четвъртък, 24 декември 2015 г.

Дядо Коледа – аватар на Вишну? Защо не? (Santa Claus - avatar of Vishnu)



© Elenikindia

Чували ли сте хиндуисти, които казват: "Aко не ми помогнеш, ще почитам друг бог." Е сред индийците такова сплашване не е никак странно, с което само доказват политеистичното си мислене. Дори да си върл вишнуит, пак палиш клечка на Ганеш. То е като да взимаш хомеопатия наред с другите хапчета, предписани от държавния лекар. 

Хиндуизмът може да осинови всяка нова идея, да я облече в индийска курта-пайджама или сари и да я приеме като своя. Лесно е да натъкмиш и най-противоречивата идея в пространството, което предоставя хиндуистката концепция за множеството имена и лица на Бога. Буда става аватар на Вишну (макар историята никак да не е израз на хиндуистката толерантност, а по-скоро на религиозна пропаганда - Вишну се превъплъщава в Буда, за да отклони демоните от ведическите практики, които ги правели твърде всемогъщи). 

За много индийци Христос също е един от многото образи на Вишну. Мюсюлманската секта Имам шах вярва пък, че имамът им е десетият аватар на Вишну и че Коранът е всъщност продължение на Ведите. Дори кралица Виктория намира донякъде място в хинду пантеона. Когато чума пламва в цял Мумбай точно след като нейната паметна статуя в центъра на града бива поругана от хинду националисти, мнозина индийци са убедени, че върлуващата чума е наказание за оскверняването на изображението на британската кралица.

Та какво пречи тогава и дядо Коледа да бъде хиндуист? Нищо. Хиндуизмът не е просто религия, а сплав от идеи, учения, ритуали и култове. Един огромен кит, поглъщащ като малки планктони всичко, което му се изпречи на пътя.


WE VISHNU A MERRY CHRISTMAS AND HAPPY NEW YEAR!


вторник, 15 декември 2015 г.

Митът за отхвърлената Йеламма (The myth of Yellama)

Джамадагни кара сина си да отреже глаата на собствената си майка
      
Йелламма била съпругата на могъщия риши Джамадагни който пък бил превъплъщение на самия бог Шива - излязъл от ритуалния огън, докато баща му, царят на Кашмир извършвал махаяджна, тоест велико жертвоприношение. Двойката и четиримата им синове живеели в скромна дървена обител на брега на езерото. След раждането на четвъртото си дете те положили обет за пълно целомъдрие. Йелламма всеки ден служела на съпруга си и носела вода от реката, за да може той да извършва ритуалите си. За тази цел използвала направено от пясък гърне, което пренасяла в спиралата на жива змия. Един ден, когато отишла за вода, Йелламма видяла на брега на реката една небесна гандхарва (нимфа) да се люби със съпруга си. Много години били минали, откакто Йелламма за последен път била изпитала плътска наслада, затова гледката я привлякла. Докато наблюдавала, скрита зад една скала, и слушала влюбените да стенат от на-слада, тя закопняла да бъде на мястото на любимата.

понеделник, 7 декември 2015 г.

Боговете са като хвърлени зарове (Gods, dice and astrology)


Боговете като хвърлени зарове е често срещана метафора във ведическите текстове. 

Боговете играят зарове с хората, защото ту раздават богатство, ту си го прибират, ту носят сполука, ту хвърлят злочестина. Всъщност те играят на зарове не само с хората, но и с целия свят, с цялата вселена. Не случайно вселенското колело на живота се отброява с термини от хазарта - крита юга (четворка), трета юга (тройка), двапара юга (двойка) и настоящата епоха, кали юга (единица). 

И наистина връзката между боговете, късмета и хазарта е доста силно изразена в езика. Съдържа се в самите санскритски думи. 

Дайва – божествена сила, съдба, шанс, късмет - произлиза от думата за бог дева. Думата "бог" (дева) на свой ред е форма на глаголния корен “див” – “светя”, “сияя”. Същият корен се среща и в думата Дивали – празника на светлината, който и тук отпразнувахме през току що отминалия ноември. Само че в най-стария пласт от текстове, Ригведа, същият този глагол в първото си значение носи доста различен смисъл от "светя", а именно “хвърлям зарове”. Тоест думата за бог (дева) съдържа в себе си идеята както за нещо "светещо", "сияйно", така и за нещо, което се обвързва с шанса, късмета, непознатото и неизвестното.

Думата за "игра на зарове" - дюта - произлиза от корена дют (отново "светя", "сияя"), който има общ етимологичен произход с див. Още по-интересно, че глаголът дют е инвариант на глагола "джьот" – "светя". А от този корен проилиза джьотис – "светлина" и "небесно тяло". Джьотис пък е в основата на думата джьотиша – "астрология" и "астрономия". 

Тоест виждаме добре как думите за "бог", "светлина", "небесно тяло", "игра на зарове" и "астрономия" са тъй тясно преплетени в своята семантична натовареност, че няма как да не допуснем, че небесните светила са боговете, които си играят на зарове с хората.

Затова не трябва да ни учудва факта, че само преди няколко години астрологията беше призната за официална наука от Върховния съд на Индия, което обаче разбуни духовете сред мнозина.

Държавата прави сериозни опити да се установи като световна научна супер-сила. Според много западни и индийски анализатори обаче обявяването на астрологията за наука подронила серизоните намерения на страната да се изяви като научна супер-сила.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

"В къщи вечно свети" - посвещавам на Алек (To my son Aleksy)

понеделник, 16 ноември 2015 г.

Благословия (A blessing)



तिलवत् स्निग्धं मनोऽस्तु वाण्यां गुडवन्माधुर्यम्
तिलगुडलड्डुकवत् सम्बन्धेऽस्तु सुवृत्तत्त्वम् ।

tilavat snigdhaṃ mano'stu vāṇyāṃ guḍavanmādhuryam 
tilaguḍalaḍḍukavat sambandhe'stu suvṛttattvam 

Нека умът бъде деликатен като сусамовото семе, нека думите бъдат сладки като гур (кафява захар), нека има доброта във взаимоотношенията тъй както сусамовото семе и кафявата захар (си взаимодействат ) в едно ладду (известен индийски сладкиш)

понеделник, 9 ноември 2015 г.

Средновековното царство Виджаянагар (Vijayanagar's history)

© Снимка: Elenikindia
© Из "Поглед към историята на Индия" на Джавахарлал Неру

Измежду държавите, за които говорихме в предходното писмо, Виджаянагар има най-дълга история. Много чужденци дошли да я посетят и оставили описания за нея и едноименната й столица. Сред тях били: италианецът Николо Конти, който пристигнал във Виджаянагар през 1420 г; Абдур Разак от Херат - пратеник от двора на Великия хан в Централна Азия - през 1443 г.; португалецът Паес - през 1522 г., и мн. др. Съществува и история на държавите в Южна Индия, в която централно място е отредено на Биджапур. Тя е написана на персийски от Ферища по времето на Акбар, не много дълго след периода, който разглеждаме. Съвременните исторически описания обикновено са твърде пристрастни и преувеличени, но от тях получаваме полезна информация. Не са ни известни много такива анали за предмюсюлманските времена в Индия, с изключение на Раджатарангини от Кашмир. Затова историята на Ферища била истинско събитие. След нея се появили и други. От разказите на чуждестранните посетители във Виджаянагар получаваме една пьлна и безпристрастна обрисовка на града. Те не са просто описания на ужасните войни, които често избухвали. Затова ще ти представя части от тях.

Небесният свят е огън - откъс от Чхандогия Упанишад 5.4.1 -5.6.2 (Chandogiya Upanisad)

Оригинален текст:

 
    © Elenikindia

Транслитерация на текста:

asau vāva loko gautamāgniḥ  tasyāditya eva samit raśmayo dhūmaḥ  
ahar arciḥ  candramā aṅgārāḥ  nakṣatrāṇi visphuliṅgāḥ || ChUp_5,4.1 ||

tasminn etasminn agnau devāḥ śraddhāṃ juhvati |
 tasyā āhuteḥ somo rājā saṃbhavati || ChUp_5,4.2 ||

parjanyo vāva gautamāgniḥ  tasya vāyur eva samit  abhraṃ dhūmaḥ | vidyud arciḥ  aśanir aṅgārāḥ  hrādunayo visphuliṅgāḥ || ChUp_5,5.1 ||

tasminn etasminn agnau devāḥ somaṃ rājānaṃ juhvati  
tasyā āhuter varṣaṃ saṃbhavati || ChUp_5,5.2 ||

pṛthivī vāva gautamāgniḥ  tasyāḥ samvatsara eva samit  
ākāśo dhūmaḥ rātrir arciḥ diśo 'ṅgārāḥ avāntaradiśo visphuliṅgāḥ || ChUp_5,6.1 

tasminn etasminn agnau devā varṣaṃ juhvati | 
tasyā āhuter annaṃ saṃbhavati || ChUp_5,6.2 ||

Превод на текста:

Небесният свят ей там, Гаутама, е огън. Слънцето е неговото гориво, лъчите му са димът, денят е неговият пламък, луната - неговите въглени, звездите - неговите искри.

В този огън боговете принасят своята вяра и от това възлияние се ражда цар Сома.

Дъждовният облак, Гаутама, е огън. Вятърът е неговото гориво, мъглата - неговият дим, светкавицата - неговите пламъци, мълнията - неговите въглени, гръмотевицата - неговите искри.

В този огън боговете принасят цар Сома и от това възлияние се ражда дъждът.

Земята, Гаутама, е огън. Годината е нейното гориво, пространството - нейният дим, нощта - нейният пламък, четирите посоки - нейните въглени, четирите полупосоки - нейните искри.

В този огън боговете принасят дъжда и от това възлияние се ражда храната.


понеделник, 2 ноември 2015 г.

Да прекрачиш леглото на гуру и последствията от това (gurutalpa)



В стадия на ученичеството (брахмачаря), задължителен за всеки от кастата на брахманите, най-важно било спазването на строго сексуално въздържание. Младият ученик отивал в дома на своя учител, където трябвало да се фокусира върху изучаването на свещените текстове и други дисциплини като философия и граматика. Въздаржанието имало съвсем прагматична страна. Тъй като по време на този период ученикът възмъжавал и съзрявал полово, опасността от интимност била особено голяма. Като имаме предвид канона, според който възрастта на жената трябало да бъде една трета от тази на мъжа, то в миналото като нищо между ученика и младата съпруга на учителя можело да прехвърчат искри, та даже и пожар да пламне. Затова за да се презастрохават от подобни прегрешения, създателите на свещения канон решили да поотрежат краката на тоя вид опасности със строги забрани и още по-строги наказания.

сряда, 21 октомври 2015 г.

Законът на рибите (The law of fish - matsya nyaya)

Един от онтологичните страхове пред древния индиец бил този от беззаконието. Беззаконието като навсякъде било равнозначно на престъпност, бунтове, глад и най-лошото – на преустановяване на ритуалните задължения, на които се крепи мирозданието според жреческите представи на индо-арийте. С една дума светът се връща към изначалното състояние на хаос. Точно този страх от беззаконието е родил апотеоза към царя, засвидетелстван в множество текстове, сред които и в Рамаяна (2.57): „Река без вода, гора без трева, стадо без пастир е тази земя, която няма свой цар“. 


понеделник, 19 октомври 2015 г.

Аз се моля на Парвати и Парамешвара (vande pāravatīparameśvarau)



वागर्थौ इव संपृक्तौ वागर्थौ प्रतिपत्ताये जगतः पितरौ वन्दे पारवतीपरमेश्वरौ


vāgarthau iva saṃpṛktau vāgarthau pratipattāye jagataḥ pitarau vande pāravatīparameśvarau

Аз се моля на Парвати и Парамешвара, родители на света, свързани както речта със смисъла, да ме дарят със знанието за речта (словото) и смисъла.

                                                                             - "Рагхувамша", Калидаса


Граматика:

vāgarthau - речта и смисъла (акузатив дв.число)
iva - като (сравнителна частица)
saṃpṛktau - съединени, свързани (пасивно причастие от "самприч")
vāgarthau - речта и смисъла (дв.число ; акузатив)
pratipattāye - за постигане (датив от "пратипатти")
jagataḥ - на света (родителен падеж, ед.ч.)
pitarau - родители (акуз. дв. число)
vande - аз се моля (сегашно време, 1 лице от глагола "ванд"
pāravatīparameśvarau - на Парвати и Парамешвара (акуз. дв.число)




понеделник, 12 октомври 2015 г.

Don't worry, be Hampi


  © Снимки: Elenikindia & Vanya Topalska

   Don’t worry be Hampi или Be Hampi not grumpy са два от най-разпространените надписи на тениски из Хампи. И наистина такова безвремие е обхванало тия места, че няма как настроението ти да не "хампияса". Времето в Хампи е като вконачило се подобно на всички онези хиляди издялани фигури, пръснати из градчето. Абсолютно неподвижно, непоклатимо. Вечер седиш на пластмасово столче на руфтопа с джинджифилов чай в ръка, хлътнал си в посипалата се като черен прах нощ и съзерцаваш бледото очертание на храма Вирупакша и изронените от бурите на времето скали. Наоколо е море от мрак. Само храмът като крайбрежен фар стои насред тъмата и праща своята спасителна дрезгава светлина към удавниците от света на блуждаещите. Небето е огромно и като поръсено със звездни капчици.

петък, 9 октомври 2015 г.

Многоликият образ на бога-юноша Сканда в санскритската литературна традиция


The many-faced nature of Kumara-Skanda in the sanskrit literature tradition

The history of worship of Kumara-Skanda, the eternally young god of war, is remarkable for its dynamic and undulating developement. From a deity, combining plenty of folklore and tribal elements with limited local significance it rises to a prominent and spread all over North India cult, flourishing in many dynasties between 2th BC and 5th AC only to fade into obscurity and spread downward to the South, where it is still venerated with pomp under the name of Murugan. In this work I attempt to trace back the genesis and evolution of the image of Skanda with its its complexity and multiplicity by researching the most important Indoeuropean heritage – the Sanskrit literature – and to outline the basic religio-political reasons which brought up the transformation of his character from a demonic personage with dangerous conduct into god of war and protector of the brahmanic orthodox.


Многоликият образ на бога-юноша Сканда в санскритската литературна традиция 


    автор: Николай Янков
© източник: "От Индия към Индия" -  сборник

       Историята на култа към Кумара-Сканда, вечно младия бог на войната, е забележителна по ред причини. Образът му се развива изключително динамично и вълнообразно - от божество, съчетаващо много фолклорни и племенни елементи с тясно локално значение, то си проправя път в ортодоксалната брахманическа ситема и се превръща в универсален за Индия хиндуистки бог, чиито култ процъфтява по време на управлението на редица династии между II в.пр. Хр и Vв.сл.Хр., за да залезе напълно в северна Индия до края на VII век и да пренесе своя пламък на юг, където до ден днешен е почитан под образа на Червения Бог – Муруган. Основна цел на настоящия доклад е да проследи генезиса и еволюцията на Кумара-Сканда с неговата характерна разнородност и многопластовост, като се опирам на най-значимото индоевропейско наследство - санскритската литература - и да откроя основните религиозно-политически причини, довели до трансформацията на неговия образ от демоничен персонаж с опасно поведение в бог на войната и закрилник на ортодокса.

вторник, 29 септември 2015 г.

Слонът - едно специално животно (The Elephant - a special creature)

   
  Текст и снимки: Elenikindia 

* Географските форми на Индия приличат на ухото на индийски слон. 

* Брахма скрил във всяко животно по една трудна за откриване тайна. Тайнaта на мистичните срички скрил в коня. Тайната на душевността в кравата. Тайната на пророкуването скрил в хамелеона. Тайната на дълголетието във враната. А в слона - това лунно създание с бивни с формата на полумесец, появило се от разбиването на океана - скрил тайната на младостта. 

петък, 18 септември 2015 г.

Махабалипурам (Mahabalipuram)

   © Elenikindia and Vanya Topalska 

    Индия блести. Сияе от цветове и динамика. Това е така, защото всеки път, когато пътуваме, я преоткриваме. Защото когато си на път, животът кипи. Няма място за скука и рутина. В уседналия живот понеделникът се сблъсква с неделята и единствената разлика в дните е с какви дрехи отиваме на работа. Когато пътуваш, отброяваш дните другояче. Имаш чувството, че всеки един удар на сърцето ти е скъпоценен дар. Рабиндранат Тагор, индийският поет и философ, е казал, че пеперудата не брои в месеци, а в мигове, защото животът й е съвсем кратък на фона на човешкия. Но въреки това нейният живот е красив и пълноценен. Когато си на път, и ти ставаш като пеперудата. Започваш да цениш всеки миг. Потъваш в тоталността на мига. Когато си на път не мислиш за нищо друго освен "тук и сега". Няма бъдеще, няма минало. Плуваш във водите на безвремието. Като скок с бънджи. 
    Когато си на път в една и съща минута сърцето ти може да проклиня и да благодари, да ликува и да страда. Индия може да е хаотична, несигурна и направо безумна, но не може да бъде скучна. Ако тук, в Европа, цари комфорт, който ни успива, ред, в който се губим, то Индия е изначалният хаос, от който се поражда животът, безумието и "тъмнината", в която се откриваме.

неделя, 13 септември 2015 г.

Хинди и индийската действителност (Hindi and Indian culture)

© статията е публикувана в сп. "Йога за всички" брой 2/2015 г.

Какво е култура?

Културата е инструментът за стабилизиране на човешкото същество, за интегрирането му в определена социална среда, средство за консолидиране на дадена общност и регламентиране на взаимотношенията между индивида и света. Културата съдържа моделите за поведение, представите за време, пространство, порядък, добро и зло, ценностната система на човек. Културата е и механизъм за съхраняване на колективна памет, а тя се изразява именно в конкретни ценности, норми и модели. Най-ярък израз на една култура е езикът. Езикът е огледало на обществото, на промените, които настъпват в него. Както пише Емил Бенвенист "езикът тълкува обществото, но езикът и съдържа обществото." Езикът е културен декодер, чрез които дешифрираме не само природата на културата, но и природата на човека. Езикът оказва огромно въздействие върху това как гледаме на света. Да владееш втори език е като да имаш втора душа. Хората говорят различни езици, но дали това предполага и да мислят по различен начин. Обикновено се налага.

четвъртък, 3 септември 2015 г.

Истинският познавач (sarvaśāstrajñaḥ)

   Снимка: Matthias Troeger
   Текст: Elenikindia


शमार्थं सर्वशास्त्राणि विहितानि मनीषिभिः ।
स एव सर्वशास्त्रज्ञः यस्य शान्तं मनः सदा ॥

śamārthaṃ sarvaśāstrāṇi vihitāni manīṣibhiḥ । 
sa eva sarvaśāstrajñaḥ yasya śāntaṃ manaḥ sadā ॥  

Ученият повтаря всички свещени предписания, за да успокои ума си. Но истинският познавач на свещените предписания е този, чийто ум е в покой през цялото време.



Анализ:

Свещените текстове прокалмират, че целта на човек е да постигне покой на съзнанието. Тя е сравнена с реките, които текат бурно, докато не се слеят с покоя на океана. Но ако си достигнал вече океана, защо ти е да знаеш откъде и как се движи реката. Този, който притежава спокоен у умиротворен ум притежава пълно познание и власт над предписанията. Няма нужда да чете текстове, за да постигне целта в живота, след като вече я е постигнал.

शम - покой, мир, умиротворение (м.р)
अर्थं - цел, обект, намерение - (м.р).
सर्व - всички
शास्त्राणि - свещени текстове, трактати - (мн.ч. акузатив)
विहितानि - усвоени,извършени, предписани, получени (пасивно.причастие)
मनीषिभिः - умен, интелигентен, изучен, мъдър "манишин" (инструментал. мн.число)
स - този
एव - емфатична частица "само", "единствено"
सर्व - всичко
शास्त्रज्ञः - познавач на свещените текстове (м.р., номинатив)
यस्य - чийто
शान्तं - умиротоврен, тих, спокоен (съгласувано с "ум")
मनः - ум (ср.р., номинатив)
सदा - винаги, вечно

понеделник, 31 август 2015 г.

Слонски парад в Джайпур (Elephant parade in Jaipur)


Снимки: Charles Fréger
Текст : Elenikindia

Постарахме се да извадим няколко (те са наистина безброй) от санскритските думи със значение "слон" и съответно скрития им подтекст. Изключително богат и красив език, не мислите ли? 

Матанга – ходещ по своя воля 
Карин – имащ ръка 
Хастин – имащ ръка (хобот) 
Сучикадхара – имащ игла (хобот) 
Кунджара – бивнестия 
Двирада – двузъбия 
Супратика – имащ изящни форми 
Ангуша – движещия се бързо (като стрела) 
Антахсведа – потящия се отвътре 
Дандаваладхи – с опашка като пръчка 
Диргхапавана – издържащия на дълго тичане 
Друмари – врагът на дърветата 
Двипаин – пиещия два пъти ( с уста и хобот) 
Двихан – удрящия два пъти – с бивни зъби 
Нагарагхат – унищожаващия градове 
Панчанакха – с пет нокти 
Пиндапада – с дебел крак 
Ранаматт – яростен в битка 
Шаштихаяна – 60 годишен период (колкото живеят слоновете) 
Шакри - облак

петък, 7 август 2015 г.

Ученикът получава една четвърт от учителя... (ācāryāt pādamādate)

   снимка: интернет
   превод: Elenikindia

आचार्यात् पादमादते पादं शिष्यः स्वमेधया ।  
पादं सब्रह्मचारिभ्यः पादं कालक्रमेण च ॥

ācāryāt pādamādate pādaṁ śiṣyaḥ svamedhayā |  
 pādaṁ sabrahmacāribhyaḥ pādaṁ kālakrameṇa ca ||

Ученикът получава една четвърт от учителя, четвърт от своя интелект, четвърт от съучениците си и четвърт с хода на времето. 

 Граматически анализ:

Странната логика на сърцето от Прия Базил - откъс

 Oткъс от романа "Странната логика на сърцето" на британската писателка от индийски произход Прия Базил от издателство ICU. Вторият й роман е любовна история между индийка от религиозно мюсюлманско семейство и богат кениец със сикхски корени, и двамата второ поколение емигранти в Лондон, чиято връзка е белязана от политически, социални и религиозни разделения.

 "Вчера пак ходих на протестен митинг срещу Виетнамската война. Никсън не спази обещанието да оттегли американските войски. Всъщност бомбардировките в Северен Виетнам дори се засилиха. При вида на толкова много хора, дошли в подкрепа на Мораториума за мир, наистина повярвах, че нещата ще се променят. Двамата с теб бяхме сред протестиращите пред американското посолство и мислехме, че даваме своята дан против войната. Две години по-късно нищо не се е променило. Какъв е смисълът на демокрацията, щом правителството потъпква грубо желанията на народа си? Казвам го сега, но не мога да се преструвам, че съм била загрижена за проблема през последните няколко месеца. Собствените ми житейски драми бяха засенчили световните. Озовах се на Гроувнър Скуеър само защото ме замъкнаха приятели. А там закрещях дори по-силно от преди. Струва ми се, че целият потискан гняв срещу теб вля сили в протеста ми. Все едно демонстрирах против онова, което ти ми причини. Наистина е унизително чувствата ти да засенчат убежденията, но може би такава е човешката природа: най-непосредственото те засяга най-силно. Винаги е било така и винаги ще бъде. Колкото и да съчувстваме и да сме поразени от чуждото страдание, собствените ни нужди го превъзмогват с лекота – независимо дали става въпрос за елементарната необходимост от кофеин, или опира до сложните повели на сърцето.

понеделник, 6 юли 2015 г.

Макс Мюлер за Индия (Max Muller on India)

   снимка:Scott Stulberg
    превод: проф. Татяна Евтимова 

"Ако трябваше да преровя света и да открия коя е страната, най-щедро надарена с цялото богатство, енергия и природна красота – в някои части като самия рай на земята – аз бих посочил Индия. Ако ме попитат под чие небе човешкият ум е развил в най-голяма пълнота най-съвършените си качества, най-проникновено е размишлявал над величавите проблеми на битието, намерил е разрешение на някои от тях, над които си заслужава да се замислят дори познавачите на Платон и Кант – аз бих посочил Индия. А ако си задам въпроса коя е литературата, от която ние европейците, възпитавани изключително в идеите на гърците и римляните, а и на една семитска раса, евреите, можем да намерим коректива, който ни е така важен и нужен, за да подобрим вътрешния си мир, да го направим по-богат, по-пълен и в крайна сметка по-истински човечен, да живеем не само докато сме живи, а да имаме преобразен и безкраен живот – аз отново бих посочил Индия." 

 "Навсякъде в Индия ще се озовавате на границата между необятно минало и необятно бъдеще, отрупани с възможности, каквито Старият свят никога не би могъл да ви предложи. Вземете всеки парлив въпрос на деня

понеделник, 15 юни 2015 г.

Както човек изоставя старите си дрехи, така... (vāsāṁsi jīrṇāni yathā )

снимка: Telegrpaph
превод: Elenikindia

वासांसि जीर्णानि यथा विहाय नवानि गृह्णाति नरोऽपराणि । 
तथा शरीराणि विहाय जीर्णा- न्यन्यानि संयाति नवानि देही ।।२२।। 

-Bhagavadgita 2.22 


Транслитерация:

vāsāṁsi jīrṇāni yathā vihāya navāni gṛhṇāti naro'parāṇi |
 tathā śarīrāṇi vihāya jīrṇā nyanyāni saṁyāti navāni dehī 


Превод:

Както човек изоставя старите си дрехи и приема нови, така душата изоставяйки старите (използваните) тела, приема нови, други.


- Бхагавадгита 2.22



Граматически анализ:

неделя, 14 юни 2015 г.

Бхудж - столицата на Къчх (Bhuj - the capital of Kutch)

© Elenikindia


събота, 13 юни 2015 г.

За честта и цареубийството в Индия (Excerpt from "The Golden Bough" by James Frazer)

 
 Из "Златната клонка, Джеймс Фрейзър


В описаните дотук случаи народът оставя божествения цар или жрец да запази длъжността си, докато външен дефект, видим симптом на слабо здраве или напреднала възраст не ги предупреди, че той не може повече да изпълнява божествените си задължения, но не го умъртвява, докато не се проявят такива признаци. По всяка вероятност обаче е имало народи, които са смятали, че не е сигурно да чакат да се проявят дори и най-малките доказателства за повяхване и предпочитали да умъртвят царя, докато е все още в разцвета на силите си. Затова определяли срок, след който не може повече да управлява, и когато му свърши времето, той трябва да умре, като определеният срок е достатъчно къс да изключи вероятността от физическо сриване. В някои части на Южна Индия например периодът бил дванадесет години. Според древен пътешественик в провинция Килакар „има езически молитвен дом и в него стои идол, който те много почитат, а всеки дванадесет години му правят голямо празненство и там се събират всички езичници да пируват. Храмът притежава много земя и получава големи доходи. Тази провинция си има цар, който управлява не повече от дванадесет години — от празник до празник. Толкова време и живее, т.е. когато изминат дванадесетте години, в деня на гощавката се събират безброй хора и се похарчват много пари за храна за брахманите. За царя правят дървена платформа и я покриват с коприна и този ден с голяма церемония и под звуците на музика той най-напред отива да се къпе в една вана, после при идола, да му се моли, а накрая се качва на платформата и там, пред всички, взема много остри ножове и започва да си реже носа, после ушите и устните и всичките си крайници, стреми се да махне колкото се може повече месо от себе си и бърза да го разхвърли, докато загуби толкова кръв, че започне да губи свяст и тогава сам прерязва гърлото си. И той прави тази жертва за идола, а който желае да управлява други дванадесет години и да приеме това мъченичество от любов към идола, трябва да присъствува и да гледа какво става и на същото място го издигат за цар.“

петък, 5 юни 2015 г.

Отново в Майсур (Mysore again)


    © Elenikindia


вторник, 2 юни 2015 г.

Лакнауската ика и тонга (Ikka-tonga race)


Снимка: Arunangsu Roy Chowdhury 

Превод от френски език: Жана Русева
източник: сп. Свтилник

Вече всичко е готово за празника. В мига, когато първият слънчев лъч пронизва воала на мъглата, която се стеле край брега на реката, тълпата се раздвижва и най-ентусиазираните зрители с лакти се мъчат да се доберат до най-доброто място за наблюдаване на спектакъла. Организатори и полицаи са на крак за спазване на реда край многобройните павилиони разположени от двете страни на шосето. Изведнъж мощен рев се надига откъм стадиона и се понася над сводовете и колонадите, последван от невъобразим шум на тракащи по асфалта копита, както и на крясъците на жокеи-те и плясъка на камшиците - шум, от който настръхва кожата. Сигурно ще си помислите, че става дума за сцена от онзи прочут филм от края на петдесетте, и ще сбъркате. Това е надпревара на впрягове ика и тонга, която се провежда всяка година като част от традиционния празник на града - ежегоден фестивал, по време на който по улиците на гр. Лакнау се възпроизвеждат отколешни традиции като наследените от навабите (князете) на Авадх изискан дворцов етикет и стил на живот и поведение. В дните на фестивала културното наследство на града оживява, възкресяват се традиции в най-различни области - изкуство, гастрономия, образци на поведение.

вторник, 26 май 2015 г.

Приятелят се тества по време на беда (vyasane mitraparīkṣā)


Снимка: Sahil Lodha 
Превод: Elenikindia
व्यसने मित्रपरीक्षा
 शूरपरीक्षा रणाङ्गणे भवति । 
विनये भृत्यपरीक्षा 
दानपरीक्षा च दुर्भिक्षे ॥

vyasane mitraparīkṣā 
śūraparīkṣā raṇāṅgaṇe bhavati | 
 vinaye bhṛtyaparīkṣā 
 dānaparīkṣā ca durbhikṣe ||

Приятелят се тества по време на беда
смелият воин се тества на бойното поле
слугата се тества чрез своето подчинение
щедростта се тества по време на глад


Граматически анализ:

дословният словоред е: 

тестването на приятеля е по време на беда
тестването на воина е на бойното поле
тестването на слугата е чрез неговото подчинение
тестването на щедростта е по време на глад


व्यसने - (ср.род, локатив) - беда, нещастие 
मित्र - परीक्षा - (композит; номинатив)  тестване на приятел
शूरपरीक्षा - (композит;номинатив) тестване/изпит на смелия воин 
रणाङ्गणे (ср.род, локатив) - на бойното поле
भवति - (от гл. корен "бху", тр.лице) - е
विनये (м.р. локатив) - в подчинение, смирение
भृत्यपरीक्षा (композит, номинатив) - тест/изпитът на слугата. (интересна е етимологията на бхритя - "човек, който трябва да бъде издържан", от глагола "бхрит" - нося, издържам

दानपरीक्षा (композит; номинатив) тест за щедрост
च - съюзът "и"
दुर्भिक्षे (ср.род локатив) - глад, букв. "недостиг на провизии"

неделя, 17 май 2015 г.

Самовъзхвалата на Вак - Ригведа Х.125 (The self-praise of Vak- Rigveda 10.125)

Химн 125 от десетата мандала на Ригведа се счита за един от най-емблематичните текстове на ведическата култура, закодирал в себе си дълбокото познание на ведическите поети жреци за същността и функцията на звука и на езика като творяща енергия. Химнът е образец на жанра атмастути, тоест „себевъзхвала“. Тази жанрова разновидност поражда разгорещена полемика сред специалистите, защото по своя структурен модел се различава съществено от формата на стандартния химн в Ригведа от типа „стути“, „възхвала“. Ключова характеристика на тези, малко на брой химни в паметника, засвидетелствани най-вече в последната, десета мандала, е т.нар. „аз- форма“. Божеството, в чиято чест се изпълнява химнът, „говори“ в първо лице единствено число или по-точно поетът жрец се превъплъщава в конкретното божество адресат на посланието на адептите. Божеството сякаш „се вселява“ в поета жрец и по този начин се приближава максимално до своите адепти, които могат да го преживеят и усвоят, а не само да го почитат като нещо външно и безкрайно далечно. Би могло да се каже, че химните от типа атмастути функционират на феноменологично равнище като сложен психологически инструмент за преобразуване на съзнанието на реципиента.


Самовъзхвалата на Вак - Ригведа Х.125

Превод от санскрит: проф. Милена Братоева

Бангалор (Bangalore)


 © Elenikindia & Stefo Manchev

петък, 8 май 2015 г.

За Кали юга най-добро е щедростта (In Kali Yuga generosity is the best)

   © Santu Mondal
   © Elenikindia

तपः परं कृतयुगे त्रेतायां ज्ञानमुच्यते
 द्वापरे यज्ञमित्यूचुः दानमेकं कलौ युगे
- पराशरस्मृति

tapaḥ paraṁ kṛtayuge tretāyāṁ jñānamucyate
dvāpare yajñamityūcuḥ dānamekaṁ kalau yuge
- Parāśarasmṛti

В златната епоха Крита аскезата (била) най-доброто, за сребърната епоха Трета се казва, че това било знанието.
Казват, че в бронзовата епоха Двапара на първо място били жертвоприношенията,
а в епохата на раздора Кали юга на първо място е щедростта.


- Парашарасмрити


Хазартът е заемал много важна роля в древността. Не случайно четирите еона (вселенските епохи) носят имената на термини от хазарта – крита (четворка); трета (тройка); двапара (двойка); кали (ек, единица). За зарове се използвали подобни на орехи плодове на дърво, известно като вибхитака. Играело се е с голям брой зарове, като целта била играчът да хвърли число кратно на четири (крита) – символ на златната епоха. 

сряда, 29 април 2015 г.

Урок по щедрост (A lesson of generosity)

   Снимка: Kristian Bertel
   Текст: Elenikindia

द्वाविमौ पुरुषौ राजन् स्वर्गस्योपरि तिष्ठतः । 
प्रभुश्च क्षमया युक्तो दरिद्रश्च प्रदानवान् ॥ 
- विदुरनीति 

 dvāvimau puruṣau rājan svargasyopari tiṣṭhataḥ |
 prabhuśca kṣamayā yukto daridraśca pradānavān || 


- Viduranīti 

О, царю! Тези двамата стоят дори над небесата 
- господар, изпитващ прошка и бедняк, способен да дарява.

- Видуранийти


     Този последен стих ми напомня много на една история. Историята за старицата и двете рупии, която обиколи наскоро  цяла Индия. Ашиш Кумар Гупта си пушел цигарата край храм в Пушкар, когато възрастна просякиня, навярно поредната, му поискала една рупия. Той я погледнал равнодушно, изгасил цигарата и се насочил към храмовите порти. Преди да влезе вътре, до ухото му достигнали укорителните й думи: „Тези младежи що пари прахосват за вредните си навици, ала им се свиди да дадат дори една рупийка на гладния човек” 

понеделник, 27 април 2015 г.

• НИКИТА ЛАЛВАНИ • • СЕЛОТО • откъс



    Нещо ново от Индийската поредица на Жанет 45

    Тя се събуди, все още в плен на усещанията от сънищата си – топлина, секс, изолация, глад, нужда: аморфна маса от натрапливи чувства, в резултат на което отвори очи странно възбудена. Рей не помнеше причината за това свое състояние, подробностите от живописното нощно пътешествие ѝ убягваха, докато лежеше, плувнала в пот. Съзнанието ѝ беше сковано от затвореното пространство, от хлъзгавата влага, която проникваше навсякъде: под дрехите, по лицето, косата и тялото ѝ, по всичко. Беше сама. Дрехите на Серина лежаха сгънати върху леглото, а куфарът ѝ беше на пода. От пирона над леглото висеше хавлия – от бял плат, тънък като за кухненска кърпа, с бордюр от каре в тъмносиньо и зелено. Над кърпата по стената се виждаха черни ленти, мрежа от пукнатини и струйки, плъзнали от тавана през тюркоазената боя и оголили камъка отдолу. Рей се изми спокойно, наслаждавайки се на самотата.

неделя, 19 април 2015 г.

Този, който притежава навика да почита възрастните (अभिवादन शीलस्य नित्यं वृद्धोपसेविनः)



  © Снимка: Maciej Dakowicz
      Превод: Elenikindia


अभिवादन शीलस्य नित्यं वृद्धोपसेविनः । 
चत्वारि तस्य वर्धन्ते आयुर्विद्या यशो बलम् ॥ 

abhivādana śīlasya nityaṁ vṛddhopasevinaḥ | 
catvāri tasya vardhante āyurvidyā yaśo balam ||

Този, който притежава навика да почита възрастните, като ги поздравява, ще увеличи четворно своята възраст, знание, слава и сила.

(букв. неговата възраст, знание, слава и сила се увеличават четворно)


Субхашитаратнавали 

Анализ:

събота, 18 април 2015 г.

Манастирът Намдролинг в Билакупе (Namdroling monastery, Bylakuppe)


  © Elenikindia and Vanya Topalska

четвъртък, 9 април 2015 г.

"Едно дърво е колкото десет мъжки рожби" (A tree is equal to ten sons)



दशकूपसमा वापी दशवापीसमो ह्रदः।
दशह्रदसमः पुत्रो दशपुत्र समो द्रुमः ॥
 - मत्स्य पुराण

Транслитерация:

daśakūpasamā vāpī daśavāpīsamo hradaḥ| 
daśahradasamaḥ putro daśaputra samo drumaḥ ||
 - Matsya Purāṇa 

Превод:

сряда, 8 април 2015 г.

Симбиозата Хари-Хара (The Unity of Hari-Hara)


Към началото на новата ера болшинството хиндуисти били или вишнуити, или шиваити, т.е признавали единия от двамата богове, Вишну и Шива, за висш и единствен, а всички останали божества се възприемали като негово проявление, еманация. Хиндуизмът е по същество търпима религия, в която по-скоро всичко се асимилира, интегрира и адаптира, отколкото да се отрича или критикува по безапелационен начин. Гоненията на верска основа не са непознати в Индия, но са сравнително редки за дългата история на полуострова. Най-силно и грозно се проявява насилието и нетърпимостта в сблъсъка с исляма от 13-ти век насам. Днес вишнуитът в повечето случаи не отрича Шива, но го възприема като друга, в някаква степен по-малко божествена еманация на своя Вишну, точно както за последователния шиваит Вишну е по-скоро друго лице на могъщия Шива. Брахма, третият бог от тримурти, така и никога не се превръща в лично култово божество, а е отъждествяван ту с Вишну, ту с Шива, без да се слива с тях. Самият Брахма заради прегрешения не получава свои светилища, където да бъде почитан самостоятелно. В цяла Индия има едва няколко, които са нему посветени.

неделя, 29 март 2015 г.

Води ме от неистина към истина (Asato ma sad gamaya: Brhadaranyaka Upanishad 1.3.28)



ॐ असतो मा सद्गमय ।
तमसो मा ज्योतिर्गमय ।
मृत्योर्मा अमृतं गमय ।
ॐ शान्ति : शान्तिः शान्तिः ॥

четвъртък, 26 март 2015 г.

Пещерите Едаккал в Западните Гхати (Edakkal caves)


© Elenikindia

вторник, 17 март 2015 г.

Аргументът "така каза моят гуру" ("My guru said so" statement)


Вече на няколко пъти ни се случва да водим полемика с хора, чиито аргументи се свеждат до „така каза моят гуру”. Няма факти, няма доказателства, няма логически обяснения или някакви елементарни доводи. "Виж сега, чух го от моя гуру, значи е така." 

Не знам защо, но разговорите от този тип ми напомят на оня виц с чукчата, който не познавал друго животно освен северния елен. Знаете ли го?

Отишъл чукчата на екскурзия в Африка. Връща се след един месец и съплеменниците го разпитват: - Видя ли някоя зебра? - Видях. - И как изглежда? - Нали сте виждали северен елен? - Виждали сме. - Ами, като елен, само че черно-бяло. - А жираф видя ли? - Видях. - И как изглежда? - Нали сте виждали северен елен? - Виждали сме. - Ами, като елен, само че с много дълга шия и на петна. - А крокодил видя ли? - Видях. - И как изглежда? - Нали сте виждали северен елен? - Виждали сме. - Е, северния елен няма нищо общо с крокодила.

Смешно е наистина. Трудно  да се говори с човек, който не познава друго освен северния елен, т.е казаното от гуру. Такъв човек прилича много на дете, стискащо се плахо за полата на майка си? 


петък, 13 март 2015 г.

Саллекхана - смъртта като нещо вълнуващо (Sallekhana in Jainism)



- Какво е саллекхана?

- Ритуален пост до смърт. За нас, джайните, това е зенитът на аскетичния ни живот. Всички се стремим към този пост и се стараем да успеем в него като най-добрия начин за постигане на нирвана. Не само монахините, дори баба ми, която беше мирянка, се подложи на саллекхана.

- Да не искаш да кажеш, че се е самоубила?

- Не, не, саллекхана не е самоубийство - категорично на¬търти монахинята, - съвсем различно е. Самоубийството е голям грях, то се дължи на отчаяние, а саллекхана е по-скоро победа над смъртта, израз на надежда.

- Не разбирам - признах. - Ако човек гладува до смърт, това несъмнено е самоубийство.

- Нищо подобно. Ние вярваме, че смъртта не е краят и че животът и смъртта се допълват. Затова, когато предприемаш саллекхана, всъщност се отдаваш на изцяло нов живот - все едно преминаваш от една стая в друга. 

- Но въпреки това избираш да сложиш край на живота си.

- При самоубийството смъртта е съпроводена с много болка и страдание.

неделя, 8 март 2015 г.

Градче на име Султан батери (Sultan Battery)


© Elenikindia 

Каква батерия, какви пет лева? Всъщност градчето носи името на храбрия владетел Типу султан, а battery в случая означава "военна батарея", не батерия. Мястото е много смотано, но е идеален подстъп за невероятния резерват за тигри, слонове и какво ли още не чудеса - Уаяанд в щата Керала

събота, 28 февруари 2015 г.

Бхагавадгита - 12 глава (Bhagavadgita chapter 12 - translated from sanskrit)



Бхагавадгита представлява интегрална част от древноиндийския епос Махабхарата, експлицираща целта, характера и дълбокия смисъл на основното събитие – битката на Курукшетра. През хилядолетното си съществуване текстът е функционирал и самостоятелно както в устната така и в писмената традиция. Той е един от основните авторитети на знанието и учението за същността на живота и съвършенството, и методите за постигането им, преподавани в различните школи на традиционната индийска образователна система гуру-шишя парампара. 

Виталната сила на знанието, въплътено в Бхагавадгита трансцендентира границите на времето и културното пространство. И до днес текстът функционира с характерната си авторитетност, част от която са продължаващите коментаторски и преводачески (на съвременни индийски и неиндийски езици) традиции. 

Разбирането на Бхагавадгита изисква определена интелигентност, предварителна образованост и надлежно обучение по текста, за да бъде преодоляна огромната бездна от културно-езикови и мисловни различия, стояща между древния слово и съвременния човек. 

От сравнително по-достъпните в това отношение части на Гита е 12-та глава, посветена на себеусъвършенстването чрез неотклонна преданост, чистота и изпълнена с любов отдаденост в практиките за постигането на върховната себереализация.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...