните езици са крепост, която трябва да се щурмува едновременно от всички страни. С четене на вестници, слушане на радио, гледане на филми без субтитри, посещаване на лекции, свързани с чуждия език, работа с начинаещи, кореспонденция, срещи и диалози с приятели – местни и лектори.

9. Не се бойте да говорите, не се страхувайте да правите на глас евентуални грешки и да искате те да бъдат коригирани. И най-важното е да не се притеснявате и да не се обиждате, ако наистина започнат да ви поправят.

10. Трябва да бъдете твърдо убедени, че на всяка цена ще постигнете целта, която имате. Необходими са несломима воля и силен талант, за да се изучават езици.

Ломб предлага и проста формула, която определя резултата в развитието на езика. Тя е изминалото време = резултат + лихви. Или (време+лихви) / страх да не се направи грешка = резултат.

http://www.manager.bg/news/ezikovite-saveti-na-edin-86-godishen-poliglot
 

Химн за Земята (Hymn for the Earth)

© http://www.friendsofindiaclub.com/
превод от санскрит: Гергана Русева

Химнът за Земята е един от най-красивите и изразителни химни в Атхарваведа. Тук Земята е описана като майка хранителка, поддържаща всичко, като търпелива, понасяща всичко твърда шир, носеща всички миризми и ухания, която се появява сред космическите води и е облечена в огън.

Целият химн или части от него се използват като благословии и при различни ритуали: в церемонията за осигуряване на здравина на сгради и постройки; при обръщение към бога пазител на основата на дома вастошпати; за предпазване от земетресения; при поява на разломи в земята; в ритуала Аграхаяни, отбелязващ настъпването на Новата Година; при построяването и оформянето на олтара; при подхранването на жертвения огън с гориво; за предпазване от змии и всякакви пълзящи твари; за сдобиване с благоухание; при присядането по време на различни обредни церемонии; когато гостът е поканен да седне върху постелка; при изплакване на устата; при изкупителни обредни церемонии, които съпровождат акта на копаене; при желание за скъпоценности и злато; когато човек отива на събор; при церемонии за постигане на успех, и др.

Крака на костенурка

из"Крака на костенурка" от Николай Грозни (откъс)

Пролог

Пристъпихме на пръсти до ръба на огромната вулканична скала с формата на бъбрек и погледнахме надолу към шеметната бездна. От тази височина Хималаите изглеждаха покорени, почти свенливи: под нас бяха острите им като бръсначи зъбери; разклоненията и прешлените на планината; стигаха оголени чак до хоризонта. Блещукайки, осветени от почервенялото в шест часа слънце, скупчените кирпичени къщи в дъното на долината сякаш бяха отражение в неподвижното езеро.

– Трябва да скоча сега – обяви Цар, разкопчавайки раницата с парапланера. – Щом слънцето се скрие зад планината, температурата ще спадне и няма да успея да премина границата.

Коленичих и помогнах на Цар да извади от раницата планера на червени и бели ивици. Взирайки се в лицето му може би за последен път,

Из Къчх, Гуджарат (Travels in Kutch,Gujarat)

© снимки: Еленикиндия, 2010

Храмът Свами Нараян 

Photos: Elenikindia ©

Индийска кола на въздух (Car on air)

          
     Индийската компания Tata Motors представи пневматичния автомобил Tata AirPod, който се движи само със сгъстен въздух.
        Според компанията, машината е оборудвана със 175-литров резервоар, което е достатъчно да измине 200 километра. Максимална скорост е 70 километра в час. При това пълненето на резервоара трае само две минути и струва едно евро. Машината е напълно екологична, тъй като не изхвърля вредни вещества в атмосферата.
        Колата е проектирана да превозва трима души. Компания Tata Motors вече обяви, че масовото производство на AirPod ще започне скоро. Според някои данни колата може да се появи по улиците на Франция още тази година.

  Източник: http://www.factor-news.net/

Още за езика хинди

     
© текст: гл.ас. Ваня Ганчева

          Казват, че мисленето на един народ се отразява в езика му. Дълбочината на индийската мисъл наистина намира отражение в изключително стройната и гъвкава структура на хинди. Като имаме предвид богатството на фонемния състав, редуването на дълги и кратки гласни, полумузикалното словно и фразово ударение и интонационния контур на различните видове изречения, можем да си обясним несъмнено приятното слухово впечатление, което речта на хинди оставя у слушащия. Неслучайно чужденците оприличават тази реч с чуруликане. И пак неслучайно толкова много българи са очаровани още при първия си контакт с този феноменално богат на изразни средства език.

        Названието Индия произлиза от древноперсийското Синдху - историческото название на река Инд. Официално се използва и названието Бхарат, което идва от санскритското наименование на древноиндийската владетелска династия Бхарата, чиято история е описана в епоса Махабхарата. Третото използвано название - Хиндустан, се разпространява по времето на империята на моголите, но днес не се ползва с официален статут.

        В Конституцията на Р. Индия като основни за страната са признати следните 22 езика: асами, бенгали, бодо, гуджарати, догри, канара, кашмири, конкани, манипури, малаялам, маратхи, мейтхили, непали, ория, панджаби, санскрит, сантхали, синдхи, тамили, телугу, урду и хинди. Използваните от тях писмености са деванагари, бенгалска, грантха, арабска (за езика урду) и латиница. Хинди (с писмеността деванагари) е провъзгласен за официален език на страната. 

        В съвременния свят езикът хинди става все по-популярен и разпространен. Говори се от над 480 000 000 души в Индия и други страни по света. Днес общности, говорещи хинди,

Киран Беди - началник за пример (Kiran Bedi)

Съвършеният кадър - Индира Чандрашекхар

Индира Чандрашекхар се завръща в Индия след седемнайсетгодишен престой в чужбина. Тя има докторска степен по биофизика и преди да започне да пише разкази, проучва динамиката на биологичните мембрани в изследователски институти в Индия, Съединените щати и Швейцария. Тя е основател и редактор на списание Out Of Print, англоезично онлайн издание за кратка проза от индийския субконтинент. Нейни творби са публикувани и в Emprise Review, Eclectica Magazinе и The Little Magazine. Линкове към нейните издадени разкази може да намерите в блога indi-cs-blog.blogspot.com.

Според признанието на авторката разказът „Съвършеният кадър“ е вдъхновен и от феноменалната лекция за индийската фотография, изнесена в Джнанаправаха от Рам Рахман, и от интервю пред Хоми Бхабха на Аниш Капур след изложбата му в Бомбай.

Съвършеният кадър

Превод от английски език: Николай Янков

– А, Рам, прибрал си се преди мен. Чудесно! – Джиджа включи вентилатора на тавана и го настрои да духа силно. Сарито, което тя съблече и метна на леглото, образува нещо като полупрозрачна, сиво-зелена пирамида, която се издигна и спадна с мимолетно потръпване. – Не можеш да си представиш какво беше днес. Онази смотана Широмани е бременна и вече не се побира в дрехите си. – Тя се завъртя, вдигнала нагоре голите си ръце, при което фустата, стигаща до глезените, леко се повдигна. Рам се приведе напред с жаден поглед.

– Много се забавлявах по време на снимките – продължи тя, докато сгъваше сръчно пет и половина метровия плат на сарито и заглаждаше червените копринени пауни, изтъкани по края му. – Работим отново по онази туристическа поредица и трябваше да нося традиционно нага‰¹ облекло. На режисьора му увисна ченето, като се съгласих да се снимам без горнище. Не очакваше обаче, че ще се покрия с огромен вълнен шал, през който нищо не вижда.

Тя се разсмя и влезе в банята. Сянката играеше върху светлите плочки на стената, докато Джиджа чевръсто се навеждаше и поливаше ръцете и нозете си с вода, която загребваше от кофата с кана. Като се появи отново, краят на фустата бе леко влажен, а косата ѝ се къдреше около лицето.

MOriginals

Защо Индия (Why India)

Да срежеш камъка - Абрахам Вергезе

Ентусиаст“ публикува новия американски бестселър „Да срежеш камъка“ от Абрахам Вергезе 

За почитателите на „Слугинята“ от Катрин Стокет това лято ще е още по-вълнуващо с новия американски бестселър „Да срежеш камъка“ от Абрахам Вергезе. Книгата може да бъде сравнена единствено с романа, който покори милиони читатели по света и вБългария. „Да срежеш камъка“ е вълнуваща семейна сага, развиваща се на два континента – Африка и Америка. Незабравимо пътуване в живота на една забележителна личност, история за силата, засемейството и изгнаничеството от дома, залюбовта, за интимността и красотата на това, да лекуваш телата и душите. 

Младата и отдадена на вярата си индийска монахиня сестра Мари Жозеф Прейзнапуска южния индийски град Мадрас и се отправя на мисия в Йемен. По време на едно тежко пътуване по море, изпълнено с опасности от всякакъв род, включително тиф, тя спасява живота на Томас Стоун –английски лекар, който пътува за Етиопияи който ще изиграе сериозна роля в нейния живот. 

Впечатлен от уменията ѝ като медицинска сестра, Стоун предлага на монахинята да замине с него в болница „Мисинг“ в Адис Абеба. Сестра Мари Прейз обаче отказва. По-късно в Аден,град в Йемен, тя се сблъсква със зъл мъж и преживява насилие, от което не може да се отърси години наред и за което не споделя на никого. Тя бяга от Аден и се установява в Адис Абеба, в болница „Мисинг“. Там тя и Стоун стават чудесен екип в операционната. 

След седем години съвместна работа и тайна любовна връзка, Стоун разбира, че сестра Мари е бременна, едва по време на раждането, когато е повикан по спешност в болницата. Раждането е много тежко и сестра Прейз умира, докато дава живот на две момчета – близнаците Шива и Марион. След раждането Стоун изоставя децата си и изчезва. 

До тийнейджърските си години двамата братя делят всичко в живота така, както са делили и майчината утроба. След това обаче споделят и страстта по една и съща жена и това носи много проблеми в отношенията им и води до неизбежната раздяла. И двамата мъже стават лекари.Марион заминава да работи в болница в Ню Йорк, но след време той се разболява тежко. Идва момент, в който той трябва да повери живота си на двамата мъже, на които вярва най-малко на света – на бащата, който го е изоставил, и на брата, който го е предал. 

Получил похвала и от критиката, и от читателите за своята биографична книга „Моята страна“, в която разказва за работата си като лекар в Източен Тенеси в началото на СПИН епидемията през осемдесетте, Абрахам Вергезе решава да пробва таланта си и в художествената литература. И прави това доста успешно – създава впечатляващ роман, чието действие се развива отИндия, през Етиопия до Ню Йорк и разкрива съдбите на няколко поколения герои. „Да срежеш камъка“ със сигурност ще напомни на читателите за завладяващата проза на Салман Рушди и Джон Ървинг. 

--------
Абрахам Вергезе е индийски професор и старши преподавател по теория и практика на медицината в медицинския институт в Станфорд. Преподавал е в държавния университет на Източен Тенеси и в тексаския университет, университета в Айова, Тексаския технически университет и в Центъра по здравни науки „Сан Антонио“, Тексас, където е работил като директор на центъра по медицинско милосърдие и етика, и където получава титлата професор. Завършил е литературна школа в Айова. 

Ппрез 1994 г. той пише „Моята собствена страна“, определена от „Таймс“ за една от петте най-добри книги на годината. Автор е и на „Моят тенис партньор“, получила висока оценка от „Ню Йорк Таймс“. Негови есета и разкази са публикувани в „Ню Йоркър“, „Ню Йорк Таймс“, „Спорт Илюстрейтид“, „Атлантик Монтли“, „Ескуайър“, „Стори“, „Гранта“, „Ню Йорк Таймс Мегъзин“, „Уол Стрийт Джърнъл“ и др. Вергезе живее в Пало Алто, Калифорния.

Барода - университетският град (Baroda)

     © снимки: Еленикиндия 

    Барода е познат с две имена. От една страна носи името Вадодара, което произлиза от старото название на града - Ватападрака, означаващо "къща край банянови дървета". То препраща към множеството банянови дървета по поречието на р. Вишвамитра. Има и друго тълкование – от думите „ват“ (баняново дърво) и „одх“ (покритие, навес), тъй като преди време това място е изобилствало от банянови дървета и отдалеч мястото изгелждало като покрито, захлупено от дървесни корони.

      Барода е наричан още Санскари Нагари – културният или университетският град на Гуджарат. Градът е с 80 процента грамотност и притежава най-големият университет в щата, както и множество музеи и арт галерии. В края на XIX-ти век Барода, който по това време е маратхско княжество, се превръща в център на изобразителното изкуство благодарение на щедрото покровителство на местния владетел. Прогресивното и благоразумно управление на махараджа Саяджирао Гаеквад между 1881 и 1939 г. е двигателната сила в израстването на града. Владетелят се възкачил на престола още преди пълнолетие. От ранна възраст хранел уважение към традицията и се опитал да създаде модел на управление, базиран на връзката на владетеля с поданиците си, стъпващ въз основа на културата. Изпитвал известно недоверие и подозрителност към методите на британците в Индия, но

Изгубената дъщеря - Шилпи Сомая Гоуда

За авторката

Шилпи Сомая Гоуда е родена в Торонто, където родителите й емигрират от Бомбай. Тя завършва университета Станфорд с магистърска степен по финанси. Преди да започне да пише, Шилпи работи като финансист в продължение на десет години. Сюжетът за първия й роман – „Изгубената дъщеря“, й хрумва през лятото на 1991 година. Тогава тя работи като доброволка в приют в Индия. Написването на „Изгубената дъщеря“ й отнема близо две години, но романът се превръща в сензация още с появата си на пазара. Той оглавява класациите за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и „Ю Ес Ей Тудей“, правата за издаването му са продадени в 22 страни и до този момент от него са се продали над един милион екземпляра. „Изгубената дъщеря“ заема второ място в класацията на „Амазон“ за книга на 2010 година и трето в тази на списание „Ел“. Задържа се в Топ 100 на канадския „Амазон“ в продължение на 465 дни, като 15 седмици от тях прекарва на първо място. „Изгубената дъщеря“ е най-продаваната книга в Канада за 2010 година и се нарежда в челните места на класациите в Израел, Полша и Норвегия. Номинирана е за редица престижни награди, сред които Международната награда на Ирландия за литература, най-добър дебют и за най-добра съвременна книга. Шилпи Гоуда живее в Калифорния със съпруга си и двете им дъщери. Тя вече работи и над втория си роман, който отново ще бъде повлиян от Индия.

  За „Изгубената дъщеря“ В една дъждовна нощ, в бедно индийско село, Кавита ражда дъщеря си Аша. Двамата със съпруга й Джазу едва свързват двата края. Мечтаят за момче, което да им помага в работата, но съдбата ги дарява с момиче.

"Търсачът"

"Търсачът" - Хорхе Букай
 Из "Приказки за размисъл"


 Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач... Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.

 Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил. След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе. Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата. Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните: Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис. Приближил се и прочел: Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици.

  Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал. Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък. - Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?

 Старецът се усмихнал и казал: - Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: Вляво - това, което го е зарадвало. Вдясно - колко време е продължила радостта. Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?... След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица? Бременността и раждането на първото дете?... А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент. Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...

Джайпур и Чампанер през мусоните (Jaipur and Champaner)

Снимки: Elenikindia, 2010 ©

Конарк - любимото жилище на Слънцето

© списание: Европа 
текст и снимки: Николай Янков

СЛЪНЦЕТО ПРИТЕЖАВА СВОИ САМОСТОЯТЕЛНИ "ЖИЛИЩА" НА МНОГО МЕСТА ПО СВЕТА, НО НА 60 КМ ОТ БХУВАНЕШВАР, В ИЗТОЧНИЯ ЩАТ ОРИСА, СЕ НАМИРА ЛЮБИМИТО МУ МЯСТО ЗА ОТДИХ - "ПЕРЛАТА" СРЕД НЕГОВИТЕ "ИМОТИ", ЕДНО ОТ СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА ИНДИЯ - ХРАМЪТ НА СЛЪНЦЕТО В КОНАРК. ЗА НЕГО СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БЕНГАЛСКИ ПОЕТ РАБИНДРАНАТ ТАГОР КАЗВА: "ТУК ЕЗИКЪТ НА КАМЪКА Е НАДМИНАЛ ЕЗИКА НА ЧОВЕКА". И НАИСТИНА, КОГАТО ПРИБЛИЖИМ ХРАМА НА СЛЪНЦЕТО, СИЛАТА НА КАМЪКА НА МИГА НИ ВЪВЛИЧА В БЕЗМЪЛВИЕ И ТИХА ПОЧИТ КЪМ ОГНЕНАТА СИЛА.     

Името "Конарк" е съчетание от думите кона (ъгъл, кът) и арка със значение "слънце". Точно тук, в този "слънчев кът" край Бенгалския залив, сияе от километри великолепието на храма, служил в миналото като навигационен ориентир за чуждестранните мореплаватели, отправили се към Калкута. Но честите корабокрушения на европейски кораби по бенгалското крайбрежие му спечелили недотам добра слава и скоро храмът станал познат и като Черната пагода. Предполага се, че една от причините за разстройването на мореплавателските компаси е богатото количество магнетит, използван за направата на храма, за да крепи каменните блокове в тежките крайбрежни условия. Днес заради безмилостните атаки на моголи, пирати и европейски колонисти съществена част от първоначалния вид на храма е заличена заедно с високата 70 метра кула, от която е останала само основата. Въпреки това той продължава да блести със своята внушителна осанка и изящество.

Храмът е построен през XIII в. от владетеля Нарасимхадев I, като с него кралят целял да увековечи победата си над мюсюлманите. Но легендата разказва, че той бил сътворен от самия син на бог Кришна, хубаволикия Самба. В продължение на 12 години Самба се лутал като прокажен и носел бремето на тежко бащино проклятие, докато един ден богът Слънце, Сурия, се смилил над него и възвърнал красивия му лик. В чест на Сурия той създал най-красивия храм на слънцето, познат някога на Индия. Неговата архитектурна прецизност и изтънченост до днес удивяват учени и туристи.     Храмът е създаден под формата на колосална колесница, теглена от седем изящно издялани галопиращи коне (седемте дни от седмицата), и дванайсет двойки от огромни каменни колела (часовете в денонощието). Всяко колело е оформено с осем спици, символизиращи осемте деления на по три часа, според които индийците отмерват денонощието. На тази колесница се вози Творецът-Слънце, пътешестващ ежедневно из небесния свод. 

   Още в началото на комплекса ни посрещат два каменни лъва, надвесили застрашително тела над смирилите сe от страх слонове. Гледката на каменната колесница е толкова внушителна, че когато човек застане пред главния вход, изпитва чувството, че всеки момент земята под нозете му ще затрепери и изведнъж каменният "левиатан" ще задвижи колелата си и ще потегли към безвремието, оставяйки след себе си пръснати отломки, прах и огромна площ гола земя.

    С множеството си детайлни изображения масивните стени на храма представляват жива хроника на живота от времето на династия Калинга. По тях се разхождат стотици слонове, коне и дори жирафи (Индия явно е имала добри търговски отношения с Африка), виждат се ловци, сражаващи се воини и ездачи, танцуващи девойки и множество еротични сцени от живота на владетелите. Всяка педя от масива е превърната във фин детайл, в миниатюрна скулптура, при това толкова деликатно, че е трудно да разграничиш детайла от цялото. Сякаш погледът ти се замъглява и, попаднал в плен на трансовото съзерцание, започваш да се замайваш все повече и повече. 

  И ако все още не сте опиянени от красивата слънчева обител, то няма как да не се впечатлите от трите хлоритени статуи в естествен ръст на бог Сурия, които са разположени така, че слънчевите лъчи да огряват лицата им през трите най-важни стадия от деня - изгрев, пладне и залез.     Храмът на Сънцето в Конарк е върхово постижение в архитектурното развитие на Стара Индия. За него историкът Чарлз Фабри казва: "Ако Конарк бе открит преди Тадж Махал, няма никакво съмнение, че мавзолеят в Агра щеше да се примири с второто място".