Градът с цвят на небе ( The blue sky town )

© Снимки: Еленикиндия, 2008


-->

Бунди е градът, който бе вдъхновил известния писател Ръдиард Киплинг да започне работа върху „Ким”.

Той беше повече от очарователен.

-->От нивото на звездите ни наблюдаваше великолепната, сгушена в буйна растителност крепост Тарагарх.

-->

Влизането в двореца ни се отрази освежаващо .

-->

Къщи с небесно син цвят и традиционни жилища хавели, с пищни орнаменти и богато минало.

-->

Пред нас проблясваха удивителни тюркоазени и златни стенописи, повечето от които свързани с бог Кришна.

Да, такъв е индийският английски. Както го говорят, така и го пишат. Тук снимането с видео камера трябва да е "забранено", но думата е обезобразена до неузнаваемост.

-->

Темите и мотивите по стените бяха типични за моголския стил - сватбена процесия, батални и ловни сцени от живота на махараджите.

-->

Като че бяхме нахлули в маймунско заведение, с табела на входа: „За хора влизането е забранено!“.

Малки стъпала водеха към покрива, където се простират дрехите и се пускат хвърчила.

Куки, един необикновен човек с невероятна история, ни заведе там, където малцина чужденци бяха стъпвали - в каньон, осеян с праисторически находки, които той сам бе открил.

-->

Все едно земята бе разпорила гръдта си и бе показала сърцето си, туптящо с живот и пръскащо красота.

-->

Тук за момент забравихме за типичния Раджастан и навлязохме в една влажна, свежа, зелена „пустиня“, каквато не бяхме виждали досега.

Храмове, наподобяващи тези в Кхаджурахо има на много места в Индия.

-->

Комплексът от храмове с еротичен привкус по архитектура приличаше досущ на своя знаменит брат-близнак в Мадхя Прадеш, но отстъпваше по мащабност и разнообразие.

На "човката" на тази скала е кацнал египетски лешояд, който след малко ще литне под заплахата от приближаващата Елена.