Плаващият град ( Floating town )

© текст и снимки: Еленикиндия, 2008

Керала, най-южният щат на Индия, представлява дълга, тънка брегова ивица, рязко очертена от назъбения хребет на Западните Гхати. Този район с благоприятен климат е пълен с главозамайващи пейзажи. Според легендите той е изплувал от морето, когато Бог хвърлил брадва в дълбоките води, като по този начин им повелил да се отдръпнат. Плодородни оризища, къщи с червени керемиди, кокосови горички, палми, люлеещи се на повея на лекия бриз, водни зюмбюли и винтообразни иглолистни дървета. Представете си не по-малко от 40 реки, преплитащи се по пътя си през хълма, за да се влеят в обточените с палмови дървета лагуни и оттам в морето.

Кочи,„Кралицата на Арабско море“, е един от най-хубавите пристанищни градове в света. От древни времена Кочи е бил важна пристанищна спирка за редица народи.Това е мястото, където пътешественици и търговци от цял свят са мерели сили за дял в търговията с подправки - кардамон, индийско орехче, джинджифил, пипер. Познавали са го елините, римляните и евреите, а от XIV в. започнали да го посещават и арабски и китайски търговци. После градът се превърнал в апетитна хапка за португалци, холандци, британци и майсурски принцове. Всички тези народи допринесли за сегашния многолик образ на града.
Минаваш покрай китайски рибарски мрежи, каквито не може да бъдат видени никъде другаде освен тук и в Китай, приближаваш францискански храм, който в продължение на четиринайсет години е пазил костите на мореплавателя Вашко да Гама, стигаш до холандско гробище, където са положени костите на загиналите холандски търговци и воини, насочваш се към синагога от 1568 г., разположена насред еврейски квартал, а от Средновековието бързо се връщаш в съвремеността, като се шмугнеш в гората от жилищни блокове в Ернакулам. Всъщност Кочи е не просто стар град и основен пристанищен център на Индия. Той е нещо като мини-колония от плаващи в океана селища, раздробена на куп острови и полуострови. Уилингдън, Болгатти, Гунду, Вапийн, Валарпадам, форт Кочи, Маттанчери са все имена на подобни плаващи селища. Всички те са свързани посредством дълги мостове, но най-удобният транспорт си остава фериботът.









През деня мястото е изпълнено до краен предел с щандове за риба. Носи се навред миризма на риба и скариди, пържени в кокосово масло и оваляни в традиционна масала от подправки.

Че Гевара е просто навсякъде. Наред с него Хитлер е друга популярна фигура в Индия, радваща се на особено уважение. Поне такава представа имаха пътниците във влака.

Макар че този афиш изглежда отпреди 50 години, той е едва от края на 2007.