Elenikindia: Градът на камъните ( Town of stones )

четвъртък, 3 декември 2009 г.

Градът на камъните ( Town of stones )

снимки: Еленикиндия, 2007
© В града на камъните
из дневника на Елена: „Ученици на Бхарата“

       Мамалапурам, както бе известен градът, представляваше една главна улица, на която се случваше всичко и няколко по-малки пресечки. Но това, което правеше града забележителен, толкова забележителен, че беше вписан в категорията „Международно наследство“, бяха скулптурите и скалните картини, с които изобилстваше. Тук всяко второ дюкянче продаваше мраморни изделия и всеки втори човек беше изкусен каменоделец. Мало и голямо седеше на паважа пред павилиона си все едно е у дома си и грижливо обработваше скалните късове под музикалния съпровод на длетото, чука и триона. Тук традициите бяха силни. Много младежи наследяваха занаята и изкарваха прехраната си в майсторене на скулптури за храмове из цяла Индия. Чудесно бе да видим толкова млади хора накуп, които се занимаваха с нещо смислено и стойностно, а не пропиляваха времето си в шляене насам-натам. Напротив, изящните форми, които извайваха, изискваха много труд и старание. Един младеж сподели с нас, че вече трети ден реже едно парче камък. Толкова търпение и концентрация само за едно рязане, а какво да кажем за същинското дялане!
     И отново това, което ми се наби на очи бе, че целият работещ контигент, всички до един бяха мъже. Навсякъде досега мъжете тотално владееха улиците на градовете. Ако за момент се спреш и се загледаш в руното от движещи се хора, ще установиш, че на фона на мъжете, жените се броят на пръсти, като шепа оризови зърна в каца с кафе.
      Влизаш в хотел, а зад бюрото ти се усмихват мъжки лица. Отиваш в ресторант и около теб отново сноват мъже. Купуваш си плат или дреха от магазина, продават ти го мъже. Дори професии като шивачи, тъкачи и фризьори, които традиционно считаме за запазена марка за жените, в Индия се изпълняват от мъже. Това е част от концепцията на индийците, че работата е за мъжете, а домакинството - за жените. И тежко, и горко на тази съпруга, която не се справя добре с единственото, което й е позволено да прави. Сама подписва смъртната си присъда. Безпомощна в чужда среда, тя няма към кого да се обърне. Мъжът и неговите родители разполагат с живота й така, както човек, който е хванал между пръстите си мърдаща в отчаяние мравка. Сигурна съм, че индийското общество би било много по-здраво, ако и индийската жена използваше творческите си сили, но тя не би го сторила, докато не получи позволение от мъжа си. А мъжете няма да го предложат, защото сделката не би им се сторила изгодна.

Дурга,свирепото проявление на нежната Парвати, убива демона с биволска глава Махишасура. Дурга е изобразена с осем ръце, тъй като според легендата те са ѝ били дадени от боговете, за да ѝ помагат в битката със звяра.