вторник, 8 декември 2009 г.

Еверест на покоя ( Everest of peace)


© Снимки: Еленикиндия, 2008

Пътьом един пияница ни счупи стъклото. Шофьорът ни наби спирачки и понечи да му се развика, но като видя клетия му вид, се отказа.





Гледка по изгрев. Канченджунга


Юксам се оказа вълшебно място.Още неотдъхнали от пътя се втурнахме да катерим баира - към манастир, наречен Дубди. Известен е още като „килията на отшелника“ и е смятан за първия будистки манастир в Сиким.














Слязохме надолу към Норбуганг парк, мястото на коронацията на първия сикимски владетел. В името Юксам е обезсмъртено тъкмо мястото, където през 1600 г. трима лами дошли от три различни посоки, за да придадат божественост и святост на властта му.


По пътя за Хонгри Гомпа.







Току отдолу се намираше малко езерце, откъдето свещениците са взимали светена вода за церемонията.


А това как прилича на нашенска къща, примерно от стария град в Пловдив.


Къщи върху тераси, които създават незаменима красота на разпилените по хълма селища.


Кошовете се носят през челото с помощта на кожен ремък.




Яки якове...


Пътека към небесния вис...


Училищна площадка.Юксам нявга е бил столица на царство Сиким,което би трябвало да го прави град или поне градче, макар че изобщо нямаше вид на такова. Ако беше град, то той страдаше от вечно състояние на покой.


Момче с втъкан нож ни упъти към Хонгри гомпа.


Къщите на местните бяха пръснати из горите като оризови зърна и човек можеше и да не разбере, че е минал през местно селце.


Водопадът Фамронг истински ни очарова, при все че беше в най-нищожния си вид.





Неандерталците се върнаха на земята.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...