Перфектната двойка
Последното пътуване. След него се връщахме в родната България, която вече започваше да ни липсва. Но мисълта за края също ни натъжаваше. Краят на свободата, на приключението, на учението, на необятното, необозримото и неизброимото. И за накрая бяхме оставали най-апетитното. Малко познатото място - планинския щат Джаму и Кашмир.
Джаму и Кашмир – най-северният индийски щат, разположен на границата с Пакистан и Китай – е бил любимо място за отдих на моголските династии от миналото, но и днес продължава да пленява окото и сърцето на туриста със своите магични планински пейзажи. Тук земите притежават онази удивителна способност да карат човек да скланя глава в израз на безмълвно, интуитивно благоговение. Няма друго място в Индия, което така силно да напомня на швейцарските Алпи. Няма друго място, което зад всеки завой да поднася на туриста или поклонника толкова могъщи и прелестни изненади. А това, което прави щата дори още по-уникален е, че притежава три своеобразни лица. Сякаш трима братя с три различни вери са намерили дом под покривалото на Хималаите.
Кацнал върху първото възвишение, издигащо се от Пенджабските низини, се намира град Джаму - зимната столица на щата. Градът е известен още под името Дуггар, тъй като е основан през 1730 г. от знатната раджпутска династия Догра, преселила се на север от земите на Раджастан. И днес догри се говори сред по-голямата част от населението, което е и преобладаващо хиндуистко. Заради по-добрата си инфраструктура Джаму е икономическият център на щата, което обаче не му пречи да бъде познат още като “Град на храмовете”. Най-добрият начин да добиете ясна представа е като се качите на платото, върху което е построена близо тристагодишната крепост в града – Баху форт, откъдето ще се разкрият чудните терасовидни градини на моголските владетели, лъкатушещата река Тави и хилядите храмови куполи и кули, извисяващи се над този интересен град.
Но Джаму привлича най-вече със скалното светилище Вайшнодеви. Всяка година стотици хиляди поклонници изминават разстоянието от 13км от градчето Катра до височинното скално светилище Вайшнодеви, минавайки през тесни участъци и ледено студени води, за да отдадат почит на трите женски изображения в дъното на дългата 30 метра пещера.
Второто лице на щата, областта Кашмир, представлява смарагда в короната на Индия. А най-сияйно смарагдът блести в Кашмирската долина, притисната като сандвич между Хималаите и Пир Панджал. За тези места император Джахангир се изказва по следния начин: „Ако има рай на Земята, то това е Кашмир.“ Моголските владетели изминавали големи разстояния само за да се насладят на тихите, прохладни летни дни и нощи. Кашмирската област, в която ислямът се изповядва от 97 % от населението, предоставя идеални условия на земеделци, рибари, скотовъди, търговци и занаятчии. В цяла Индия са известни кашмирските портокали, праскови, ябълки и череши. Няма човек, който да не е чувал за качеството на кашмирския шафран и вълна, а в спорта най-добрите хилки за крикет са смятани тези, правени от кашмирска върба. Популярността на Кашмир сред европейците се дължи най-вече на места като Шринагар, посещавани в миналото от видни личности като Нийлс Армстронг и фамилията Рокфелер. Във Шринагар Западът и Изтокът, Северът и Югът сякаш се сливат в едно. Старият град, истинското лице на Кашмир, е запазил своя средновековен вид, множеството канали и мостове над река Джелам наред с плаващите гондоли и отразяващите се в огледалната повърхност на езерото Дал разбовани лодки-къщи те карат да се чувстваш като във Венеция. Но Венеция, такава каквато никога не си я виждал. Защото освен всичко друго Шринагар е и “град на градините”.
И ако Шринагар вече ви е пленил, то не забравяйте, че само на 50 км от него, се намират други две незабравими места. Няма нищо по-великолепно от това да се спускате със ски или сноуборд по снежните върхари на Гулмарг, да вървите пеш заедно с милиони хора към природния феномен на пещерата Амарнатх, където се съхранява голям леден Шива лингам, или да се разхождате в Пахалгам сред тукашните светлолики мъже, облечени в дълги до земята, вълнени роби, да слушате тропота на конски копита, докато топите хляба в кюфтета с доматен сос и млечно къри и отпивата чай кехва, приготвен от единайсет местни подправки.
Третото характерно лице на щата е
будисткия и рядко населен Ладкх. “Земята на високите проходи”, както в превод се чете името представлява безмерна пустинна шир със стени от камък и лед, които разделят Индската долина от Тибет, Кашмир и Химачал прадеш. В този недокосван от мусоните регион слънцето грее в 300 дни от годината, а нивата на дъждовете са сравними само с тези в пустинята Сахара. За вода местните разчитат изцяло на зимните снегове и топенето на глетчерите, които напояват полетата с жито и ечемик, разположени на три-четири хиляди метра надморска височина. Въпреки своите сурови условия, Ладакх често е сравняван с митичната Шангри-ла - онази неземно красива, магична страна на благоденствие и хармония, тъй като благодарение на своята географска обусловеност районът останал непокътнат от множеството колониални войни, културни и икономически революции. В Ладакх сякаш времето е спряло и човек може да проследи далечните, непрекъсвани традиции на тантристкия будизъм. Тук духът на Тибет и тибетската култура са по-живи отвсякога – молитвени флагове, мантри върху скалите, звук на рогове и тъпани, ритуални танци с маски, стрелба с лъкове, ръчно тъкане, сирене от як и тибетски мекици – всичко това е неразривна част от Ладакх.
И точно в Джаму,най-военнизирания и рисков щат, се случи един от нас да загуби своя паспорт...Бяхме късметлии, че ни допуснахме да преминем Кашмир. Не и без да намекнат, че ще трябва да "почерпим".
Не можеше да си тръгнем от Шринагар, без да сме посетили прочутите моголски ботанически градини като Шалимар Багх, Нишат Багх, Чашма Шахи, които се смятаха за своеобразен апогей в уменията на майсторите по парково строителство от XVII в.
Няма коментари:
Публикуване на коментар