вторник, 8 декември 2009 г.

"Рим на Ориента" ( Rome of the Orient )



© снимки: Еленикиндия, 2007-2008

Казахме „Довиждане!“ на Керала и „Здравей!“ на слънчевата Гоа „Дурада“. Гоа е най-малкият щат в Индия, но по думите на мнозина притежава голямо обаяние. За последните петстотин години пътешествениците са го обсипали с какви ли не суперлативи - „Рим на Ориента“ и „Перлата на Изтока“ са част от названията, вдигали престижа на тези крайбрежни земи. Смята се, че сърцето на легендарната провинция Апаранта (буквално - „отвъд края“) туптяло точно тук. От гайдовете и разказите на приятели си бяхме изградили следната представа за Гоа – 105-километрова брегова ивица с мек, златоцветен пясък, мангови и кокосови дървета, бамбукови колибки за романтици, мир и спокойствие, редувани с канска олелия, денонощни партита и шумни запои на безгрижни и вятърничави хипари.











     За пръв път португалците се установявили тук през 1510 г., след като арабските завоеватели се оттеглили под натиска на царство Виджайнагар. Те възприели името Гоа, което на местния език конкани означава „висока тревна площ“. Португалците точели зъби за тези места, тъй като търсели начини да установят траен контрол върху търговията с подправки като шафран, кардамон, джинджифил, пипер... По онова време Португалия била сред най-слабите западни държави, но фактът, че успяла да колонизира индийските земи и да се настани за няколко века там, показва какъв скок е била направила Европа в научните си открития. С настаняването на португалците се подели сериозни, дори репресивни кампании за покръстване на местното население. През 1560 г. била създадена Гоанска Инквизиция, която се погрижила както трябва собствената изначална религия – хиндуизмът, да бъде трайно забравен за векове и поколения напред. Днес 27 процента от населението на Гоа са католици. Образите на Дева Мария и Иисус стоят редом до този на шесторъкия Шива, а катедралите са под път и над път.

     Дори след обявяването на Независимостта на Индия през 1947 г. португалците отказвали да предадат своите територии. Това принудило Индия да мобилизира армията си. На 12 декември 1961 г. бил даден ход на операция „Виджай“ (Победа), която довела до анексирането на Гоа и уж окончателно сложила край на португалското присъствие. То обаче трудно можело да се заличи, тъй като вече било попило в кръвта и културата на гоанци. Бил се породил нещо като индо-португалски синтез, който обхващал музиката, храната, езика, архитектурата. Днес не е чудно да чуете португалска реч от устата на индийци или да видите португалски танци под съпровода на китара в изпълнение на местни гоанци.



Къщи-имения с каменни веранди и тераси като от латиноамерикански сериал, на чиито врати висят табели „Каса де Ферарио“, „Хасиенда де Родриго“; „Мигел Истейт“. 





А това е нещо уникално – Специална йога за възстановяване от махмурлук. Много на място, след като Гоа е средище на хипари, рейв маниаци и купонджии. 

-->
Най-близкият плаж беше Бенаулим бийч. Другите опции бяха бившите рибарски селца Колва и Маджорда. Но още с влизането си в Бенаулим почувствахме, че именно тук ще прекараме следващите пет дни.





Дяволският каньон - на места скалите пречеха на реката да продължи своя път и се образуваха малки водни басейни. Седнахме край един такъв басейн и се заслушахме в песните на птиците и плисъка от играта на рибите.

Мравешка крепост с отбранителни кули и наблюдателници. 





Уютното свърталище на майстора-плетач. 

Бодливец. Неговите игли се използват от американските индианци, за да бродират дрехите, мокасините и каниите си за ножове. Мънистата от стъкло почти заличили технологията, но днес се вижда отново нейното възраждане. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...