петък, 11 декември 2009 г.

Аграрен живот ( Agrarian life )


©
Бележки върху особеностите на живота в Агра през първия месец
из дневника на Елена: „Ученици на Бхарата“




б) Шумът

Да, първата ми представа за Агра беше за невиждан хаос. Ето така трябва да е изглеждал библейският Вавилон в своя залез.
В първите дни най-трудно ми беше да свикна с шума, с постоянния поток на движение, с неразборията от викове, крясъци, звънци, клаксони и молитвени песни в синхрон с боботене на двигатели и свирене на тромбони. Да говориш с някого на улицата е като да се опитваш да надвикаш машините в текстилна фабрика. Десет пъти повтаряш едно и също и накрая ти кимат, като че са те разбрали, ала ти отговарят нещо съвсем различно. В края на деня главата ти се пръска от болка и ти се ще да я метнеш през балкона. Просто сетивата и главно ушите на европееца не са пригодени за подобна какофония от звуци. А индийците са закърмени с нея от деца. Непрестанният шум действа смазващо на организма. Състарява го, скъсява живота му. Може би затова индиецът намира в религията, в трансовото рецитиране на химни, в упражненията за дишане и в медитацията онази животоспасяваща частица мир и подреденост, за която подсъзнателно копнее той. За някой покоят е крайна цел, но за мнозина той е временно бягство от шума. Анти-стрес хапче, без което ще изперкат.

в) Обществени порядки
Скоро научих няколко жизненоважни неща. Институтът ни не се намираше в квартал на хомосексуалисти, както си помислих в началото. Не, причината не беше в прилепналите панталони тип „чарлстон“, късите розови ризки....
с брокат и напоените с мас коси на момчетата в квартала. Истината беше съвсем друга. В консервативно общество като индийското, в което за момичетата и момчетата е непристойно да общуват пряко по между си, и в което мъжете обикновено не влизат в интимни отношения с жена до момента на брака, (а ергенлъкът може да продължи доста дълго!) постоянната дружба с връстници от същия пол води до видими отклонения. Както знаехме, контактът между момче и момиче е строго осъждан, подиграван и сериозно коментиран, докато за напълно естествено се приема момчета или мъже да се държат за ръка или да прокарват пръсти през косите си. Било израз на дълбоко приятелство! Гледката, повярвайте ми, не е никак очарователна! Особено когато някои хора умишлено демонстрират своята близост и лесно минават границите на благоприличието.




Древност и съвремие ведно.








Кръстовището се нарича "Бхагван" ( Господ). Името е в пълен контраст с ужаса и хаоса, които царят тук. На Бхагван най-често идвахме, за да изпием за отскок по някои прясно изстискан фреш или да си купим един-два зеленчука.


Така и не влязохме вътре. Твърде много хора, твърде много задух.


А, гарата е великолепна възможност да наблюдаваш хорското поведение и интересните им привички. Има достатъчно време за това, влакът така или иначе ще закъснее.




Най-благодарният поглед. Такъв трудно ще срещнеш у човека.






Тези три наши колежки сякаш са настоящи превъплъщения на онези три важно гледащи фигури над тях...


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...