Снимки: Еленикиндия, 2007
Трака-трак с високопланинската теснолинейка.
Красотите на Сините планини
Керала е от малкото примери за що-годе успешно комунистическо управление. Стандартът е по-висок в сравнение с този в повечето индийски щати, културата и туризмът са в своя апогей, а нивото на грамотност е едно от най-високите в Индия - 95 процента.
Колам беше най-близката точка, където можехме да се насладим на кратко плаване с лодка по 900-километровата естествена мрежа от пресичащи се водни канали, образували се от дейността на вълните и теченията.
Кералските лагуни са нещо изумително. Сладка вода от трийсет и осем реки се слива със солените води на Арабско море. На някои участъци баражи не позволяват на солената вода да проникне навътре. Освен канали и острови районът е нашарен и с много езера, сред които Вембанад е най-дългото в цяла Индия.
Ние цепехме бавно тихите води, докато лодкарят гребеше с бамбуков прът по широки, колкото да се разминат две канута, канали. От време на време водачът разклащаше
лодката, ей така на шега, защото „вътре имало крокодили“. Там, където водата зеленееше, със сигурност не беше от крокодилска кожа, но знам защо небето червенееше - заради стотиците червeногърби кани, кръжащи над рибарниците. От време на време отбивахме встрани и посещавахме домовете на обикновени селяни, които се занимаваха с ежедневните си дела. Показаха ни как на нещо като чекрък майсторят въжета от нишките на кокосов орех, как правят лодки по традиционен начин, като съшиват дъските една за друга с яко въже. Това бяха двата основни поминъка в Колам, с които той се славеше от векове. Другите два бяха отглеждането на кашу и производството на палмова бира или палмово вино, както някои го наричат. Обучен катерач заема удобна поза в короната на палма. После прави фини разрези върху стъблата на листата и оттам потича сок, който събира в гърне, прикачено с въже за кръста му. Извлеченият сок е сладък като кленов сироп и при варене се сгъстява, а от сместа стават вкусни бонбони. Ако сокът бъде оставен да ферментира, от него става питие с пет процента алкохолно съдържание. За по-добър вкус някои смесват соковете на различни видове палми. Освен че видяхме традиционни занаяти, лодкарят ни изнесе и урок по ботаника. Показа ни сорт ананас, който растеше от бодлив храст и даваше един единствен плод. Разведе ни да видим къде расте черният пипер, джинджифилът, босилекът, а накрая ни разкри местно лекарство против кашлица и болки в гърлото.
Беше трудно да се разделим с нашия страхотен лодкар, чието име обаче не запомнихме. Докато чакахме колата да ни върне обратно в хотела, момчетата влязоха да поплуват, а момичетата останахме на брега и си киснехме краката. Водата беше мека и приятно хладна. Бяхме прекарали хубаво. Навярно бяхме сред многото туристи, които с мъка щяха да напуснат Керала. Докато галех с крак повърхността на водата си мислех за нея и за хората, които зависят от нея. Естествени и човешки процеси сериозно застрашаваха равновесието на тези уникални места. Според официални данни нивото на водата е спаднало драстично в сравнение с това през XIX в. Друг проблем е разрастващият се хиацинт - воден плевел, който се размножава необикновено бързо. Растението е способно за един месец да покрие водна площ от около 400 кв.м. Тази огромна маса от растения може да намали до такава степен кислорода във водата, че всички риби в нея да загинат. Сериозни проблеми с хиацинта имат и водоемите в близост до Калкута, където ливадите от мъх правят невъзможно корабоплаването по ръкавите на Ганг. Ако неблагоприятният процес продължи, скоро в резултат от плътното покритие на реката хората преспокойно ще могат да я прекосяват пеш. Борбата с плевела е много трудна. Всички опити за премахването му с машини удрят на камък, а използването на химически средства води до замърсяване на водата.
Пред местните стоят и други проблеми. Индустриализацията и туристическият интерес са посрещани винаги радушно, с надежда за по-лек живот. Но благодарение на тях степента на замърсяване на водата се увеличава с всеки следващ сезон. Правителството се опитва да насърчи собствениците на лодки да монтират слънчеви панели и резервоари за отходните води, както и да използват природно чист газ. Докато дойде моментът обаче, в който тези идеи ще станат масова практика, ще минат още много сезони, в които местните ще се тревожат за качеството на водата, с която напояват насажденията си.
-->
Ние бавно цепехме тихите води, докато лодкарят гребеше с бамбуков прът по широки, колкото за две канута канали. От време на време водачът разклащаше лодката, ей така на шега, защото „имало крокодили“.
Кингфишър или рибарчето е една от най-често срещаните птици в Индия заедно с малките зелени дългоопашати папагали със сребърен пръстен около шията.
Това семейство ни показа как се плетат въжета от кокосови нишки.
Ето ги и въжетата! Изключително здрави!
А този мъж ни показа как правят лодки, като съшиват дъските една за друга.
Другите чести властелини на небето са червените кани и морските орли.
А това е ананас, растящ от храст. Винаги съм си мислил, че ананасът расте по дървета, а не по храсти.
"Да му резна ли гръцмуля...на кокоса?"
Ние бяхме единствените „бледолики“ на целия плаж. Изпъквахме като бели бобени зърна върху черен плат.
Насред цялото това бунище боси деца ритаха футбол.
-->
Изчакахме синия небесен гигант да погълне червеното слънчево кълбо и се запътихме обратно към хотела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар