"451° по Фаренхайт" - Рей Бредбъри

"Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, или картина, или къща, или стена, която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях."

Из "Алексис Зорбас" - Никос Казандзакис

"Съществуват планини — продължих аз, — огромни, обиталища на богове и пълни с манастири. И вътре в тези манастири живеят монаси с жълти раса, седят с кръстосани крака месец, два, три, половин година и мислят все за едно и също нещо. Все за едно и също нещо, чуваш ли? Не за две неща — за едно! Не мислят като нас за жени и въглища, за книги и въглища; съсредоточават, Зорбас, ума си само върху едно нещо; и вършат чудеса. Така стават чудесата. Виждал си, когато поставиш някоя лупа срещу слънцето и събереш лъчите му само върху една точка, нали, Зорбас? Тази точка скоро почва да гори. Защо? Защото силата на слънцето не се разпилява, а се събира цялата върху тази точка."

***
Ние сме съвсем мънички червейчета, Зорбас — отвърнах аз, — върху едно листенце на гигантско дърво. Това листенце е нашата Земя; другите листа са звездите, които виждаш как се движат в нощта. Пълзим по листенцето си и го опипваме с трепет; подушваме го — мирише на хубаво или смърди; вкусваме го — яде се; удряме го — кънти и вика като живо същество. 

Някои хора, най-безстрашните, стигат до края на листенцето; надвесваме се през ръба, разтворили очи, наострили уши, надолу над хаоса. Настръхваме. Предугаждаме страшната бездна под нас, чуваме изрядко отдалече шумоленето на другите листа на гигантското дърво, чувствуваме как сокът се изкачва от корените на дървото и издува сърцето ни. И така надвесени над пастта, усещаме с цялото си тяло и цялата си душа как ни завладява ужас. От този миг започва… 

Спрях се. Исках да кажа: „От този миг започва Поезията“, но Зорбас нямаше да ме разбере и млъкнах. 

— Какво започва? — запита той с трепет. — Защо спря? 
— … започва голямата опасност, Зорбас — казах аз. — На едни им се завива свят и захващат да бълнуват, други ги обзема страх и се мъчат да намерят някакъв отговор, който да укрепи сърцето им, и казват: „Бог“; трети гледат от края на листенцето бездната, спокойно, смело, и казват: „Харесва ми.“ 
Зорбас мисли дълго време; мъчеше се да разбере. 

„Алексис — рече ми той, — ще ти доверя едно нещо; малък си още и няма да го разбереш; ще го разбереш, когато пораснеш. Слушай, чедо мое: господ не могат го побра седемте ката на небето и седемте ката на земята; ала го побира сърцето на човека. И затова внимавай, Алексис, жив да си, внимавай да не нараниш никога сърцето на човека!“

Най-удивителният факт (The most astounding fact)

Един ден журналист от „Тайм“ решава да поговори с известния астрофизик и телевизионен водещ Нийл Деграс Тайсън и да му зададе следния въпрос – кой според него е най-удивителният факт, свързан с Вселената. Отговорът на Тайсън, който сам по себе си навява спомени за думите на Карл Сейгън, е толкова добър и проницателен, че за отрицателно време завладява интернет пространството…

„Най-поразителният факт е знанието, че атомите, изграждащи живота на Земята, атомите, съставящи човешкото тяло, могат да бъдат проследени до гигантските пещи, синтезиращи леките елементи в тежки елементи в ядрата си при екстремни температури и налягания. Тези звезди, по-тежките от тях, са ставали нестабилни в последните си години. Те са се свили и след това избухнали, разпръсквайки своите обогатени вътрешности сред галактиката. Вътрешности, съставени от въглерод, азот, кислород и всички основни съставки на живота. Тези съставки станали част от облака газ, който се кондензирал, свил, формирал следващото поколение слънчеви системи, звезди и заобикалящи ги планети. А планетите сега имали съставните части, нужни за живота.

Тъй че като погледна към нощното небе и знам, че да, ние сме част от Вселената, ние сме във Вселената, но може би по-важното от тези два факта е, че тя е вътре в нас. Когато разсъждавам върху това, поглеждам нагоре – много хора се чувстват малки, защото са малки, а Вселената е голяма. Аз обаче се чувствам голям, защото моите атоми са дошли от онези звезди. Усеща се взаимовръзката.

Точно това искаш от живота, искаш да се чувстваш свързан, значим, участник в това, което се случва, в действията и събитията около теб. Точно това сме ние, просто като сме живи…"

Из "Скитникът между звездите" на Джек Лондон

"Аз съм живял толкова живота през дългите векове. Човекът, индивидът, не е напреднал в морално отношение през последните десет хиляди години. Заявявам това с абсолютна сигурност. Разликата между необязден жребец и търпеливия впрегнат кон е чисто и просто разлика в обучението. Обучението е единствената морална разлика между днешния човек и човека преди десет хиляди години. Под тъничкия слой морал, с който е бил лъснат, той си е същия дивак, какъвто е бил преди десет хиляди години. Моралът е обществен капитал, насъбрал се през мъчителните столетия. Новороденото дете ще стане дивак, освен ако не бъде възпитано, лъснато с абстрактния морал, който се е натрупвал толкова дълго.

Невероятният стил на рисуване "мадхубани" (Madhubani painting style)

Характерният стил на рисуване, познат като мадхубани или митхила по името на района, откъдето произлиза, е запазена марка за индийския щат Бихар и за Непал. Според преданията изкуството датира от времето на цар Джанака, който поръчал на местни художници да изрисуват стените на двореца по възможно най-изящния начин за сватбата на легендарните герои Рама и Сита. Само жени имали право да изрисуват брачното ложе на младоженците. 

Санскритска шлока - 51 (Sanskrit sloka - 51)

प्राप्तव्यमर्थ लभते मनुष्यो दैवोSअपि तं वारयितुम न शक्तः |

तस्मान्न शोचामि न विस्मयो मे यदस्मदीयम नहि तत्परेषाम्

prāptavyamartha labhate manuṣyo daivoṣapi taṁ vārayituma na śaktaḥ

 tasmānna śocāmi na vismayo me yadasmadīyama nahi tatpareṣām

Човек се сдобива с онова, което трябва да придобие и дори съдбата не може да му попречи. Затова не се притеснявам, нито се двоумя, тъй като това, което е наше не може да бъде на други.

Панчатантра , Митрабхед 112

Граматически анализ:

प्राप्तव्यम – което трябва да се придобие (неизменяемо причастие) от प्राप् (5 клас) – придобивам

अर्थ – богатство; цел; обект

लभते – लभ् (1 клас) – придобива, сдобива се

मनुष्य – човек (м.р.)

दैव – съдбата (ср.р)

अपि – дори

तं – него (акузатив от सः "той" )

वारयितुम – да попречи (инфинитив) ; от वृ - избирам (5 глаголен клас)

न – отрицателна частица „не”

शक्तः – способен да

तस्मात – затова, следователно

न शोचामि – не се притеснявам от глаголния корен शुच (1 клас)

न विस्मयो – няма колебание/съмнение

मे – генетивна форма на личното местоимение - „мой”

यदस्मदीयम – съчетание от यद (което); अस्मद (от нас –аблатив) ईयम (това)

नहि – със сигурност не ; категорично не

तत्परेषाम् – तत् (то) परेषाम् – (генетив) на другите

Изложба "Моята Индия" (Exhibititon "My India")

Специалност Индология, СУ „Св. Климент Охридски”, 

Индологическа фондация „Изток–Запад“ и 

Посолство на Република Индия ви канят на

МОЯТА ИНДИЯ | अपना-अपना भारत

изложба на студенти от специалност Индология

Куратор: Александър Богданов

25 септември – 6 октомври 2017 г. 

Галерия „Алма Матер“, Ректорат на СУ, Северно крило. 

Окриване: 25.09 от 18:00 часа

Моята Индия. Личната, съкровената Индия. Индия като език, като общуване. Индия като път. Индия, усетена и преживяна от студентите в специалност Индология в СУ „Св. Климент Охридски“, които в края на обучението си имат възможност да отидат на едногодишна специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия. За тях това е първата истинска среща със страната, чиито езици, литература, история и култура изучават в продължение на четирите години на бакалавърската програма. Непосредствена среща с хората, с божествата, с древното и модерното, със свещеното и профанното, с очакваното и неочакваното. Среща чрез езика и отвъд него. Среща чрез песните и филмите, чрез храната. Среща през хиляди километри пътуване с влак. Среща в какфонията от звуци и кратките мигове тишина.

Изложбата представя фотография, колажи и видео монтажи, придружени от текстове на български език и хинди, които повеждат на своеобразно синестетично пилигримско пътешествие до онези скрити и лични образи на Индия, които всеки от участниците грижливо пази в ума и сърцето си. 

Изложбата обединява настоящи и дипломирани студенти на специалността, които са преминали курса на обучение в Централния институт по хинди в Индия през последните 15 години. Събитието се посвещава на 70-годишния юбилей от обявяването на Независимостта на Индия.

Санскритска шлока - 50 (Sanskrit sloka - 50)

लोभात्  क्रोधः प्रभवति लोभात् कामः प्रवर्तते

लोभात् मोहश्च नाशश्च लोभः पापस्य कारणम् |

lobhāt krodhaḥ prabhavati lobhāt kāmaḥ pravartate

lobhāt mohaśca nāśaśca lobhaḥ pāpasya kāraṇam

От алчността се поражда гнева,

от алчността възниква желанието.

От алчността следва илюзията и упадъка,

алчността е причина за греха.

Махабхарата, 12.152.4

Граматически анализ:

लोभात्  - от алчността ( аблатив;м.р) लोभ  
क्रोधः – гняв (номинатив; м.р.)
प्रभवति – се поражда (1 гл. клас) – от प्र-भू
कामः – желание (номинатив; м.р)
प्रवर्तते – възниква (1 гл.клас) – от प्र-वृ
मोहश्च – मोहः (номинатив), илюзия (м.р.) в съчетание със  च (съюз "и")
नाशश्च – नाशः (номинатив) разруха, упадък (м.р)  в съчетание със  च (съюз "и")
पापस्य – за греха (генетив) पाप – м.р.
कारणम् – причина (номинатив) – ср.р.

За племето хунза и пословичното им здраве (On the myths of hunza tribe)

Има две племена, които са любими на веге сайтовете, сайтовете за самолечение и алтернативна медицина, Ню Ейдж порталите и псевдо-научните списания - това са индийското племе тода и пакистанското хунза. Като отвориш някой сайт или списание от горните категории неизменно ще прочетеш, че тези пастири били пълни вегетарианци и на това дължали пословичното си дълголетие.


Ето и цитат от списание Осем: "През 1984 г. на летище „Хийтроу" в Лондон слизат двама хунзийци. Когато на паспортния контрол разглеждат паспорта на единия... бум! Пише, че е роден през 1823-а, човекът е на 160 години! Заговарят го... и помни събития от по-миналия век.В племето до 100-годишна възраст хората се движат постоянно, играят на игри. Жените на 40 са като момиченца, често раждат на 65, нерядко доживяват 120-130 години."

За племето тода, при които сме се отбивали в нашите пътувания, вече сме писали колко е глупаво да се твърдят подобни лъжи при положение, че първата етнографска книга, в която се зачете човек, опровергава тези измислици. Даже цитирахме преведената на български "Златната клонка" на Фрейзър - там има за жертвоприношенията на тода.

За хунза нещата са абсолютно същите. През 1955 г. Джеръм Родейл пише книгата „Здравите хунзи“ (Healthy Hunzas), в която разказва историята на древното пакистанско племе Хунза, приписвайки им свръхчовешки качества и дълголетие. В книгата си Родейл твърди, че хунзите живеят в крепко здраве до 145-годишна възраст благодарение на стриктната си вегетарианска диета от плодове, кайсиеви ядки и зърнени храни.

Още от първите справки в книгите и енциклопедиите става ясно, че хунза не само не са вегетарианци, но и страдат от всички модерни болести. Средната им продължителност на живот не е по-дълга от тази на останалите пакистански племена, което значи не повече от 53 години. Според клиничните изследвания, на които попаднах (CLARK1 963; HARADA аnd MIYOSHI 963; GILES 1984, 351) страдат доста често от ревматизъм, паразити, катаракт, дизентерия, апендисит, туберкулоза, сърдечни заболявания и др.

Не само това, ама и духовете на планината, в които вярват те, приемат единствено козата за свещено животно и храна. Духовете се наричат "пари", а "битан" е избранникът да общува с тях и да ги умилостява, така че да се избегнат лавини, болести и всякакви други социални беди. Битан задължително предлага на боговете кървави жертви, а част от способностите му, които доказват връзката му с боговете, е способността да пие директно кръв от пожертвеното животно, а както споделя един от потомствените шамани - битан Ибрахим - "когато пиеш кръвта от врата на козата, тя им вкус на най-хубавото мляко, което се намира в планините. Докато аз пия кръвта, знам, че боговете също пият от нея" (M. H. SIDKY 1994: 78)

И отново си спомняме за шлоката, че "съмнението е най-висшата форма на знание"

Индийците са големи деца (Indians are grown up children)

photo:Neetesh Kumar

"Дил то бачча хе, тхора качча хе, джи", сърцето е дете, леко недопечено. Една от любимите ни песни.

Няма по-големи деца от индийците, защото няма по-големи любопитковци от тях. Вечно искат да те разпитват за живота ти. Няма по-големи деца, защото още вярват в приказки за магии, призраци и таласъми и в това, че актьори като Амитабх Баччан са инкарнация на Вишну. Като деца са и защото могат да те изкарат извън релси с абсолютно неразгадаемото си, непредвидливо и неподатливо на разумни експликации поведение. Като деца са, защото просто идват при тебе и се запознават без да имат усвоените от нас изкуствени бариери. Като деца са и защото след като се запознаете и си размените пет реплики накръст, искат да те срещнат със семействата и родителите си, а по пътя ти задават възможно най-странния въпрос "Вече сме приятели, нали?" Като деца са, защото са страшно емоционални и докачливи. Един оставен в чинията залък или дребен недомислен жест може тутакси да смени израза на лицето им.

Овсен всичко друго стъпъването ни в Индия винаги е отключвало в нас ефекта на вдетеняването. Ние самите ставаме любопитни и търсещи като деца. Индия много бързо ни дезОКСИДЕНТира и ни настройва на вълна ОРИЕНТиране. За нула време започваш да отброяваш времето другояче - не с часове, а с мигове. Като децата. И като децата започваш да наблюдаваш и попиваш. 

Да, дил то бачча хе, джи! И така да си остане.

Винаги ли кравата в Индия е била свещена? (Was Indian cow always holy animal)

Много хора свързват Индия със свещената крава и забраната за консумиране на телешко. Знаете ли обаче, че това не винаги е било правило в индийската традиция? 

думичка на деня: Чай-пани ( Hindi idiom चाय-पानी)

думичка на деня:

Чай-пани ( चाय-पानी) (хинди) – буквално означава „чай и вода“. Това словосъчетание се отнася до онези парични и други материални стимули, предлагани на някого, често административен служител, за да свърши работата си точно и навреме. В езиците хинди и урду словосъчетанието няма негативна конотация. То си е неразделна част от държавния работен механизъм. Ако не предложиш достатъчно добър стимул на държавния чиновник, той може да ти направи недвусмилен намек за това, като ти каже: "Тука виждам водата, ама нещо ми убягва чаят

Вълчите сестри Амала и Камала (The feral children Amala and Kamala)

Синдромът Маугли – така се наричат случаите, при които деца растат и се формират в дива среда. Голяма част от "случаите Маугли" идват от района на Индия. Само в периода от 1843 до 1933 г. са записани поне 15 подобни случаи. Последният е от тази година, когато полицията в Уттар прадеш се натъкна на 8-годишно момиче, отгледано от маймуни.

Може би най-добре документираният от всички казуси е този със сестрите Амала и Камала (правилно е да се произнасят с потъмнено "а" по средата Амла и Камла). През 1920г. жителите на индийско село се обърнали към мисионерите с молба да ги отърват от ужасните призраци на джунглата. „Призраците” се оказали две момичета на 8 и 12 години. Те били открити от преподобния Джоузеф Сингх. Сингх успял да залови момичетата, след като дълго време наблюдавал пещерата, в която се укривали. Той бил поразен от факта, че двете тичали на четири крака, ловували заедно с вълците и спяли в обща бърлога с тях. 

Село Дхарнай – първото индийско село, изцяло на слънчева енергия (Dharnai village)

© списание Светилник, бр. 17
© Автор: Шрея Парийк

Както повечето индийски села, Дхарнай доскоро се бореше със зъби и нокти за своите елементарни електрически нужди, но днес вече не среща този проблем, тъй като се превърна в първото село в Индия, захранвано изцяло от слънчева енергия. Проектът на Гринпийс  обхваща не саможилищните постройки, а също и уличното осветление, болниците, училищата и търговските павильони. Ето и повече за историята и успеха на Дхарнай.
Децата временно прекратяват играта, за да се приберат у дома и да довършат домашните си, докато жените приготвят вечеря. Слънцето клони към заник, затова важната работа трябва да се свърши до 18:00, след което тъмните селски улички се изпразват. Навън по тъмно не е безопасно. Това е обичайният сценарий в голяма част от индийските села. Ако големите градове разполагат с достъп до 3G или 4G мобилна интернет връзка, по селата в Индия все още се борят за елементарно осветление.

Гхотул - една необичайна институция сред племето мурия (The unique ghotul among the muria triba)

Гхотул  може да се опише като независима, автономна детска република, в която неомъжените момичета и момчета живеят заедно и сами осигуряват прехраната си. Звучи невероятно, но това все още може да се види в родните земи на племето мурия в щата Чхатисгарх. Всички деца и младежи живеят отделени от селището на възрастните в голямо помещение с обща спалня. Редът се поддържа от специално назначени от тях отговорници. Животът в детския лагер е изпълнен с множество трудности и отговорности. Децата сами трябва да се справят с опасностите, да намират храна, да донасят припаси с вода и дърва. Освен това те са натоварени с отговорни обществени задължения по време на женитба или погребение, като от тях се очаква да изпълняват ритуалните танци и песни за празненствата. Но пък се радват и на голяма свобода.

Обгрижвай сина си пет години (Chanakya sloka)

photo:Veneet Vohra

लालयेत् पञ्च वर्षिणि दश वर्षिणि ताडयेत् ।

प्राप्ते तु षोडशे वर्षे पुत्रं मित्रवदाचरेत् ।।

lālayet pañca varṣiṇi daśa varṣiṇi tāḍayet |

 prāpte tu ṣoḍaśe varṣe putraṁ mitravadācaret ||

Обгрижвай сина си пет години, десет години го наказвай,

но стане ли на шестанйсет, се отнасяй с него като с приятел.

Чанакя (371-283 г.пр.Хр)

Граматически анализ:

लालयेत् (lālayet) – लल् (1 глаголен клас; потенциал) - обгрижвам, лигавя, глезя

पञ्च (pañca)– пет

वर्षिणि (varṣiṇi) (локатив) – години

दश (daśa)– десет

ताडयेत् (tāḍayet) – (потенциал от तड ; 10 глаголен клас) – удрям

तु (tu)– но

प्राप्ते (prāpte) – стане ли, като стане (локатив)

षोडशे वर्षे (ṣoḍaśe varṣe)– на шестнайсет (локатив)

पुत्रं (putraṁ) – син (акузатив)

मित्रवत (mitravat) – като приятел (неизмен.)

आचरेत (ācaret)–  обръщам се към, отнасям се към, третирам  (потенциал от आचर)

Кое прави лъва господар на животните (what makes the lion)

न अभिषेको न सम्स्कारः सिंहस्य कियते वने ।

विक्रमार्जितसत्वस्य स्वयमेव मृगेंद्रता ॥

na abhiṣeko na samskāraḥ siṁhasya kiyate vane |

vikramārjitasatvasya svayameva mṛgeṁdratā ||

Нито миропомазването, нито инициацията правят лъва господар на животните в гората. Той става такъв благодарение на собствения си кураж 

Граматически анализ:

अभिषेको (abhiṣeko) – церемония по встъпване в длъжност, миропомазване (м.р.)
सम्स्कारः (सम्स्कारः) – инициация, освещаване (м.р.)
न (na)– отрицателна частица, „нито”
सिंहस्य (siṁhasya) – на лъв (ген.) – м.р.
कियते (kiyate) –  въпросителното местоимения kiyat - колко, до колко, а също и "малко"
वने (vane)– в гората (лок.) – ср.р.
विक्रम (vikrama) – смелост (м.р.)
अर्जित (arjita)– придобит (мин.пас.причастие) от अर्ज (1 клас)
सत्वस्य (satvasya)– воин; силен, могъщ (от सत्वन् ) м.р (генетив и се отнася към лъва)
स्वयमेव (svayameva)– самостоятелно, сам
मृगेंद्रता (mṛgeṁdratā) – власт над животните” ( номинатив от  मृगेन्द्र,  "властелин на животните" )

Сексуалността и еротиката в Южна Индия (Eroticism in South India)

Хиндуистките религиозни текстове нерядко са открито и смущаващо еротични - в цяла Индия човек може да открие средновековни хиндуистки храмове, по чиито стени са изобразени живописни сцени на орален и групов секс. Най-прочутите такива храмови комплекси са в Кхаджурахо и в Конарк съответно в средния щат Мадхя прадеш и най-източния Ориса. В изкуството на Юга сексуалността е много въздействаща, но загатната, а не директно изобразена. Кръшните торсове, пищните бюстове. Фигурите никога не са съвсем голи и за разлика от тези в Кхаджурахо не са представени по време на койтус. В плен са на сексуалното жeлaние, но сякаш застинало във вечността, в мига преди то да бъде изконсумирано.

В известен смисъл нищо от това не е изненадващо. Сексуалността винаги е била възприемана в Индия като допустима и дори изискана тема за изучаване. По традиция на нея се гледа като на съществена част от естетиката, а шрингара раса, тоест еротичната естетическа емоция, е една от деветте раси, съставляващи класическата естетическа система на хиндуизма. Чувственост и еротика се долавя не само в архитектурата и изобразителното изкуство, но и в смайващо красивата поезия от този период: "Ръцете й са прелестни като бамбукови вейки, очите й преливат от покой. Далеч е тя, почти недостижима. Сърцето ми тупти лудешки, орач с вол един на влажна нива, която е готова да поеме семена" или "любимата ми подрънква с гривни, докато рачета лови, но изведнъж се спира тя с наведена глава, косата скрива й лицето... Ще почака да премине вечерната тъга и през нощта ще ме дари изцяло с насладата на своята гръд." 

Юдео-християнската религиозна традиция, която набляга най-вече върху греховността на плътта, върху опасностите от сексуалността и върху идеализирането на половото въздържание и девствеността, започва своя мит за сътворението със създаването на светлината. За разлика от нея, най-древният хиндуистки текст „Ригведа“ започва своя мит за сътворението с кама - любовното желание: в началото имаше желание, бог изпита желание и желанието беше бог (* това все пак е само един от космогоничните митове)
    

В хиндуистката концепция кама е една от трите основни цели на човешкото съществуване заедно с дхарма - дълга или нравствения закон, и артха - материалните придобивки. Може би още по-учудващо е, че същите еротични тревоги, които откриваме в светската литература на класическа Индия, се долавят също толкова отчетливо и в религиозната на бога, бог, приел вида на човек. 
Божественото трябва да носи в себе си чувственото и красивото.

Ако статуята беше непривлекателна и грозна, щеше ли някой да се моли пред нея? 

В текстовете на „Шилпа Сутра“, които са древноиндийските ръководства като скулптори, са определени нормите за правилното изобразяване на всяко божество. Индийските скулптори са убедени, че ако тези пропорции не са идеални, божеството не може да се всели в статуята. "Ние, скулпторите, се стремим да овладеем занаята си до съвършенство, за да съумеем да предаваме красотата на божествата. Само тогава божеството ще привлича поклонници. Само тогава ние, скулпторите, ще бъдем достойни за традицията, която сме наследили от предците си", казва един от тях.


Уилям Далримпъл

Геният на тирето - Джагадиш Бос (Jagadish Bose)

Джагадиш Бос е сред най-значителните учени на Бенгалския ренесанс. Той е първият ин­диец, пробил си път до затворения дотогава клуб на западна­та наука. Бос изобретил един от първите полупроводници, за което получил с неохота първия в Индия патент. (Години на­ред Бос се съпротивлявал с мотива, че научните постижения принадлежат на целия свят.) Освен това провеждал експери­менти с радиовълни, и според някои свидетелства, дори изо­бретил радиото години преди Маркони.

Бос имал много общи неща с приятеля си Рабиндранат Та­гор. Също като него, и той взаимствал много от Запада, но в никакъв случай не е бил просто продукт на Запада. Научният му подход, също като поезията на Тагор, бил силно повлиян от индийския му светоглед. За Бос, поетът и ученият имат обща цел: „да открият единството в объркващото разнообразие и пъстрота“ Двамата с Тагор били монисти. Те вярвали, че Все­лената, макар да изглежда невероятно разнообразна, е едно цяло, и нищо не може да съществува извън него.

Кариерата на Бос променяла няколко пъти траекторията си под ударите на лични трагедии, или, на езика на Теорията на хаоса, бифуркационни точки. Разклонения на пътя. Запи­сал се в медицинско училище в Лондон, след което най-веро­ятно го чакала успешна, но незабележима лекарска кариера, но се заразил от мистериозна болест. Състоянието му се вло­шавало от миризмите в залата за дисекции. Било непоносимо. Неохотно, Бос напуснал медицинското училище и се качил на влака за Кеймбридж. Там изучавал физика, химия и биология. За своя най-голяма радост той открил, че се е натъкнал на ис­тинското си призвание - чисто научното изследване.

Моулинонг - най-чистото селце в Азия (Mawylynong - Asia's cleanest village)

автори: Еленикиндия
публикувано в сп.Светилник, 18 брой, 2016

На фона на националната кампания за почистване на страната „Свачх Бхарат Абхиян“, инициирана от премиера Нарендра Моди, малкото селце Моулинонг в източния щат Мегхалая добива все по-голяма популярност заради славата си на най-чистото село не само в Индия, но и в цяла Азия. Поне като такова го обявява списанието „Открий Индия“ още през 2003 г.

Кое прави селцето толкова по-различно от останалите? Навярно това, че за всеки от общо 600-те жители в него – от малчуганите до старците – чистенето е превърнато в ежедневен ритуал. Хвърлените по земята боклуци и опаковки заедно с кравешката тор са част от топографията на голяма част от азиатските населени места. Именно това подтиква  премиера Моди през октомври 2014 г. да стартира кампания, с която да бъдат приведени във вид не само селските региони, но и големите градове в страната. Кампанията ще завърши през 2019 г., когато се отбелязват 150 години от рождението на Ганди. Селцето Моулинонг вече е отличено от премиера като абсолютен образец в това отношение за цялата страна. Действително жителите му се гордеят с факта, че във всички домове вече са създадени самостоятелни тоалетни и че на тяхна територия никой външен човек не би могъл да открие дори следа от боклук, шума или животински изпражнения.

Дейвид Хеър и Индия (David Hare and India)

Днес се случва това, а същото се е случило и в началото на юни 1842 година. Улиците плувнали във вода, каретите хвърляли кал по минувачите. Неприятните условия обаче не попречи­ли на няколкостотин души, повечето индийци, да присъстват на едно погребение. С наведени глави и натежали сърца, те вървели редом с ковчега на Дейвид Хеър, шотландски часов­никар, който се превърнал в просветител и филантроп. Чув­ствата били силни. „Хората ридаеха, като че ли са осиротели след смъртта му“, разказва един свидетел на събитието. Един от ораторите възхвалявал Хеър като „защитник на каузата на модерното образование, вестител на ерата на разума в държа­ва, потънала във вонящото блато на суеверията, безстрашен борец за свобода, истина и справедливост... приятел на хора­та без приятели“.

думичка за деня: Frotteur

Френското Frotteur [frawt-ER] се отнася за онзи странен индивид сред навалицата в автобуса или площада, който се забавлява като допира чатала си плътно в задните части на дамите, стоящи пред него.

Сещаме се за няколко такива ситуации, които са се случвали както на нас, така и на наши приятелки и трябва да признаем, че нито един от тях няма връзка с Франция, но пък франсетата си имат думичка за "тая работа". В Индия не сме чували за конкретно наименование на тази толкова почитана"професия" (работещите я просто се знаят като "личар-лафанга" сиреч "отрепки", но пък престъплението си има име и то се нарича breast stroke (отъркването става най-фино, докато маневрираш между хората в тълпата и държиш ръцете си на нивото на гърдите или като симулираш падане)

А иначе явно френското Frotteu е голяма работа щом се е домогнало до международно признание, защото като влезете в уикипедия може да прочетете за понятието фротеризъм - вид сексуална девиация, при която сексуалното удовлетворение се постига чрез търкане на полови органи в непознати.

Честито на печелившите, които се возят в автобус номер 9 и 72 в час пик.

думичка за деня: саугат (सौगात)

думичка за деня:

Време е за подаръци, нали? Е, като сме на тая вълна, нека ви кажем един любопитен факт. Даже не един, ами цели два. В хинди има една думичка „саугат“ (सौगात), която означава не просто "подарък", а "подарък, който се дава при завръщане от дълго пътуване". Обикновено завърналият се е този, който трябва да донесе специално подаръче за близките си. А близките, ако им е домъчняло за госта, го посрещат с вкусна гозба. И ние българите го правим, ама си нямаме специална думичка за това.

Нямаме си и немското Drachenfutter [DRACH-ern-FOOT-er] Буквално това означава „фураж/храна за дракони“, но думата препраща към онези подаръци, които немските съпрузи правят на съпругите си, когато се прибират у дома след голямо закъснение или след като предния ден са сгазили здраво лука с някоя прибързана реплика. Тогава именно мъжът предлага на жената малко фураж, т.е извинително подаръче като кутия с бонбони, цветя, някой хубав парфюм. :)

думичка за деня: аюбован

Понякога е много хубаво, когато в един език имаш една единствена дума за „добро утро“; „добър ден“; „добър вечер“ „лека нощ“ и „довиждане“. И особено ако думата е красива като синхалийското „аюбован“ (официалния език на Шри Ланка), което означава „бъди дълголетен“. Тук не става въпрос за бедност на езика, а за едно по-различно отношение в начина, по който човек посреща и изпраща отсрещния. Представете си колко хубаво би било българското „здравей“, което е също толкова красиво като поздрав, да се използва в гореспоменатите случаи.

Аюбован от нас и успешна седмица!

Само безстрашният може да изповядва ненасилие (Only the fearless can follow ahimsa)

статията е публикувана в сп."Йога за всички", 37 бр. (2014)

Като тръгнем от централната гара Ню Делхи, минем покрай Червената крепост и портите на Делхи, излизаме на десния бряг на река Ямуна, покрай която се стелят паркове. На това място, известно като Раджгхат, се издига една от най-почитаните светини - черна мраморна платформа с размера на погребална клада, на която е изсечен простият и скръбен възглас „О, Рам“ – думите, с които Ганди напуска този свят, думите, изтръгнали се в мига, в който трите куршума пронизали тялото му на 30 януари 1948 г. На шестия път, колкото са общо на брой извършените срещу него опити за убийство, атентатът успява, с което индийският народ собственоръчно убива „бащата на своята независимост“.

През целия си живот Ганди се опитва да пречисти въздуха от черните облаци на болката и страха, от киселинните дъждове на грубите нападки и насилието, от отровния газ на пошлите мисли и дела. А най-големият му успех е, че успява да пренесе от абстрактния небесен свят на думите позабравените принципи на истинност, чистота и ненасилие и да ги посее тук на земята в коравата, дори безплодна почва на политиката. Принципите, които проповядва Ганди, не са новост – той е от бания (търговската каста), характеризиращи се със своето пуританство, строго вегетарианство и религиозен консерватизъм. Нещо повече – отраснал е в Гуджарат, където доктрината за ненасилие, истина и чистота е част от хилядолетната традиция на джайнизма. Самият той признава, че Бхагавадгита, джайнизмът и Толстой оформят житейската му философия. 

Салман Рушди за религията (Salman Rushdie on Religion)

Салман Рушди бе толкова потресен от една наскорошна вълна от религиозни кланета в Индия, че написа цяла статия под надслов „Религията, както винаги, е отровата в кръвта на Индия". 

Ето и неговия заключителен параграф:

„Има ли нещо, което да уважаваме в това, а и в което и да е друго от престъпленията, които напоследък се вършат почти ежедневно из целия свят в името на религията? Колко добре умее религията да издига тотеми, да не говорим за фаталните последствия, и колко лесно се съгласяваме да убиваме заради тях! А когато убиваме прекалено често, се притъпяват и моралните ни сетива, което пък ни улеснява да го правим отново и отново.“

Ахимса – централна доктрина в индийската култура (Ahimsa - central principle in the Indian culture)

автор: ЕлиНики
източник: Йога за всички, брой 26

    Всички ние живеем в един свят на постоянно получаване. Слънцето ни дарява със своята топлина и светлина. Въздухът и вятърът ни довяват дъха на живота. Облаците ни обливат с водите си. Океаните, моретата и реките напояват земята и тя ражда всякакви видове растения, семена, плодове. Нашите тела са съставени от всички тези дарове. А с какво всъщност ние се отблагодаряваме на тази щедра природа? Когато нещо е в изобилие, ние не го споделяме с друг, а взимаме повече от полагаемото. Въпреки че получаваме предостатъчно, ние позволяваме на пренебрежението, страха, апатията и егоизма да ни заслепят и не оценяваме щедростта на Майката Земя. Докога ли природата ще търпи нашата неблагодарност? Макар и кратък, ние можем да направим престоя си на тази планета смислен и пълноценен, ако изберем и решим да живеем по природните и вселенски закони.

Рабиндранат Тагор (7 май 1861 - 7 август 1941)(Rabindranath Tagore)

Всеки Ренесанс има нужда от Ренесансов човек. Флорен­ция има Леонардо. Единбург има Дейвид Хюм. Калкута има Рабиндранат Тагор. Поет, есеист, драматург, активист и Но­белов лауреат, той олицетворява пълния разцвет на бенгал­ския Ренесанс. Макар да носел толкова много дини под една мишница, към края на живота си той обобщил своето съ­ществуване с три думи: „Аз съм поет“. За Тагор всичко друго било вторично, производно на това. Което ни води към една очевидна, но въпреки това важна характеристика на хората, които водят креативен живот - те се виждат като хора, кои­то водят творчески живот и не се страхуват да го кажат. „Аз съм математик“, отсича Норберт Винер в заглавието на авто­биографията си. Гертруд Щайн отива още една крачка напред, като смело заявява „Аз съм гений!“
Днес Калкута повече боготвори, отколкото чете Тагор. Образът му - винаги с дълга, надиплена се брада и мъдри очи, заобиколени със ситни бръчици, е навсякъде. Песните му гър­мят от високоговорители но улиците. Книжарниците са от­делили цели секции за трудовете му. „Трябва да прочетете Тагор“, ми казва всеки, след което ми цитират Йейтс, който из­рекъл знаменитата фраза, че да прочетеш един стих от Тагор е достатъчно, за „да забравиш всички грижи на света“. Има два вида гении: едните ни помагат да разберем света, а други­те - да забравим за съществуването му. Тагор успява да нрави и двете.

Бен­галският ренесанс (The Bengali Renaissance)

Някъде между 1840 и 1920 година Калкута е била една от културните столици на света, сърце на творческия разцвет, който обхващал изкуствата, литературата, науката и рели­гията. Градът дава на света първия азиатски Нобелов лауре­ат, един носител на „Оскар“, изумителна литература, която не е нито западна, нито източна, (в Калкута се издавали повече книги от където и да е другаде, с изключение на Лондон), как­то и един уникално нов и различен начин на общуване, наре­чен „аdda ”. (Adda e групов разговор, форма на интелектуален обмен между членове на една общност или група, които първоначално са били от същия социал­но-икономически слой, но процесът се демократизира в модерните вре­мена. Адда е най-популярна сред младежите, които принадлежат към така наречената „средна класа интелигенция“. Въпреки че Калкута се смята за родното място на Ада културата, Сатяджит Рай (в своя филм „Agant.uk“) проследява произхода на традицията до провежданите в Древна Гърция по времето на Сократ или Платон редовни интелектуални диалози. Ада е предпочитано занимание за свободното време в Индия и Бангладеш) И това е само началото. 

Томас Джеферсън за Индия (Thomas Jefferson on India)

„Ние говорим за една светска Индия, (...) За някои определението „светска" е нещо противоположно на „религиозна", което очевидно не е вярно. То може да означава само едно - държава, в която всички религии се ползват с еднакво уважение и са равнопоставени пред закона. Впрочем Индия има отколешен опит с религиозната толерантност. (...) А и в страна като нея, с толкова много култове и религии, някакъв национализъм би могъл да се изгради единствено на основата на секуларизма.“

(Томас Джеферсън, 1743-1826)

Джавахарлал Неру за религията (Jawaharlal Nehru on Religion)

"Гледката на т.нар. религия (особено пък организираната) в Индия, а и навсякъде другаде, винаги ме е изпълвала с покруса. Често се улавям, че я заклеймявам и ми се ще да разчистя това блато. Почти винаги зад нея се спотайват сляпата вяра и реакционността, догмата и лицемерието, суеверието, експлоатацията и браненето на нечии тесни интереси.“ 

Джавахарлал Неру (1889–1964)

Стив Джобс за Индия (Steve Jobs on India)

"Връщането в Америка беше по-голям културен шок, отколкото пристигането в Индия. Хората в селските райони на онази страна не използват ума си като нас; използват интуицията си и тя е по-развита, отколкото на който и да е друг народ по света. Интуицията е много силно нещо, по-силно от интелекта според мен. Това оказа голямо влияние върху работата ми.

Западното рационално мислене не е вродено у човека; то се усвоява и е огромно постижение на Западната цивилизация. В индийските села хората не го заучават. Научават се на друго, което в някои отношения е по-ценно, но в други не е. Това е силата на интуицията и придобитата чрез опита мъдрост.

Когато се върнах след седем месеца по индийските села, осъзнах цялата лудост на Западния свят, но оцених и способността му за рационално мислене. Ако просто седнеш и се отпуснеш, ще установиш колко неспокоен е умът ти. Когато се опиташ да го укротиш, това само ще влоши нещата, но с течение на времето той ще се успокои и когато това стане, долавяш по-фини неща — тогава интуицията ти започва да разцъфва, а стане ли това, вече виждаш нещата по-ясно и си по-близко до реалността. Умът ти просто преминава на бавна скорост и ти виждаш грамадния мащаб на мига. Виждаш много повече, отколкото си виждал преди. Това е дисциплина, която се постига с практика."

Стив Джобс пред своя биограф Уолтър Айзъксън

До Розмари Де Мео и нейните читатели (To Rosemary De Meo)

Не обичаме да критикуваме. Когато критикуваш, всъщност си придаваш важност, сякаш гледаш от позицията на по-добрия, по-достойния, за когото изречените критики не важат, а както някой бе казал: „Не се смей, ако смениш името, шегата ще стане за твоя сметка.“ В България всички сме критикари, сочим с пръст, независимо дали някой е заседнал в калта или излиза от нея, и го замеряме с кал, а не си даваме сметка, че и да уцелим, и да не уцелим, все си цапаме ръцете. И не само тях.

Но не можем и да подминем лъжата, особено когато е дългоопашата и те гъделичка с опашката си по корема.

Преди време се обърнахме в писмо до обичания от нас Стефан Цанев за неточностите в сходствата между думи от езика хинди и българския, които дава в своя първи том на "Български хроники" (не че такива няма, има, но не и тези, които е изредил в книгата си, явно подведен от драсканиците на Петър Добрев). Но той, като човек с голяма душа, не криеше в публичните си изказвания, че той не е историк и че на "Българските хроники" не трябва да се гледа толкова като на реалната история на България,за което в никакъв случай не претендира, колкото като на една поема за българския народ. Историята на България така, както би изглеждала, ако бъде написана от истински поет, милеещ за родината си и обичащ да чете история. В този смисъл грешките и неточностите му са оправдани и маловажни.

Този път писмото ни е до Розмари Де Мео и нейните читатели. Надяваме се, че тя ще има доблестта на Стефан Цанев да признае художествеността си в "изобретяването" на българските традиции или поне читателите й да "имат очите" да го съзрят.

За значението на мантрата Сваха (The meaning of Svaha)

 статията е публикуванa в сп. Йога за всички, бр 42 (2014)

Защо по време на огнени церемонии се изрича мантрата сваха?

Амантрака крия на сяат - предписват свещените текстове на Индия или иначе казано - „нито един ритуал не бива да се извършва без изпълнението на мантра“. Звуците, думите и фразите, използвани ритуално винаги са играели из ключително важна роля в култовата и религиозна практика на всяка цивилизация, но в индийската те се отличават с уникална устойчивост и значимост. Ведическите ритуали се трансформират радикално - растението бог Сома е заменено от други субстанции; животинската жертва се замества с растителна; сложните публични ритуали се опростяват до степен, в която нямат нищо общо с изначалната си форма. Единствено мантрата в продължение на три хилядолетия се съхранява като неотменна част от култовата и религиозната практика на Индия. Мантрата е най-същественият елемент, както във ведическата яджна, така и в съвременната хиндуистката пуджа, затова тя се счита за „пъпната връв”, захранваща духовните традиции на целия южноазиатски субконтинент.

Небето помни на Константин Каменов - ревю

Много тъпо е, когато някой афишира с невежеството си и още по-тъпо, когато му се дава шанс да заразява и други с мисловните си скатологии. В крайна сметка ясно е, че мозъкът е орган като всеки друг, който при едни еволюира повече, при други си остава рудиментарен, но трябва ли да оставяме читателите да падат жертви на подобни австралопитеци, бълващи екскременти. Защото Константин Каменов е поредният сладоледопродавач, станал "историк" за един ден, който си пробутва идиотизмите, та даже и обявил война на БАН, които не знаели друго освен да пишат лъжливи история и учебници.

Деванагари – „град на безсмъртните” (Devanagari - city of immortals)

Деванагари – „град на безсмъртните”

статията е публикувана в брой 40 на сп. Йога за всички
     

 Санскрит (а също и хинди, непали, маратхи и повечето индийски езици) използва писменост, позната в света като деванагари, чийто най-точен превод е „божествена градска писменост.” Нагари означава „градски” защото градът въплъщава в себе си идеята за ред, подредба,организираност, сложност и изящество – нещо, което важи особено много за изтънчената логика и структура на санскритския език. Не на последно място думата подсказва, че азбуката е създадена в рамките на голям град – целенасочено противопоставяне на естествената, опростена и злободневна реч, която в древна Индия е била позната като пракрит. Под дева трябва да разбираме „божествен” или „небесен”. От една страна, това говори за сакралността на азбуката, от друга - препраща към нейната непреходност. Писмеността е трайна, устойчива, надхвърляща обикновените времеви рамки и в някакъв смисъл се доближава до идеята за безсмъртието на боговете. Затова и другата по-метафорична интерпретация на значението на деванагари е „град на боговете (безсмърните)”

Думичка за деня - илунга (ilunga)

ilunga, от езиците банту и конкретно този, говорен в Конго.

Думата означава, "човек, който е готов да прости дадена обида веднъж, да я понесе втори път, но никога ако се потрети."