Борба - късометражен филм

Субхашчандра Бос – бич за Короната (Subhaschandra Bose)

© автор: Кришна Датта
    превод: Индиянков

Субхашчандра Бос (1897-1945), наричан от привържениците си Нетаджи (или просто „главатаря”) е водеща фигура в индийската борба срещу британското господство, влязъл в историята като един от най-настървените опоненти на Нейно Величество. За разлика от гуркхите и сикхите, които са всеизвестни с войнствения си нрав, бенгалците като цяло са считани от британската колония за „миролюбива раса”. Раса, отгледала повече философи и поети, нежели воини и революционери.

    И наистина началните години на Субхашчандра Бос не подсказват с нищо, че един ден ще се превърне в най-върлият подстрекател на индийския национализъм. Той произхожда от семейство от средната класа на щата Бенгал. Записва да учи в Кембридж, където е привлечен от свободния характер на английското общество и по-късно се оженва за жена с германски произход. Политическата му кариера е белязана с успешен старт, след като издейства събарянето на мемориала „Хоулел” ,издигнат от лорд Кърсън през 1901 г в центъра на Калкута, възпоменаващ смъртта на 123 британски войници, загинали във войната от 1756 г. с бенгалския наваб Сираз-Уд-Даулах.

   След авантюристично бягство от домашен арест и постоянно наблюдение, за чиято находчивост би завидял и самият Осама Бин Ладен, Бос се скрива в нацистка Германия. Внезапната му смърт при самолетна катастрофа в Тайпей окончателно го превръща в легендарен герой на националноосвободителното движение.

  Израснах в Калкута, закърмен от училище с историите за храбростта на патриота. Неговият украсен с гирлянди портрет висеше на видно място в семейния дом заедно с други именити бенгалци. По-късно прочетох за противоречията му с Ганди и Неру и

Сиким и визуалната антропология на Баликси

Проф. Баликси е български антрополог от световна величина, изключително популярен с направените от него антропологични филми. Името му е включено в множество енциклопедии и учебници по антропология. На професионалния му опит са посветени два антропологически филма, направени от немски и американски антрополози. Проф. Баликси е почетен член на Кралския антропологически институт. Носител е на множество международни награди, отличаващи негови филми или цялостния му принос за развитието на антропологията.
Той е един от създателите и от корифеите на цял нов раздел в антропологията - т.нар "визуална антропология"; това е заснимането на научни филми на даден обичай, ритуал, културно явление в пълни подробности и с анализ на детайлите, които са важни за антропологията.

Ето тук едно кратко филмче с негово участие за Сиким

Животът е низ от подробности

© Анна Димова

Когато за пореден път се препъна в някой „вечен” въпрос – коя съм аз, какво правя на тая земя, какъв е смисълът на всичко – зная, че това е знак за криза: духовна, емоционална, всякаква. По тези въпроси разбирам, че нещо, което до вчера ме е изпълвало със смисъл, се е изчерпило. Нещо, което досега е било важно, вече не е. Някаква моя опора се пропуква – вероятно защото е остаряла. И трябва изградя нова, да си обновя понятията, да се разделя с представата за нещо и да си измисля друга.

Когато съм щастлива, никога не си задавам подобни въпроси. Тези въпроси са винаги тревожни, а когато човек е щастлив, не си задава тревожни въпроси. Когато съм щастлива, не искам нищо друго, освен да бъда такава максимално дълго, по възможност вечно. Щастието е като да караш по идеално прав и гладък път – пускаш кормилото и просто се наслаждаваш на усещането за движение и на гледката. Без да внимаваш за дупки и завои, без да се взираш за скрити в храстите полицаи или пияни шофьори в насрещното, без да се чудиш дали имаш достатъчно бензин, в ред ли са ти документите и какъв е този особен звук от мотора. Без дори да се питаш къде отиваш, нито какъв е смисълът да се движиш точно по този път. Този въпрос се появява винаги по време на дупка или рязък завой, при полицейска проверка или сблъсък с подпийнал тип. Когато почне да свършва бензинът или моторът просто спре. Общо взето, все гадни неща.

Последния път, когато ме нападнаха подобни въпроси, беше преди няколко месеца. Тогава един от най-близките ми приятели умря. Внезапно. Пръснало му се сърцето – от раз, дори не е разбрал какво му се случва. И макар да си въобразявам, че съм „приела смъртта” (дали?), тази новина ме свари напълно неподготвена и до такава степен ме извади от равновесие, че буквално се разпаднах.

Прекарах трите дни до погребението, редувайки плач, вцепенение, гледане в една точка,

Филм за тибетските монахини с българка в екипа

Източник: http://www.dnevnik.bg/

"Открих нови проявления на това да си жена – да се грижиш за всяко чувстващо създание, като отдадеш себе си на молитви и грижа, да не си майка, но проявление на обич и състрадание, докато развиваш собствената си духовност." Така казва Надежда Бухова, студент по международни отношения в университета "Сейнт Андрюс". Тя е българката в екип от студенти, който засне документалния филм Daughters of Dolma: The Spiritual Journey of Tibetan Buddhist Nuns in Nepal ("Дъщерите на Долма: Духовното пътуване на тибетските будистки монахини в Непал"). Долма е тибетското име на Тара – богиня и майка на всички буди. Според легендата тя иска да промени отношението към жените в будизма и да бъде буда, без да се стреми към прераждане като мъж.

Филмът "Дъщерите на Долма" ще бъде представен през пролетта. Той ще обиколи филмови фестивали в Европа и ще бъде представен и в

Jingle bells - Indian style

Жената ( Woman)

"Една персийска пословица казва: „Не наранявай жената дори с розов лист”.

Млада или стара, красива или грозна, сериозна или лекомислена, добра или лоша, жената винаги знае тайната на Бога!

Ако вселената има крайна цел, ясна, очевидна, неоспорима, която е над всички философии, тази цел е животът.

Животът - единственият лекар, който ще обясни мистерията!

И увековечаването на живота бе поверено на жената от Съществото на Съществата!

Жената е единствената действителна сътрудничка на Бога!

Сам Бог е запил звездите на нейните всепокоряващи очи!

Съдбата се въплъщава в нейната воля и ако Божията любов може да се уподобява на нещо в този свят, то без съмнение тя ще прилича на любовта на майката!"

Парамаханса Йогананда

Историята и българският комплекс

Нали знаете, проститутките не позволяват да им пускат ръка, преди да са им пуснали нещичко в ръката. А кажете сега, има ли по-голяма проститутка от историята? Всички политици от коя да е епоха и от коя да е страна на играта си я поръчват за по час-два, усамотяват се с нея зад завеските, правят там, каквото правят, а после я пускат да си върви. И тя с размазан грим и червило си развява байрака и новите бикини пред обществото.

След Освобождението русите налагат тезата за нашата славянска принадлежност. През Втората световна война, когато взимаме страната на немците славяните стават “непълноценна раса”, а ние се самоопределяме като “арийци”. След 9-ти септември отново ставаме чисти славяни, а прабългарите са “нищожен примес в голямото славянско море”. Днес пък като реакция на политическите издевателства над нашата история в миналото, както и в стремежа да си възвърнем погазеното (не от друг, а от нас самите) самочувствие се наслушахме на какви ли не нелепици, дошли от устата на учени, които в лицето на национализма намериха възможност да нахранят своето гладно и недооценено его. От малодушен и самосъжаляващ се народ се превърнахме в родоначалници на древната индийска култура, в строители на пирамиди, в по-древни от египетската цивилизация, страшилище за китайската империя, която, видиш ли, от страх си построила Великата стена. Поставихме ореол на богоизбраност над всичко българско, за да се почувстваме поне малко важни пред света и стигнахме до налудничавата идея, че

Какво свързва България и Индия?

      Питали ли сте се някога каква е връзката между България, Лондон и Индия? Отговорът е... 2820 тона варовик. Точно толкова висококачествен камък, добит старателно от недрата на България, е бил използван за изграждането на най-големия хиндуиски храм извън Индия, който се намира в Лондон.

     Мандирът BAPS Shri Swaminarayan е притегателна точка за индийците и всички изповядващи хинду религията от цял свят. Храмът, който напомня видение от приказките, се издига величествено в северозапандия квартал "Neasden" в британската столица.

    Храмът е първият в Европа и най-големият хинду мандир извън пределите на родината на хиндуизма - Индия.

     Това е регистрирано официално и в рекордите на Гинес през 2000 г., а през 2007 г. е обявен за едно от седемте чудеса на Лондон.

     Изграден е само от естествени, природни материали, обработвани и сглабяни цели три години от 1500 майстори и доброволци. За направата специално са поръчани 2820 тона висококачествен български варовик и 2000 тона италиански мрамор. Скалите са пренесени с кораб до Индия, там стотици сръчни ръце са дялали камъка в божествени изображения и след тежки месеци на молитва и упорит труд 26 300 парчета са пренесени до Лондон, за да се слеят в едно- свещен мандир.

   От официалното откриване през август 1995 г. през масивните порти на храма са преминали повече от 6 милиона посетители. За да отдадат почитта си към една от най-древните религии в света, в мандира са дошли принц Чарлз, принцеса Даяна, Тони Блеър и кралят на Непал.

Училището Георги Раковски в Индия (Georgi Rakovski school in India)

Записките на Георги Раковски за индийските обичаи и древните връзки на България и Индия, са част от изложбата, която беше подарена от Народното събрание на училището в Делхи, което от 98-ма година носи името на българския възрожденец.

Председателят на парламента Цецка Цачева, министърът на образованието Сергей Игнатов и депутати бяха посрещнати в училището с традиционна церемония. Парламентът подари на учениците и учителите също и копирна машина.

България и Индия са далече една от друга, но имат древна връзка, разказват в училището в Делхи. От историята и богатото културно наследство на Индия се е интересувал и Георги Раковски, който е изразявал съчувствието и подкрепата си на борещия се за независимост индийски народ.

Сунита Сетхи - заместник-директор на училище "Георги Раковски" в Делхи:

Ние, градът и Индия

На гости на Кирил Христов в предаването Ние и градът по БНТ.

Why this Kolaveri Di

По пътя на светлината (Inheritance of loss)

ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА

За повечето хора име като "Тупурдия в градината с гуава" звучи като пиянски брътвеж. Само брилянтен писател обаче може да скрие зад подобно заглавие великолепен роман. Такъв е случаят с Киран Десаи - най-младата носителка на "Букър". Индийката получи престижната награда, когато бе на 35, през 2006 г., за романа си "По пътя на светлината" (ИК "Прозорец"). А "Тупурдията...." е нейният дебютен роман, който публикува на 27 и предизвиква светкавичен интерес в САЩ.

Всъщност фамилията на Киран не е непозната в литературния елит. Майка й Анита Десаи е известна писателка, номинирана три пъти за "Букър", но нито веднъж не е печелила отличието. Това обаче не я направило майка тип "квачка", която прехвърля болните амбиции към детето си. По свое желание Киран учи в Индия, Англия и САЩ, за да натрупа възможно най-богат жизнен и творчески опит. Упоритостта й явно не е била напразна - става най-младата носителка на "Букър" (единственият мъж, който я изпреварва, е Бен Окри, който е отличен на 32 г. през 1991 г.).


Романът, който донесе на Десаи чек от 50 000 лири, разказва историята на огорчен пенсионер, който жадува да намери покой в Хималаите. Компания му правят осиротялата му внучка Саи и неговият готвач. На пръв поглед нищо не пропуква идилията, в която тримата търсят - всеки по своя си начин - пътя към хармонията. Докато не назрява апогеят на непалското движение за независимост. Времето е средата на 80-те - годините, в които индийците се хвалят с новото си чудо - газови печки с кравешки тор. И продължават да се отнасят към непалците от някои райони като към малцинство. В разгара на политическите сблъсъци разцъфтява любовта между 16-годишната Саи и учителя й по математика. Заедно с тази сюжетна нишка Десаи проследява и друга - живота на нелегален емигрант в Ню Йорк, който е син на готвача. Така успява да опише Западния и Третия свят, като разкрива болката от самотата и изгнаничеството.

Образи от Девдас (Devdas ki kuch kalpnaen)

Devdas ki kuch kalpnaen / Образи от Девдас (2011) from Indology, Sofia University on Vimeo.


Първият студентски филм на специалност Индология

Вдъхновени от "Девдас" на Бимал Рой (1955) студенти от специалност Индология решават да направят своя версия на индийската класика. В търсене на собствен "превод" на образите от филма, те се лутат между художествената реалност и личната си интерпретация на историята за Девдас, потъвайки все повече и повече в емоционалните състояния на героите от филма.

Филмът е на хинди със субтитри на български език.

В главните роли: Магдалена Минкова (Паро), Николай Янков (Девдас), Лилия Драгоева (Чандрамукхи), Кирил Тодоров, Ирина Димитрова.

oператор: АЛЕКСАНДЪР БОГДАНОВ
mузика: КИРИЛ ТОДОРОВ
mонтаж: КИРИЛ ТОДОРОВ и СИМЕОН ЦОНЧЕВ
Сценарий: МАГДАЛЕНА МИНКОВА, ИРИНА ДИМИТРОВА, ЕЛИЦА КОНСТАНТИНОВА
Режисура: МАГДАЛЕНА МИНКОВА и КИРИЛ ТОДОРОВ

Индийци пуснаха 40 змии в данъчното в знак на протест

     40 змии бяха пуснати в данъчно управление в Северна Индия. Така двама фермери от град Басти протестираха срещу искан от тях подкуп.
Двамата индийци изсипали 3 торби с влечуги, които плъзнали из офиса и накарали служители и посетители да се покатерят по бюрата. Други панически избягали навън, предаде АФП.

   Сред плетеницата от змии със сигурност били забелязани и 4 смъртоносни кобри.
Двамата фермери от селцето Нархапур в щата Утар Прадеш отдавна настоявали чиновниците от съседния град да направят данъчна оценка на нивите им. Но служителите се ослушвали, защото искали да получат подкуп, за да свършат работата си. Тогава селяните решили да им отмъстят.

      "Областният управител ни каза, че е уважил молбата ни, но служителите на по-ниско ниво не я придвижват. Те постоянно ми искат подкуп, който аз не мога да им дам. Къде тогава да държа тези змии? Просто нямам място", обяснява единият от фермерите Хакул, който бил и змиеукротител, предаде БНТ.

     Няма пострадали вследствие на инцидента. Властите успели да заловят пуснатите на свобода влечуги.

     Поуката за корумпираните данъчни в индийския град Басти вече е ясна. Следващия път те няма да искат подкуп от змиеукротител. Защото едва ли желаят подобна сцена да се повтори в управлението им.

      http://dnes.dir.bg/news/koruptzia-zmii-indiytzi-10041246

Родени в бордеите (Born in the brothels)

      Оскар за най-добър документален филм за 2005 г. През 1998.г Зана Бриски, професионален фотограф, отива в Калкута, в квартала на червените фенери, и в продължение на години заснема живота на проститутките и техните деца – отхвърлени от обществото, на дъното на мизерията, с предопределена съдба.
Докато е там, тя се сприятелява с децата, подарява им по един фотоапарат и ги учи на тънкостите на фотографията. Голяма част от техните снимки са показани и във филма, а благодарение на тях можем да почувстваме атмосферата на мръсните стаички, в които жените проституират.

Авторите решават да направят всичко възможно, за да измъкнат децата от тяхната предопределена съдба, организират експозиции на техните снимки в целия свят и търсят училища, съгласни да ги приемат и да им осигурят нужното образование.

Целият филм го има качени на части в youtube със субтитри на български

Сикхска му работа!

Чистачите ( The scavengers)

Хората срещу Империята

© Автор: Арундхати Рой
    Превод: Златко Костадинов, Вал Тодоров

Мандарините на корпоративния свят, изпълнителните директори, банкерите, политиците, съдиите и генералите ни гледат от високо и клатят строго глави. "Няма алтернатива," казват те и пускат кучетата на войната. Тогава от руините на Афганистан, от разрушените градове на Ирак и Чечня, от улиците на окупирана Палестина и планините на Кашмир, от хълмовете и равнини на Колумбия и горите на Андра Прадеш и Асам идва смразяващия отговор: "Няма друга алтернатива освен тероризъм." Тероризъм. Въоръжена борба. Въстание. Наричайте го както искате. Тероризмът е ужасен, грозен и обезчовечаващ както за своите извършители, така и за своите жертви. Но същото се отнася и за войната. Може да се каже, че тероризмът е приватизацията на войната. Терористите са търговци на свободния пазар на войната. Те са хората, които не вярват, че държавата има монопол върху законната употреба на насилие.

Английската дума "публика" вече се употребява в езика хинди. В смисъл на "хора". На хинди сега употребяваме и двете думи "саркар" и "публика" - правителството и хората. Причината за тази двойна употреба е косвеното предположение, че правителството е нещо твърде отделно от "хората". Обаче изкачвайки се нагоре по индийската социална стълба, виждаш, че разликата между "саркар" и "публика" се размазва. Индийският елит - както елита навсякъде по света - намира за трудно да се разграничи от държавата.
В Съединените щати от друга страна размиването на разликата между "саркар" и "публика" е проникнало много по-дълбоко в обществото. Това може да бъде знак за стабилна демокрация, но за съжаление истината е малко по-сложна и неприятна. До известна степен това се дължи и на разгърнатата паяжина от параноя, подадена от щатския "саркар" и изплетена от корпоративната медия и Холивуд. Обикновените хора в Съединените щати са подведени да си въобразяват, че са народ под обсада, чиято единствена закрила и защита е правителство. Ако не е комунизма, то е Ал Кайда. Ако не е Куба, то е Никарагуа. В резултат най-могъщата държава в света е населена от ужасени граждани, наплашени от собствените си сенки. Един народ,

Дивали - празник за всички богове (Diwali)

©  текст: Н.Янков
снимки: Интернет

Какво е Дивали?

Дивали, или Дипавали е един от най-важните религиозни празници за хиндуистите. Той е индийският еквивалент на християнската Коледа и Нова година. Празник, който мало и голямо обича заради уюта на домашните обреди, размяната на подаръци, вкусните гозби и всеобщото улично веселие. Дивали означава „низ от светлини“. Това е празник на светлината като проявление на доброто и на живота, фееричен израз на победата на знанието над тъмата на невежеството.

Кога е Дивали?

Същинският Дивали се отбелязва винаги в новолунието от месец Ашвини, когато е най-тъмната нощ от годината. Но подготовката за него започва няколко дни преди това, а самите чествания траят общо пет дни.

Дните преди Дивали

* Освежаване на дома

Целият празник е едно нежно приканване и трепетно очакване на Лакшми, Богинята на богатството и благоденствието, равносилно на вълнението, с което децата чакат дядо Коледа да влезе в къщата и да ги дари с богатство и подаръци. Затова подготовката за празника включва обстойно почистване и освежаване на дома и покъщнината. Но това не е обикновено почистване, а свещенодействие.
Домът задължително трябва да сияе от чистота,

Снимки от празника на светлината (Photos from the festival of lights)

Тези прекрасни снимки от събитието на 28-ми октомври са дело на Манол Дончев. Страхотна вечер. Индия дойде с целия си блясък и хилядолетна митология, за да огрее, както никога досега малката, самотна зала в ЦИЕК.

© * http://manoldonchev.daportfolio.com/

На гости на ББТ (Guests at BBT)

Постановка по случай Дивали

Студентите от специалност Индология ви канят

на индийския празник на светлината Дивали.

Благоухания, химни на санскрит и танци

ще съпроводят светлото ни тържество.

След истории за божества и демони ще се почерпим с индийски сладки.

Заповядайте!

28 октомври 2011 г., петък, 18.30 ч.,

в Центъра за източни езици и култури,

зала 1, бул. „Тодор Александров” 79

"Сега пък в какво се забърках?"

©Интервю на Хелена де Бертонадо
 Преведе от английски Милена Николова

Първата книга на Арундхати Рой пожъна международен успех, но последната беше публично изгорена в Индия. Спечелилата Booker Prize писателка обяснява защо не може да спре да предизвиква сензации.

Не съм си мислела, че интервюто ще мине лесно. Арундхати предложи да се срещнем по време на едно нейно нощно пътуване с влак от Индор до Делхи. Ако удвоите общия брой на хората, които работят в Лондон и се връщат вкъщи всеки петък вечер с влак, да кажем, до Surrey, ще получите някаква представа за кошмара, който изживяхме.

В четири следобед се срещнахме на гарата в Индор. Рой точно се беше върнала от шестдневен протест в долината Нармада, красива област на провинциална Индия, където огромен язовир заплашва да потопи 60 села. Рой е написала пламенно есе по същия въпрос в книгата си "Цената на живота", която се разпространява в Англия от Харпър Колинс.

Нейните виждания вече предизвикаха буря от дискусии в Индия. Копия от есето били изгорени от защитници на язовира, а Върховният съд я обвинил в атакуване на величието му поради иронично-безразсъдния удар по предложението да се изплатят парични компенсации на селяните. "Повечето от селяните", пише тя, "се нуждаят от пари, колкото съдията от Върховния съд от торбичка с тор."

Във вагон втора класа всички пътници са принудени да се тъпчат по сините скамейки. Рой е наобиколена от активисти и поклонници, които искат афтографи. "Богът на дребните неща"- книгата, спечелила Booker Prize - я превърна за една нощ в нещо като национално съкровище, въпреки че това непременно води и до появата на врагове.

Рой е дребничка, облечена е

Дървото, което изпълнявало желания (The wish fulfilling tree)

Веднъж един човек бил надвит от умората и решил да си почине под едно магическо дърво, изпълняващо желания. Легнал и заспал под сянката му, а когато се събудил, почувствал силен глад. Помислил си тогава:
- Толкова съм гладен! Да имаше малко храна сега, та да хапна...

И тутакси от някъде се появила храна. Сякаш извирала от въздуха. И била невероятно вкусна! Човекът бил толкова гладен, че изобщо не се замислил от къде се е появила тази храна. Веднага я придърпал към себе си и започнал да яде...
Малко по-късно, когато вече бил заситил глада си, човекът най-после се огледал наоколо. Чувствал се удовлетворен от храната, но в съзнанието му изникнала друга мисъл:

- Ех, сега да имаше и нещо за пиене...

И тоз час пред него веднага се появило прекрасно вино. Лежейки под сянката на дървото и сладостно отпивайки от виното, разхлаждан от свежия полъх на вятъра, човекът най-после осъзнал случващото се и започнал да се удивява:

- Какво става всъщност? Спя ли още? Или духове си правят шеги с мен?

И тъй като Дървото изпълнявало абсолютно всички желания, привиденията също се появили. Те били ужасни и отвратително жестоки. Точно такива, каквито човекът си ги представял. Разтреперил се той от страх и си помислил:

- Леле, ми ако ме убият...

И те го убили.

Внимавай какво си пожелаваш!

Защото всичко може да се сбъдне...

Революцията нa мравките (The revolution of ants)

От френски: ©
Жана Русева

Един уникален експеримент в банковото дело, осъществен преди повече от три десетилетия, дава своите изключително впечатляващи плодове. Успешният, безпрецедентен пример в банката Сева в Ахмедабад, щата Гуджарат, бе последван и в други индийски щати, с което се осигури възможност на хиляди бедни, неграмотни, жестоко експлоатирани жени да вземат съдбата си в свои ръце, да отхвърлят унижението и да възвърнат човешкото си достойнство. 35-годишният юбилей на банката, рожба на женското движение SEVA (Self-Employed Women's Association) бе повод известният френски седмичник „Нувел Обсеватьор“ да изпрати свой кореспондент, за да разкаже по-подробно за тази изключителна инициатива. Ето с малки съкращения репортажа му, озаглавен „Революцията на мравките“.

Най-модерният небостъргач в Ахмедабад е седалище на редица крупни финансови учреждения. Сева банк, която се помещава в един от тези просторни етажи, не е обаче като другите. В обширния банков салон кипи оживление, всред което се забелязват единствено жени, облечени в пъстроцветно сари, в местна традиционна носия или покрити от глава до пети в черно, както повелява мюсюлманският обичай в Гуджарат. Освен това тук няма да видите блиндирани касови гишета, а служителките – само жени – са достъпни и винаги на разположение на посетителките -вложителки. Те търпеливо отговарят на въпросите им и регистрират дребните вложения – по десетина рупии (0.15 евро), което им дава възможност да изтеглят заем от 150 рупии (2.35 евро). Администраторките на рецепцията любезно помагат на неграмотните да попълват формулярите.

Банката се управлява и обслужва от висококвалифицирани специалистки, но тя всъщност принадлежи на 100 000 бедни жени, които й поверяват дребните си спестявания. Всяка най-незначителна вноска ги приближава до правото на максимален заем от 50 000 рупии (800 евро). И това е глътка въздух, защото

Нажежаване с "Лая проджект"

Six shores sharing one ocean, one sky and one language of survival and music


Laya Project’s musicians are the people of coastal and surrounding communities in the 2004 tsunami-affected regions of Sri Lanka, Thailand, Indonesia, Maldives, Myanmar and India.
This production is based on regional folk music traditions, recorded and brought back to the studio to create a composition that mixes and enhances the original recordings, and embarks on a musical journey crossing borders, while preserving the music of the people.

The Laya Project is a personal and collective tribute to the resilience of the human spirit, and is dedicated to the survivors of the 26th December 2004 Asian tsunami.

Интервю с Ашок Банкър, автор на "Принцът на Айодхя" (Interview with Ashok Banker)

Здравейте, г-н Банкър. Първо искам да ви кажа, че съм мнго щастлив, че се съгласихте да дадете интервю за нашия сайт, "Цитаделата". Сетне искам да ви кажа за скорошното издаване на първата ви фентъзи-книга, "Принцът на Айодхя" у нас. С това идва и първият ми въпрос - за вас важно ли е наистина, че романът ви е публикуван в малка страна като България?

Ашок Банкър: Благодаря за възможността, която сайта ви ми даде. Аз съм много щастлив от факта, че съм издаден в България. Размерът мже би е начин да гледаш на една страна, но за мен по-важни са хората. Вижте собствената ми страна, Индия. Тя е огромна, нй-голямата демокрация в света от 1,1 милиард души. При сегашния ръст на населението, се очаква до 20 години да сме повече от китайците, а и 54 % процента от индийците са под 30 години, което ни прави и най-младата страна в света. Но що се отнася до читатели и в частност фентъзи-фенове, Индия вероятно е голяма колкото България. Всъщност е възможно в България хората, обичащи този жанр истински да са повече. А за мен чувството е по-важно от статистиката. Така, че да, много съм доволен, че съм издаден у вас. Искам да ви уверя, че ако ще правя пътуване през държавите, в които мой книги се продават вашата страна ще бъде в списъка.

Вашият проект е много смел - вие преразказвате "Рамаяна", една от най-епичните творби в човешката история. Какво е чувството, докато пишете тази вечна история?

Звучи странно, но в моята родина, Индия, на "Рамаяна" се гледа повече като на морална притча,

"Рамаяна" в традицията на Толкин (Ramayana in the tradition of Tolkien)

Айодхя, Непревземаемият град: легендарна столица на воини и пророци. Никога непокорявана, никога непобеждавана, най-великата крепост на цивилизования свят...

Скоро ще се превърне в гробище от пепел и кръв...

Защото Айодхя лежи в сянката на обезумял демон, от когото се страхуват дори и боговете, демон, който вече е изпратил цялата си страховита армия да опустоши света на смъртните. И само Рама, принцът на Айодхя, може да предотврати яростната атака на тъмнината и да спре инвазията на демоните. Но Рама няма да се бие сам. Мечът на брат му ще го закриля, мъдростта на един пророк ще го направлява... но в последната битка само и единствено смелостта на Рама ще реши дали Айодхя да бъде спасена или прокълната навеки.
------------------

Оригиналът на „Рамаяна" е написан преди три хиляди години от един поправил се и помъдрял крадец, наречен Валмики.

Поради многото специфики на индийската култура обаче – често Рамаяна е твърде сложна и неразбираема за останалия свят – тези иначе вълнуващи истории за героизъм, саможертва и магия остават на заден план и не се радват на популярността на по-известните митове за Гилгамеш, Херкулес, Кучулейн, Беоулф. От скоро обаче един от водещите дейци на съвременната култура на Индия – Ашок Кумар Банкър – се зае да изтупа старите истории от прахта, давайки им бляскавия вид на епично фентъзи.
Ашок, който днес е на около 40 години и живее с жена си и двете си деца в Бомбай е признат за пионер сред днешните писатели на огромната и древна индийска държава. Той е автор на първите криминални романи на Индия, на първата индийска книга, публикувана в Интернет, на първия англоезичен индийски сериал, както и на много стихотворения, издадени по целия свят. Написал е и също два популярни гида – на Боливуд (индийската версия на Холивуд) и на творчеството на Стивън Кинг.
От скоро обаче той се е отдал изцяло на дръзкия си проект да претвори древните и величави поеми на страната си в завладяващо епично фентъзи в традицията на Толкин.


Очаква се книгите да са общо 7, като първите две вече са на пазара в България. Иначе правата на “Рамаяна” са закупени в 50 държави, като сред издателите са Уорнър Аспект, Орбит, “Рандъм”-Германия, Пенгуин”-Индия.

Библиография :
PRINCE OF AYODHYA: Book One
SIEGE OF MITHILA: Book Two
DEMONS OF CHITRAKUT: Book Three
ARMIES OF HANUMAN: Book Four
LAIR OF RAKSHASAS: Book Five
LORD OF LANKA: Book Six
KING OF AYODHYA: Book Seven

Похвали за амбициозния проект вече има много от “Пъблишърс Уикли, Барнс и Нобъл, Кейт Елиот, Дейв Дънкан, Хариет Клошнър и пр.
Но Ашок готви и друг изненади. След Рама той ще опише приключенията и на друг “аватар” на Вишну-Кришна, както и на Ганеш – богът-слон. Най-голямото предизвикателство обаче е историята на Великата Битка ”Махабхарата”, която ще започне да излиза през 2004 година…
Само времето ще покаже дали този нестандартен автор ще се наложи сред лютата англоезична конкуренция. Със сигурност обаче появата му не остана незабелязана.

Инфо: интернет

Люлеещото се момче ( The swinging boy)

© снимка: Амит Дейв

Жени-хиндуистки от етническата общност на синдхите носят грънци като част от 40-дневните пости, посветени на Джулелал (Люлеещото се момче), техния върховен Бог-покровител, които завършват с тържествена процесия по улиците.

Историята разказва, че Мирк шах, безскрупулен мюсюлмански владетел, нахлул в територията на днешен Пакистан и завладял местните провинции. След което владетелят дал следния избор пред всички хиндуисти в Синдх - или да приемат Върховната вяра на Исляма, или да бъдат доживотно преследвани. Хиндуистите помолили шаха за 40-дневна отсрочка, преди да дадат своето крайно решение. Потънали в отчаяние, синдхите се отдали на непрестанни молитви към бога на водата,Варуна. 40 дни молитвите не слизали от устата им. Нито се бръснели, нито сменяли дрехите си, по цял ден и по цяла нощ постели и пеели възхваляващи Варуна песни. Молели го от цялата си душа да им се притече на помощ и да ги избави от ръцете на поробителя.

На 40-я ден глас небесен разтърсил земите им: "Не се бойте, ще ви спася от Миркшах." - казал той. "Ще дойда при вас като смъртен. Ще се родя от утробата на Мата Девки в дома на Ратанчанд Лохана от Насарпур.

Всички въздъхнали с облекчение и благодарели на небесния глас. Скоро

Мумбай, мафията и Викрам Чандра (Interview with Vikram Chandra)

© От френски Жана Русева

Последният роман на индийския писател Викрам Чандра, носител на най-високата литературна награда на Индия, под заглавие "Sacred Games" получи международно признание и бе обявен за световен бестселър. Това бе повод за журналисти от сп. “Нувел Обсерватьор” да се срещат с писателя. Тази творба, която може да се определи като епичен трилър и като картина на съвременна Индия, отразява всъщност една страна от живота на всеки голям град с необхватните му проблеми.

- Подтикна ме да напиша тази книга, - споделя писателят, - потресаващият начин, по който престъпността се отразява върху различни аспеkти на живота на моя град и на света, в който живея. Впрочем криминалният роман открай време е служел именно на това. Анкетиращият автор проучва всички пластове на града – исторически, социални, и докато той разкрива връзките между света на богатите и този на бедните, между минало и настояще, читателят си съставя една своеобразна карта на света. Не единствената карта, а една възможна, частична карта. И обяснителното, разясняващо значение на тази карта прави криминалните романи толкова атрактивни, макар че най-добрите от тях създават толкова мистерия, колкото и разкриват.

Н.О - Във вашата книга Бомбай представлява сам по себе си персонаж. Този град отразява ли сложността на живота в огромната ви страна?

В.Ч. - Бомбай е град на имигранти, дошли от всички райони на Индия, дори и от чужбина. Тук се смесват много езици, общности, религии, социални слоеве и политически убеждения. Много често тези общности се обособяват в собствени жизнени пространства: жилищен блок, обитаван само от джайнисти от Гуджарат, квартал от бидонвили, населен от тамили и пр. Така че е изкушаващо да откриеш как в един микрокосмос се възпроизвежда цялото разнообразие на Индия. Но в градския пейзаж на Бомбай с характерните си крайности се зараждат условия на живот и специфични видове натиск, които изискват приспособяване, мутации и промени. Моят град ми заприличва понякога на огромен казан под налягане, в който врят и кипят безпрецедентни идеи, политики, стилове, мечти, мании и лудости. Още от самото си създаване Бомбай е бил град, в който парите могат да променят човешки съдби и съществувания: той е Златният град, който привлича мечтатели и им обещава преуспяване, ала също така, поне в моите очи, е нещо като митичния Молох, поглъщащ хора и съдби.

“Н.О” - Вие описвате бедността, корупцията, религиозния фанатизъм, насилието. За останалия свят обаче Индия е страната на Ганди, който сътвори “ненасилието”. Как си обяснявате това противоречие?

В.Ч. - Винаги ми се е струвало крайно опростенческо да се гледа на Индия като страната на Ганди.

Прекият път към рая (Shortcut to Heaven)

С всичко в Индия е така - видимото е само незначителна част от невидимото, само фрагмент от невероятните пластове на миналото и бъдещето...

Йото Пацов

Пътувай не с краката, а с душата - казва ми моят спътник Артър Бъртън като първа препоръка за пътешествието ни из Индия. Всъщност във физическия смисъл ние не пренебрегваме нито едно средство за пътуване, още повече че цената за двамата ни е напълно еднаква - ние не плащаме нищо на никого. Аз - защото нямам пари, Артър - по принципни съображения. Той е анархист-пацифист, и поради това е против "Системата" - така нарича държавата, железниците, градския транспорт, финансовата система. Вярно е, че тегли пари от сметката си в "Сити банк" за разни нужди, но е и против парите.

А аз съм пристигнал със 110 американски долара. Те постепенно се стопяват в рупии по пътя и изчезват, а трябва да ми стигнат за повече месеци напред. Всъщност разходите ни са никакви - само за минерална вода, рядко за малко храна, когато изнемощеем съвсем. Иначе пътуваме пеша - както незабравимите 130 км от Алахабад до Варанаси след воловете на поклонническия керван, или на автостоп, както от Бодгая до Навадуип и Маяпур, през гъсталаците на Бенгалия, или гратис - както по корабчетата на Ганг - от Дакшинесвар до Калкута. Най-интересно е по влаковете, за които също не си купуваме билети, макар че във всеки вагон пише на сто места по стените - заловеният без билет се осъжда на три години каторга.

Нищо - ние си пътуваме гратис, защото Артър не е съгласен със системата. Влаковете тук са особени

Хампи (Hampi - Bedrock of India)

                 



    © снимки Бай и Elenikindia, 2010

      С погълнатите от джунглата древни руини, превзети от стадата маймуни, разхвърляните по хълмовете неръкотворни и ръкотворни каменни формации, изкусните каменни улици, аквадукти, крепостни стени, умивани от море от зеленина, със своята величествена река Тунгабхадра, пеещите колони на храма Виттхала и още редица великолепия, Хампи навява асоциации едновременно на древен Рим, Мачу Пикчу, джунглите на Маугли и Бедрок на семейство Флинтстоун от каменната ера. 
    За всеки случай няма човек, посетил Хампи, който да не му е отредил специално място в раклата от спомени. Дали заради магията на светлините и хипнотичната храмова музика, дали заради силата на камъка, говорещ чрез своите съвършени форми, или заради отсъствието на време, откъсването от оживлението и хаоса, пулсиращ във вените на другата Индия, но Хампи безспорно е изящна картина за сетивата, спасителен пристан за душата.

Общите според Стефан Цанев думи в българския и хинди

 
     Хванах се чак сега да чета книгата на Стефан Цанев, Българските хроники, която е една от най-успешните (по продажби) книги на българския пазар през последните години заедно може би с тези на Петър Добрев. А недoмислиците в книгите им са като слонски тафтак на масата – не може да не ги забележиш, колкото и да ги харесваш като писатели.


    Дори няма да коментирам твърденията, че Великата китайска стена е строена заради набезите на българската армия, че Шумер и Индия са издънки на нашата цивилизация, съществувала, видиш ли, още преди 33 000 години пр.Хр, когато другите народи още са ходели под масата, че маите, ацтеките и инките са българи, които просто са сменили модата с по-пернати одежди, че египетските фараони са наши хора, както и етруските и много други. Това в крайна сметка са всеизвестни факти, в които ако не другите, то можем да убедим поне себе си. Важното е да вкараме няколко атмосфери въздух в схваналото се над клекалото самочувствие, което откак започна да си бърше задника с ръчичка, взе и много да намирисва.

     Правилно отбелязва г-н Цанев, че другите народи провъзгласяват

Аз съм Повелителката на подправките ( I am the Mistress of Spices)

На митичния остров на жените млади послушнички овладяват силата и магията на подправките. След като влиза в ритуалния пречистващ огън, всяка от новите Повелителки на подправките се озовава в далечен град, за да лекува болките на индийските имигранти със своите магически умения… Те са безсмъртни, но нямат право да се сближават с никого, нито да обичат – принадлежат само на подправките. Тило – най-умната, най-надарената, най-обичаната, най-непокорната Повелителка избира своя град – Оукланд, САЩ. Тя има дарбата да вижда в сърцата на своите сънародници и да изпълнява най-съкровените им желания. Но не може да последва повелите на своето сърце.В малкото магазинче, изпълнено с ухания, заедно с подправките Тило дарява и надежда и щастие.



Филмът по книгата на Читра Дивакаруни “Повелителката на подправките” (ИК “Кръгозор”) излиза на голям екран през 2005 г. Основна причина за успеха му е участието на голямата звезда на индийското кино Айшвария Рай. От американска страна блести Дилън Макдермът в ролята на загадъчния архитект Рейвън, в когото героинята на Айшвария се влюбва и заради когото нарушава основните правила на Повелителките на подправките: да помага на клиентите да осъществят желанията си с помощта на подправките, но никога своите собствени; никога да не излиза от магазина и никога да не бъде докосвана по кожата. Предлагаме откъс от книгата.

Подправките са моята любов

Аз съм Повелителка на подправките.
Мога да работя и с други неща. С минерали и метали, с пръст и пясък, с камък. Скъпоценните камъни с тяхната студена чиста светлина. Течностите, които вливат своите цветове в очите ти, докато те заслепят напълно и вече не виждаш нищо друго. Изучих всичките на острова.
Но подправките са моята любов.
Познавам произхода им и значението на цветовете им, познавам аромата им. Мога да назова истинското им име, дадено им в началото, когато земята се е разтворила като напукана кожа и ги е предложила на небето. Тяхната изгаряща сила тече в кръвта ми. От амчура до шафрана (амчур (аmchur) – манго на прах. Шафранът (zafran) - подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus); смята се за най-скъпата подправка в света, цената й може да стигне над 2000 евро на килограм. – Б.пр.), всички те се подчиняват на моите повели. Нашепват ми тайните си свойства, разкриват ми своята древна магия.
Да, всички те притежават такава магия,

O re piya / Rolling in the deep

Just brilliant - India revealed

Four years in the making, Discovery Atlas: India Revealed is a stunning portrait of an incredible nation. By following the lives of several people across India, we discover the country’s heart and hopes and dreams.

Viewers will meet Jyoti, a boatman who helps pilgrims carry out sacred Hindu rituals on the banks of the River Ganga, and Krishna, the cable guy of Asia’s biggest slum, who brings charity to an extraordinary and tightly knit community.

Geeta, the wedding planner for India’s growing elite, helps couples realize the wedding of their dreams, along with all its elaborate traditions. At Rishikesh, nestled in the foothills of the Himalayas, captured in all their majesty, we meet 9-year-old Anuj, a farmer’s son who, with the help of Swami Chidanand Saraswati, will train to become a pandit.

Discovery Atlas: India Revealed presents this beautiful and complex nation to the world with stunning photography and gripping stories. It is a documentary that will excite those who don’t know India, but may also be a film that will be a source of great pride for those who love the country.

Шантарам (Shantaram)

Световният бестселър „Шантарам” - автобиографичен роман за лудия живот на Грегъри Дейвид Робъртс откакто се появи на пазара предизвиква нестихващ интерес сред българските читатели.

Българският издател на книгата – Светослав Коев от издателство „Оргон ” избира да издаде книгата на Дейвид Робъртс, защото открива истинска провокация в живота на автора и главен герой. „Когато се спрях на книгата, бях силно заинтригуван от преживелиците на Грегъри Дейвид Робъртс. Поразтърсих се из интернет за видео и това, което впоследствие видях, изобщо не излъга очакванията ми”, споделя за frognews.bg Светослав Коев и продължава ентусиазирано: „Грегъри бе симпатичен, а противопоставянето между престъпния му живот и 100-процентовото му обаяние на джентълмен, което излъчваше, още по-силно ме заинтригуваха. Комбинация, сходна с романтичната представа за мафиотите от едно време. Писах му един имейл, на който той отговори същия ден. Впоследствие нещата се развиха доста бързо и когато, обаче получих книгата, се оказа, че тя вече надхвърля очакванията ми! Подейства ми леко зомбиращо, а красотата и стилът й за мен бяха просто безпрецедентни. След толкова книги, които познавам, не можех да я сравня с никоя друга. И взех решението да я издам у нас”.

Това, което прави различен романа „Шантарам” от другите книги е липсата на лъжа в историята. Според Светослав Коев романът е и емоционален, и безумен, и богат, но и някак недистанциран, човешки, на някого, който през цялото време чувства, мисли и будува. Това е съвременен разказ на жив човек с уникална съдба, подплатен с ненасилена и животворна философия.

„Шантарам” е създаден

Пробитото гърне (The cracked pot)

Един носач на вода в Индия имал две големи гърнета, които носел окачени на двата края на прът, а прътът слагал на рамото си. Едно от гърнетата било леко пукнато, затова носачът успявал да го занесе от потока до къщата на господаря си едва наполовина пълно, докато другото било съвсем здраво и не изпускало нито капка. Така носачът пристигал в къщата на господаря си с гърне и половина, вместо с две гърнета с вода. Това се случвало всеки ден в продължение на две години.

Разбира се, здравото гърне много се гордеело, че било идеално и вършело страхотна работа. А горкото спукано гърне, засрамено от своя недостатък, било много нещастно, че отговаря само наполовина на поставените му изисквания.

След две години угризения и усещане за горчив провал, то проговорило на водоносеца край потока:

- Срамувам се от себе си и искам да ти се извиня.

- Защо? – попитал го той. – От какво се срамуваш?

- За изминалите две години успявах да пренеса само половината от обема си, защото пукнатината позволява на водата да изтича през целия път до дома на господаря ти. Заради моите дефекти ти трябва да вършиш повече работа и не получаваш заслуженото за усилията си.

На водоносеца му станало жал за горкото гърне и със съчувствие му казал:

- Когато се връщаме към къщата на господаря, искам да обърнеш внимание на красивите цветя покрай пътеката.

И така, докато се изкачвали по хълма, старото спукано гърне забелязало слънцето, което огрявало красивите цветя покрай пътеката, и това го ободрило малко. Но накрая, щом пристигнали в къщата, то отново се почувствало зле, защото половината вода и този път липсвала. Тогава гърнето повторно се извинило на носача за своя недостатък.

В отговор носачът го попитал:

- А забеляза ли, че има цветя само от твоята страна на пътеката, а не от страната на другото гърне? Стана така, защото аз знаех за твоята особеност и реших да се възползвам от нея. Затова я превърнах в предимство. Посях цветни семена от твоята страна на пътя и всеки път, когато се връщахме от потока, ти ги поливаше. От две години аз късам тези цветя и украсявам масата на господарите си. Ако ти беше обикновено гърне, те никога нямаше да се порадват на тази красота.

Всеки от нас има своите уникални качества. Ние всички сме спукани гърнета. Затова не се притеснявайте от недостатъците си. Признайте ги и ги превърнете в извор на красота.



Не забравяйте, че в слабостите си ние откриваме своята сила.



из книгата „Скритият дар“ на Джериес Авад.

Словесната мандала* на Джумпа Лахири

от Надя Розова

Пристъпвам крачка след крачка в изящното словесно пространство на деветте разказа от сборника "Преводачът на болести" от Джумпа Лахири (изд. "Жанет 45", превод Зорница Христова, редактор Иглика Василева). И не ми се излиза оттам. Всичко тук е ведро, дисциплинирано, бдително, без претенциозни и евтино прицелени в читателското внимание похвати, реалистично и мечтателно нежно, прочувствено, но не сантиментално. Едно наглед статично пространство, ала под повърхността откриваш стаеното страдание, овладените разнопосочни пориви – на изток и на запад, назад и напред във времето, към необходимостта и за принадлежност, и за самостойност, отдалеченост и близост в уместното съотношение. А в твърдата сърцевина е истината. Без поука. Такава, каквато е – изгнаничеството. Обитателите на този словесен свят

Белият тигър - Аравинд Адига (The white tiger by Adiga)

   от Йордан Ефтимов

   Аравинд Адига започва кариерата си като репортер за капиталовите пазари на Financial Times и Money, а сред първите герои на интервютата му е Доналд Тръмп. След това от списание TIME го изпращат за три години в Южна Азия и тъкмо по време на престоя си там написва дебютния си роман "Белият тигър". Адига беше на 33, когато през октомври 2008 спечели наградата "Букър". Година по-късно романът вече е в списъка на най-добре продаваните сериозни книги на всички времена – с половин милион екземпляра, достигнали до читателите. Рискувам с това начало да създам погрешната представа, че Адига е написал пълп фикшън, но истината е, че най-силните четивни романи, спечелили "Букър", застават редом до Дан Браун, Джоан Роулинг и Лий Чайлд в класациите по продажби.

    Нормално е да подозираме носителите на награди в претенциозно писане и експериментаторство. И Адига също знае доста хватки, разбира се. Но измежду носителите на "Букър" романът му е сравним само с "Животът на Пи" на Ян Мартел – също толкова трогателна, човешка история. Казано на езика на литературознанието, "Белият тигър" е билдунгсроман – а това значи историята на порастването и влизането на един човек в менгемето на живота. Героят му Балрам Халваи се представя като предприемач, а цялата книга е изградена като сбор от писмата му до китайския министър-председател, писани в течение на една седмица от един смахнал се беглец от закона. Писма, в които Балрам разказва как се е родил в гладните поля и калните паланки, в мъртвата утроба на едно село край малък приток на Ганг, където четирима дерибеи владеят хора, стока и животи. Разказва как се е родил на място, където изборите винаги са тотално купени, а събирането на рекет е най-нормалната практика. Разказва за опита да се измъкне оттам, като се научава да чете (прякорът му Белия тигър идва от това, че е единственото грамотно дете в селото, интелектуален албинос) и да шофира, как си намира работа в големия град Бангалор като (втори!) шофьор на един чорбаджия и как полека-лека започва да краде от него.

    Разказът на Адига обаче е толкова бърз, историите връхлитат толкова динамично, че картината на една Индия от деветдесетте години се уплътнява пред очите ви като образ с висока резолюция. Този свят не е особено симпатичен, но ни е толкова близък: къщите на баровците с полилеите в тоалетните; учителите, които обират помощите за бедните, под предлог че не получават заплати; седмичникът с убийства, който утешава всички слуги; далаверите с безмитните стоки и какво ли още не. И навсякъде с едно горчиво чувство за хумор, което издава не само майстор на словото от класа, но и интелектуалец с реален поглед към живота, който разбира цялата невъзможност светът да бъде справедлив и въпреки това не изпада в цинизъм.

Сънят (The dream)

снимка: Интернет
откъс от "Химикал, шоколад и две рупии"

Сънят
из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“


     Върнахме се от Южна Индия посред нощ. Денят тъкмо се излюпваше. Спеше ни се, но щом се озовахме пред гарата, ни шамароса студеният декемврийски вятър, коeто в Агра минаваше за същинска зима. Градусите бяха малко над нулата, а ние още не бяхме сменили леките ризки и панталони с по-плътни и дебели. Макар рикшата да не беше най-доброто превозно средство в студа, тъй като беше открита, нямахме друг избор. Щяхме да позъзнем половин час, докато се приберем в студените стаи на общежитията. Качихме се. Вятърът беше ужасно резлив, но изведнъж видяхме нещо, което мигом ни сгря, досмеша ни, макар и да не беше за смях. Покрай канализацията бяха наклякали мъже и жени, явно от бедните прослойки, които превръщаха всяко място от улицата в открита тоалетна. Оголили задници, някои от тях си хортуваха без капка свян и щом минахме покрай тях, ни подариха от своите най-невъзмутими усмивки.
Ето че най-сетне се прибрахме. Събудихме загърнатите с по пет одеяла пазачи, приличащи на чували пълни с картофи, и се вписахме в книгата за влизащи и излизащи.

Урок от природата (Prakriti ki siikh)

          превод от хинди: Elenikindia ©

पर्वत कहता है शीश उठाकर

तुम भी ऊँचे बन जाओ ।

सागर कहता है लहराकर

मन मेँ गहराई लाओ ।

समझ रहे हो क्या कहती है

उठ-उठ, गिर-गिर,तरल तरँग

भर लो,भर लो अपने मन मेँ

मीठी-मीठी मृदुल उमँग ।

धरती कहती है धैर्य न छोडो

कितना भी हो सिर पर भार ।

नभ कहता है फैलो इतना

ढक लो तुम सारा सँसार ।

Parvat kahta hai shiish uthaakar 

tum bhi uunche ban jaao. 

Saagar kahtaa hai lahraakar 

man men gahraaii laao. 

Samajh rahe ho kyaa kahtii hai 

uth-uth, gir-gir, taral tarang 

bhar lo, bhar lo apne man men 

miithii-miithii mridul umang. 

Dhartii kahtii hai dhairya na choRo 

kitnaa bhi ho sir par bhaar. 

Nabh kahtaa hai phailo itnaa 

dhak lo tum saara sansaar.

И планината рече: "Глава вдигни 

човеко, като мен висок бъди", 

а морето рече, докато къдреше вълни: 

"В сърцето побери моите глъбини". 

Разбираш ли какво ти дума, 

диплещата се морска вълна, 

да напълниш, напълниш своята душа, 

със сладостна и нежна наслада. 

И земята рече: "Търпение не губи, 

колкото и тежък да е товарът на плещи" 

И небето рече: "Умът си разпростри, 

и с него светът обгърни."