Много хубаво, не е на хубаво
из дневника на Елена: „Ученици на Бхарата“
След хубав ден, винаги внимавай! Правилно е казал българинът: „Много хубаво, не е на хубаво!“ В днешния ден като че ли непрестанно ни съпътстваше лош късмет. Сбогувахме се с Юксам и потеглихме към Намчи, нашата последна дестинация преди да напуснем Сиким. Това, което правеше града известен, бе гигантската статуя на Падмасамбхава, благословена от самия Далай Лама през ноември 1997 г. Точно към нея се бяхме насочили и ние.
Още по път нещата не тръгнаха като хората. Първо в джипа ми се догади от многото завои и дори солта в пъпа не помогна. После като пристигнахме, се оказа, че хотелите са, меко казано, неприветливи. Изкачихме стотици стъпала преди да се установим някъде. Сетне научихме, че точно в днешния ден всички магазини и заведения по някаква причина са затворени, а направо умирахме от глад. Хайде още няколко тегела на улиците, докато намерим как да потушим вълчия глад. Намерихме все пак едно отворено ресторантче. Разбира се, не се разминахме без объркване на поръчките и неадекватно обслужване. Сервитьорът, младо момче със селско-кръчмарска унифрома, сиреч по потник, толкова старателно се протягаше да вземе чиниите от масата, че рунтавите косми под мишниците му почти докосваха ръба на чашата ми.....
"Пристъпвай тихо и гората ще ти проговори по най-различни начини"
Не се учудвах от многото подобни табели в Сиким.Управляващата партия на щата, Демократичен фронт на Сиким, има репутацията на най-екологично ангажираната партия в Индия, особено след като наложи забрана за употребата на найлонови торбички в целия щат и санкционира големите замърсители на водоеми!
А красивите картини се сменяха една след друга и все повече се отдалечаваха...
Няма коментари:
Публикуване на коментар