петък, 18 декември 2009 г.

Ако няма какво да кажеш, просто се усмихни

IF U DON'T KNOW WHAT TO SAY, JUST SMILE


"Tu comiste mi desayuno.Vamos a luchar, bastardo!"


Българо-индийските отношения датират от времето на Раковски,когато българската интелигенция за пръв път си дала сметка, че има нещо "скрито" в думата "санскрит".


Гущерите в стаята не ни позволяваха да се чувстваме самотни, дори в миговете, когато милеехме за дома.


От време на време ни идваха гости. Да, вярно е, че бяха космати и неразговорливи, пък и не използваха вратата, но всеки народ си има своите странности.


Накрая всички студенти получихме книжка с контактите и снимките на всеки един от нас, за да не забравим ценните мигове, които споделихме заедно. Идеята беше на нашия хай-тек монах от Тайланд, който впрегна цялото "манастирско аташе" да съдейства за изготвянето и отпечатването на книжките.


Ето и връчването им..


Не минава ден без да си спомним за приключенията, веселията и уроците, които имахме в продължение на тези седем месеца. А мисълта, че има десетки сърца, десетки домове, пръснати навред света, чиито врати са винаги отворени за теб, ти носи уют,надежда и радост.











Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...