вторник, 8 декември 2009 г.

"На върха на хълма" ( Gangtok - On top of the Hill )


Нейде в Бихар...по пътя за Гангток...


© снимки: Еленикиндия, 2008




Традиционно земеделско селце





    Столицата на Сиким се нарича Гангток, което в превод ще рече „на върха на хълма“. Съвсем точно описание, като се има предвид, че е разположена на 1437 метра надскорска височина. Да вървиш по улиците на града е като да катериш планински склон – те са стръмни като ски писти, затова повечето жители предпочитат да се придвижват с местните таксита джипове, които побират до девет човека. Може да се каже, че тридесетте хиляди жители и многото джипове не са се отразили толкова зле на столицата и тя все още е едно приятно място за живеене, в което чистотата е това, което най-много бие на очи. И как няма да е чисто, когато управляващата партия на щата Демократичен фронт на Сиким има репутацията на най-екологично ангажираната партия в Индия, след като налага забрана за употребата на найлонови торбички в целия щат и санкционира големите замърсители на водоеми!
      Иначе напук на своята изолираност градът е модерен по европейски, а хората носят най-новите модни изделия. Всъщност колоритът е голям. Освен модерните младежи се мяркат будистки монаси с виненочервени роби и маратонки, деца и юноши в зелени и сини униформи, възрастни тибетки с традиционни престилки и модерни чанти, непалски преселници с ризи и панталони с ръб отпреди тридесет години, и кореняци, известни тук като лепча и бхутия, които обикновено се застояват покрай бутиците за алкохол. Този прогрес се дължи на услията на Делхи да приобщи региона към себе си.
      Сиким е сгушен между кралствата на Непал и Бутан и служи като естествен проход от Индия към Тибет. Неговата стратегическа позиция се сторила твърде важна за Делхи, за да бъде оставен да се управлява от независим сикимски крал, който не хранел особени симпатии по Делхийските въпроси. През 1962 г. китайските игли убождат Индия чрез инвазията си в тези територии, а откакто Китай отказва да признае претенциите на Индия към щата, централното правителство заделя милиони рупии за изграждане на инфраструктурата в района, за инсталиране на бойни установки и радари, за осигуряване на електроенергия и питейна вода на жителите, както и за развитие на местната индустрия, в която водеща роля има производството на алкохол. Ако в останалата част от страната пиенето на алкохол се смята за позорно и това кара пиячите да се крият в кьошетата на притъмнени заведения или улички, в Сиким не е рядкост да видите изпаднали в безсъзнание, сумтящи фигури, проснати на паважа. Тук всяко второ заведение предлага сикимска бира, ром или уиски, а в селата най-популярна е тонгба – бира от ферментирало просо, поднесена в малко дървено каче с бамбукова сламка.


В храма на Ганапати, Отсранителят на пречките. Любимо божество за всеки предприемач и търговец.



Молитвата на пеперудата..



Мрежа от молитвени флагове със свещени мантри по тях закриля всеки будистки храм в Сиким.








    В просторния открит зоологически парк-резерват. Беше наистина огромен, затова на брошурките, които ни раздадоха пишеше следното: „Елате с много време и търпение!“ Това не звучеше обнадеждаващо за тези, които непременно искаха да видят животни.


Замърсяването е една от рожбите на нашата свръхбезотговорност.


Не съм толкова смел, че да се изправя лице в лице с мечка. Дели ни една ниска стена, която е трудно преодолима за дребния ръст на хималайския мечок.


Задава се буря.


Брутално опръскан с леопардски секрет





Прилича на азиатска цивета, но дали е такава, не помня.


Няма коментари:

Публикуване на коментар